КЛАРИНЕТ (нем Klarinette; фр.сlarinette; ит. clarinetto ru. кларнет) дървен духов инструмент. Представлява цилиндрична тръба с клапи— над 20, със 7отверстия и наустник с единична, тръстикова стройка(платък).Има сочен, напевен тембър във високия си регистър и плътен, мрачен в ниския. Тоновете от средния регистър са слаби, неизразителни. В произведенията на Бах и Хендел не се среща кларинет, тъй като той се е появил в усъвършенствал много по-късно. Kларинета се използва в различни строеве, но най вече в В строй, а също и Esстрой. За пръв път във Франция е въведен в оперния оркестър от Рамо(сп. «Зороастър», 1749), а в симфо¬ничния оркестър е въведен от Я.Щамиц през 1755 г. («Симфония за кларинет и контрабаси»). Тонов обем на В. кларинет от es до f.
Направи дарение на училище!
![](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2024/03/1000-uchul.jpg")
