Направи дарение на училище!

Когато женските комари търсят човек, който да ухапят, те надушват уникален коктейл от телесни миризми,  които излъчваме във въздуха. След това тези миризми стимулират рецепторите в пипалата на комарите.  Учените са опитали да изтрият тези рецептори в опити да направят хората неоткриваеми за комарите.
Въпреки това, дори след като премахват цялото семейство рецептори за усещане на миризми от генома на комара, комарите все още намират начин да ни ухапят. Сега група изследователи, публикуващи в  списанието Cell, откриха, че комарите са развили излишни предпазители в своята обонятелна система, които гарантират, че винаги могат да усетят нашите аромати. 

„Комарите нарушават всички наши любими правила за това как животните подушват нещата“, казва Марго Хере, учен от университета Рокфелер и един от водещите автори на статията.
При повечето животни обонятелният неврон е отговорен само за откриването на един вид миризма. „Ако сте човек и загубите един-единствен рецептор за миризма, всички неврони, които излъчват този рецептор, ще загубят способността да подушват тази миризма“, казва Лесли Восхал от Медицинския институт Хауърд Хюз и професор в университета Рокфелер и старши автор на статията. Но тя и нейните колеги установиха, че това не е така при комарите. 

„Трябва да се работи повече, за да се победят комарите, защото премахването на един единствен рецептор няма ефект“, казва Восхал. „Всички бъдещи опити за контрол на комарите с репеленти или нещо друго трябва да вземат предвид колко несломимо е тяхното привличане към нас.“ 

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Този проект наистина започна неочаквано, когато разглеждахме как човешката миризма е кодирана в мозъка на комара“, казва Мег Йънгър, професор в Бостънския университет и един от водещите автори на  статията.
Те откриха, че невроните, стимулирани от човешката миризма, наречен октенол, също се стимулират от  амини, друг вид химикал, който комарите използват, за да търсят хора. Това е необичайно, тъй като според  всички съществуващи правила за това как животните подушват, невроните кодират миризма с тясна  специфичност, което предполага, че октенол невроните не трябва да откриват амини. 

„Изненадващо, невроните за откриване на хора чрез октенол и аминови рецептори не са отделни популации“, казва Йънгър. Това може да позволи на всички миризми, свързани с човека, да активират „частта за откриване на човека“ от мозъка на комара, дори ако някои от рецепторите са загубени, действайки като предпазител. 

Екипът също така използва специален метод, наречен „секвениране“ на едноядрена рибонуклеинова киселина, за да види какви други рецептори излъчват отделните обонятелни неврони на комарите. „Резултатът ни даде широк поглед върху това колко често срещано е съвместното излъчване на рецептори при комарите“, казва Оливия Голдман, друг водещ автор на статията. 

Восхал смята, че други насекоми може да имат подобен механизъм. Изследователската група на Кристофър  Потър от университета Джон Хопкинс наскоро съобщи, че плодовите мушици имат подобна съвместно  излъчване на рецептори в своите неврони. „Това може  да е обща стратегия за насекоми, които силно зависят от обонянието си“, казва Восхал. 

В бъдеще групата на Мег Йънгър планира да разкрие  функционалното значение на съвместното излъчване на различни видове обонятелни рецептори.
Тази работа беше частично подкрепена от Националния здравен институт на САЩ. 

Превод: Мая Николова
Източник: https://www.sciencedaily.com/releases/2022/08/2208181 22351.htm

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!