Направи дарение на училище!

“Надявам се да не се счупя.“ Никой не знае кой за пръв път е изрекъл тази фраза, но ако я потърсите онлайн ще откриете, че тя придружава множество снимки на йоги в различни състояния на изкривяване. Гъвкавостта, според общата мъдрост, е не само впечатляваща, но е и нещо, към което трябва активно да се стремим.
От научна гледна точка обаче на въпросът дали трябва да се разтягаме, за да станем по-гъвкави, е трудно да се отговори.
Предположенията за ползите от разтягането за предотвратяване на спортни травми и по-голямата гъвкавост, които са от значение за цялостната ни физическа годност, не са потвърдени от проучвания.
Има ли значение, ако не можете да докоснете пръстите на краката си, да не говорим за шпагатите? Дори в спортната наука, където са били проведени страшно много изследвания, липсва единодушие по този въпрос.

През последните години обаче започнаха да се появяват отговори. Изненадващият резултат е, че макар разтягането да е добро за нас, то е по причини, които нямат нищо общо с възможността да сложите крака си зад главата.
Едно е сигурно: разтягането ви кара да се чувствате добре, особено след дълъг период на неподвижност. Ние не сме единственият вид, който е разработил това. Както всеки, който има куче или котка знае – много животни се разтягат дълбоко, след като са лежали дълго време. Този вид разтягане, наречен пандикулация, е толкова често срещан в природата, че някои предполагат, че е еволюирал като рефлекс за събуждане на мускулите след период на покой.

Като изключим пандикулацията, изглежда, че другите видове животни не отделят време за поддържане и разширяване на обхвата си на движение. Което повдига въпроса, има ли причина ние да го правим?
Нашата гъвкавост се контролира от тъканите на опорно-двигателния апарат, които определят максималния обхват, в който ставите ни могат да се движат, без да причиняват наранявания. Дълго време гъвкавостта се е считала за ключов компонент на физическата годност (заедно със сърдечно-съдовата издръжливост, мускулната издръжливост, мускулната сила и телесния състав – какъв процент от телесното тегло са мускули, мазнини и кости) от групи като Американския колеж на спортната медицина. Последните му насоки, например, препоръчват разтягане на всички основни мускулни групи поне два или три пъти седмично, като се държи разтягането да е от 10 секунди до 1 минута.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Но дори и за тренировъчните фоби има добри причини да практикуват разтягане: нашият вид е уникален с това, че е изобретил начин на почивка, който работи против нуждите на телата ни. Антропологичните данни показват, че от поне 2 милиона години, до изобретяването на столовете, нашите предци са почивали клекнали, положение което все още е често срещано сред малките деца, съвременните ловци-събирачи и в различни култури из цяла Азия. За тези, които са свикнали, клякането е удобна поза за почивка и има допълнителния бонус, че поддържа бедрата, прасците и глезените подвижни в обхвата на движение, необходим за ходене, бягане и други типове движение.

Цялата статия можете да прочетете в новият Брой 149 на сп. Българска Наука.

Подаряваме ти първите 58 стр. от брой 149 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!