Направи дарение на училище!
Приучаването на имунната система да спре да напада собствените тъкани на организма би подобрило състоянието на пациентите с автоимунни заболявания, но клиничният напредък в тази посока е малък.
Историята често се повтаря. Преди повече от 100 години един от най-значимите имунолози в света, нобеловият лауреат Паул Ерлих, се съмнявал в съществуването на автоимунност, при която имунната система започва да атакува здрави тъкани. Представяйки си кошмарен сценарий, в който тялото се обръща срещу себе си, Ерлихсмята, че това би било много малко вероятно да се случи. Неговият скептицизъм относно този феномен, наречен от него „horror autotoxicus” (буквално – „ужасът на самоотравянето”), забавил приемането на тази концепция с още половин век – въпреки убедителните клинични примери за полудяла имунна система.
След век научни изследвания, учените вече приемат, че автоимунността наистина съществува, а последствията от нея са разрушителни. Установени са над 20 автоимунни заболявания; те засягат всеки орган в тялото и около 50 милиона души в Северна Америка и Европа. Но изследователите в областта отново се сблъскват със съпротива – този път от страна на фармацевтичната индустрия, която ненавижда идеята да инвестира в по-насочен подход за лечение на тези пациенти.
Прочетете целия материал в третия брой на новото списание „Българска наука и медицина“: http://medicina.nauka.bg/category/broij3