Направи дарение на училище!

Когато докарахме първото си бебе вкъщи от болницата, нашият педиатър ни посъветва да спим в стаята си. Сложихме малкия ни съквартирант в легло до нашето.

Съветът, който тази статия цели да даде и свързан с намаляването на риска от смърт по време на съня, включително синдрома на внезапна смърт при кърмачета (SIDS, sudden infant death syndrome). Проучванията показват, че през първата си година от живота, бебетата, които спят с родителите си (но не и в същото легло), има по-малка вероятност да умрат от SIDS, отколкото бебетата, които спят в собствената си стая. Причините не са ясни, но учените предполагат, че това е свързано с по-лек сън: Бебетата, които спят близо до родителите, може по-лесно да се събудят и да избягват дълбокия сън, който е рисков фактор за SIDS.

Това е една от основните причини да се запази бебето близо. Споделянето на помещения също има смисъл от логистична гледна точка. Среднощните хранения и смяна на пелените са по-лесни, когато има по-малко разстояние между вас и бебето.

Все пак бебетата порастват. Те започват да хъркат малко по-силно и да ядат по-рядко, и е съвсем естествено да се чудим колко дълго трябва да продължи това споделяне на стая. През ноември 2016 г. Американската академия по педиатрия (AAP, American Academy of Pediatry) актуализира насоките за съня при децата. По-ранната препоръка бе, че бебетата трябва да спят в родителските спални в продължение на цяла година. Новото предложение омекотява положението, като кърмачетата е препоръчително да бъдат там в идеалния случай през първата година от живота, но ако не е възможно, то поне през първите 6 месеца.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Рейчъл Мун, експерт по SIDS от Университета на Вирджиния в Шарлотсвил, която е помогнала за написването на ревизираните насоки, казва, че актуализацията дава на родителите малко повече свобода след първите 6 месеца. По-голямата част от смъртните случаи от SIDS се случват през първите шест месеца от живота, но проучванията, които са намерили предимства в смяната на помещението за сън, съчетават данни от цялата първа година. Заради това е трудно да се каже дали споделянето на стая с бебета между 6 и 12 месеца може да ги предпазва.

Ново проучване показва причина, поради която бебетата трябва да се преместят преди първия си рожден ден: те могат да спят повече през нощта в собствените си стаи. Бебетата, които спят в собствените си стаи на възраст от 4 до 9 месеца, получават повече сън през нощта, отколкото бебета на същата възраст, които са настанени с родителите си, съобщиха изследователите на 5 юни в списание Pediatrics.

Екипът анкетирал стотици майки през първите години от живота на децата си: когато те били на възраст 4, 9, 12 и 30 месеца. Някои от 230-те деца са спали в собствените си стаи, когато били на възраст под 4 месеца, други са се преместили в собствените си стаи между 4 и 9 месеца, а останалите все още споделяли стаите на родителите си на 9 месеца.

На 9 месеца бебетата, които са спали сами след 4-месечна възраст, са спали средно с 40 минути повече от тези, които са били в стаята. Изследователите не са открили разлики в продължителността на съня между групите бебета на 12-месечна възраст. До 30-месечна възраст, обаче, децата, които са спали в собствените си стаи на 4 или 9-месечна възраст спят средно 45 минути по-дълго през нощта, отколкото децата, които са споделяли стаята на родителите си на 9 месеца. (Важно предупреждение: На 30 месеца, общият дневен период на сън не се различавал между групите.)

Родителите, които искат бебетата им на възраст 6 месеца и по-големи да спят в собствената си стая, трябва да бъдат насърчавани да направят това, казва изследователят, съавтор Иън Пол, педиатър от Пенсилванския щатски университет (Penn State). “Насоките трябва да отразяват данни, а не мнение”, казва Пoл.

Той подозира, че споделянето на една спалня с бебета пречи на съня на всички, защото нормалните нощни шумове започват да ги будят. Така, бебета и възрастни се събуждат за кратко и пак заспиват. Но когато родителите са в непосредствена близост до бебето, по-вероятно е те да отговорят на раздвижването му, което след това разбужда бебето повече. Това създава очакване у бебето, че тези събуждания ще бъдат изпълнени с реакция от родителя, което води до лоши сънни навици”, казва той.

Има и друга разлика, която се появила между двете групи бебета. Бебетата, които спят с  родителите в една стая, е четири пъти по-вероятно да бъдат преместени в леглата на родителите си в някакъв момент през нощта, отколкото бебетата, които спят в собствените си стаи. Споделянето на легло е голям рисков фактор за смъртните случаи, свързани със съня.

Професор Мун предупреждава, че проучването все още е предварително и не гарантира промяна в насоките на AAP. Тя и съавторите посочват в придружаващ коментар, че други фактори може да стоят зад разликата в съня между двете групи бебета. Например, бебетата, които спят в собствената си стая, е по-вероятно да имат добър режим за лягане, да бъдат в оставяни в леглото сънливи, но будни и да заспиват в 20 ч или по-рано. Това са признаци на добра “хигиена на съня” за бебета, което може да допринесе за по-дългото време на сън. “Ние знаем, че рутинното време за лягане е много важно от гледна точка на качеството на съня при децата”, казва Мун.

Някои неща са ясни, като например поставянето на бебето да спи по гръб на плоска, твърда повърхност, без предмети и да ви e наблизо през първите шест месеца. Други решения все още не са подкрепени с достатъчно наука и това дали да изгоните вашите 6-месечни в другата стая, е едно от тях.

Превод: Тота Асенова

Източник: Science News

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!