Колко института има Българската академия на науките и важно ли е да се знаят

Скоро имах разговор с един познат, на когото разказвах за няколко от нещата, които правя – с какво на практика се занимавам. Примерът, който му дадох, накара мен самия да се замисля и роди този кратък текст. Въпросът беше „Знаеш ли колко института имаше БАН преди реформата?“ (той не знаеше, че е имало сливане на институти). Следващият логичен въпрос беше „А сега колко са институтите на БАН?“ Той отново нямаше идея. Вие знаете ли колко са?

За мен по-важно е какво правят, а не колко са институтите и учените. Това правим ние от БГ Наука – опитваме се да покажем учените, които правят наука. Институцията е важна, но нея я има заради хората, без учени ще е просто сграда. Дори и да има най-модерна техника, пак няма да е научен институт без да има кой да прави науката.

През последните години се фокусирахме повече от всякога върху това да покажем колкото се може повече учени по различни начини. Издадохме специализиран брой, който нарекохме „Сборник 100 лица зад българската наука“. Може да изтеглите PDF-a безплатно и да прочетете интервютата на над 100 човека, които стават и лягат с мисли за своята научна област.

 


РЕКЛАМА:

***

Представяне на сборника 100 лица с участието на проф. Николай Витанов – заместник-директор в института по Механика към БАН – https://youtu.be/Cj3tKY5Il9Q

 

Имаме вече стотици видео и аудио записи с интервюта на български учени и това започна да дава своето отражение. Виждам как се променят нагласите на хората за науката, когато видят личността, която стои зад нея. Не институцията е важна, а кой я поддържа, кой живее за нея. Ние не гласуваме дали да има президент или министри, а гласуваме за конкретни хора, които да представляват нас като държава, като народ. Не е по-различно и в научните среди. Ние, като данъкоплатци плащаме заплатите на учените, плащаме заплатите на техните ръководители и е важно да знаем кои са тези хора.

Важно е, защото те създават интелектуалния капитал на държавата ни. Тези същите хора съветват политиците, пишат учебниците, учат студентите и дори допринасят за пътя, който държавата ни ще поеме. Затова е важно!

През май месец тази година БАН издаде ежегодния си годишен отчет за 2018 г. и в него има интересни неща, за които ще напиша отделни текстове, но тук ще спомена само няколко неща, които са във връзка с това, което се опитвам да кажа, а именно, че БАН има голямо влияние върху нашия живот, независимо дали го знаем или не.

“На 1 януари 2018 г. България за първи път след приемането ѝ в ЕС пое председателството на Съвета на Европейския съюз и в продължение на шест месеца беше основен двигател на задачите от дневния му ред.”

 

“Конференцията „Интелигентна специализация и технологичен трансфер като иновационни двигатели за регионален растеж“ беше организирана от Съвместния изследователски център (Joint Research Center) на Европейската комисия в партньорство с Министерството на икономиката.”

 

“Учени от Българската академия на науките участваха в конференция под надслов „Формиране на дигиталното бъдеще на Европа: Високопроизводителни изчисления за научни и промишлени приложения в изключителен мащаб“.”

 

„…конференция „Biodiver-City: Enhancing urban biodiversity and ecosystem services to make cities more resilient“. Тя беше посветена на биоразнообразието в градска среда и се организира от Института за гората. Третият ежегоден научен семинар на Центъра за знания по управление на риска от бедствия към Обединения изследователски център (JRC – Ispra) на Европейската комисия също беше част от събитията на Българското председателство. Той беше организиран от Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана при БАН, Центъра за знания по управление на риска от бедствия към Обединения изследователски център на ЕК и Министерството на вътрешните работи.

Целта на семинара беше да събере на едно място учени от областта на управление на риска от бедствия, опитни практици и политици, които да обменят знания и опит и да дискутират пътищата за укрепване на управлението на риска от бедствия на местно, национално и европейско равнище. В събитието взеха участие над 100 учени от почти всички европейски страни, САЩ, ООН, Световната банка и др.“

 

“Днес Академията несъмнено е най-утвърденият научен, експертен и духовен център на България, признат национален лидер в областта на науката, достоен член на европейската научна общност и активен партньор в Европейското изследователско пространство. Учените от БАН представляват ¼ от тези в страната и произвеждат над половината от международно видимата научна продукция на България.”

 

В доклада се казва и че голяма част от българското население подкрепя научните изследвания според социологическо проучване. Аз съм скептичен към това изследване и моите наблюдения са, че повечето хора не знаят за дейностите на академията и за постиженията на отделните учени. За съжаление се налага ние да се молим да снимаме определен институт и учените му. Срещаме много често неразбиране защо е нужно това и дори голяма част от ръководителите на научни институции и отделни звена спорят с нас като твърдят, че на обществото не му е нужно да знае за тяхната работа. Аз не съм съгласен.

Докато ние като общество даваме от данъците си за наука, имаме право да знаем как се харчат парите ни и дори имаме властта да решаваме кои да са приоритетите там. Дори да не го осъзнаваме – можем го. 

Интересувайте се какво правят учените, така те ще се почувстват по-значими, а това ще им помогне да разберат добре, че тяхната работа е важна за нас. Има какво да научим от тях.

Един млад пример. 🙂

 

П.С.

В БАН има 42 научни института 

 

Източници: 

Годишен отчет на БАН

www. nauka.bg


Европейска нощ на учените 2022 г.: