Китай е страната с най-многобройно население в света, с култура, която може да се проследи близо 4000 години назад във времето.
Много от елемнтите, на които е изграден съвременния свят произлизат от Китай, сред тях са хартията, барута, кредитите, компаса и хартиените пари.
След стагнация продължила повече от две десетилетия под суровия авторитаризъм на ранното комунистическо управление под ръководството на покойния лидер – Председателя Мао, днес Китай има най-бързо развиващата се икономика в света и преживява състояние описвано като втора индустриална революция.  

Основна информация
В началото на 80-те години на ХХ век Китай се отказа от колективното стопанство и разреши частните фирми. Сега страната е един от най-големите износители в света и привлича рекорди чуждестранни инвестиции. На свой ред Китай инвестира милиарди долари зад граница.
Като член на Световната търговска организация Китай печели от достъпа до чуждестранни пазари. В отговор трябва да се открие за чуждестранната конкуренция. Отношенията с търговските партньори обаче са обтегнати във връзка с огромния търговски излишък на Китай и производството на пиратски стоки. Това води до искания към Бейджин (Пекин) да увеличи стойността на своята валута, което би направило китайските стоки по-скъпи за чуждестранните купувачи и на теория ще препятства износа.

Преобразяването на Китай не се съчетава с политически промени

Някои китайци се опасяват, че възхода на частните фирми и западането на управляваната от държавата промишленост има висока цена за обществото и носи безработица и нестабилност.
Освен това бързо развиващата се икономика води до голямо търсене на енергия. Китай е най-големият потребител на нефт след САЩ и най-големия производител и консуматор на въглища в света. Страната харчи милиарди долари за чуждестранна енергийни доставки. Има големи инвестиции във ВЕЦ, включително струващия 25 милиард щатски долара проект Three Gorges Dam (бентът в трите клисури) – виж в сайта за повече информация.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Обществено недоволство
Икономическото несъответствие между градовете и неразвитите селски райони е сред най-големите в света. Много обеднели жители на селата се тълпят в източните градове, където се бележи бум на строителството.

Символ на могъщество: Портретът на Мао наблюдава площад Тянанмън в Бейджин

Общественото недоволство се проявява с протести на фермерите и работниците. През 2005 г според официалните източници има 87 000 протеста или „масови инциденти“. Междувременно десетки хиляди души отиват всяка година в Бейджин за да подадат жалби пред властите с надежда за корекция на практики на корупция, конфискации на земя и отнемане на имуществото.  
Други тежки проблеми включват корупцията, която въздейства на всяко ниво от обществото и растящия брой на заразени с вируса на HIV. Обратната страна на медала на икономическия бум е замърсяването на околната среда. В Китай са много от най-замърсените градове в света.
Нивото на икономически промени не се съчетава с политически реформи, като комунистическата партия, най-голямата политическа партия в света, запазва монопол върху властта и поддържа стриктен контрол над хората. Властите продължават да вземат енергични мерки срещу всякакви белези на опозиция и изпращат откритите опоненти в трудови лагери.

Човешките права
Защитниците на човешките права продължават да критикуват Китай за екзекуциите на стотици хора всяка година и за неспособността да се преустановят мъченията. Държавата се стреми да стъпче всичко, което прилича на несъгласие сред етническите малцинства, включително мюсюлманите уйгури и северозападната част на страната. Властите са набелязали религиозното движение Falun Gong (Фалун Гонг), което те сочат като „култ на злото“
Китайската власт над Тибет е противоречива. Групите за защита на човешките права обвиняват властите за систематично унищожение на тибетската будистка култура и преследване на монасите лоялни на Далай Лама, духовния лидер в изгнание, който води кампания за автономия в рамките на Китай.
Бейджин твърди , че остров Тайван е част от китайската територия, която трябва да се обедини с континенталната част, дори чрез сила ако е необходимо. И заплашва да нахлуе, ако Тайван обяви независимост.

Факти
    * Официално име: Народна република Китай
    * Население: 1.34 милиарда (ООН, 2008)
    * Столица: Бейджин (Пекин)
    * Най-голям град: Шанхай
    * площ: 9.6 милиона кв. км (3.7 милиона кв. мили)
    * Официален език: Мандарин
    * Основни религии: Будизъм, Християнство, Ислям, Таоизъм
    * Средна продължителност на живота: 71 години (мъже), 75 години (жени) (ООН)
    * Парична единица: 1 ренминби (юан) (Y) = 10 джиао = 100 фен;
    * Основен износ: Промишлени стоки, включително текстил, облекла, електронни продукти, оръжия
    * Брутен вътрешен продукт на глава от населението: US $2,360 (Световната банка, 2007)
    * Интернет домейн: .cn
    * Международен телефонен код: 86

 Медии
Китайските медии са под стриктния контрол на държавните лидери. По-голямата свобода в този сектор се отнася до разпространение и реклами, а не до съдържанието на репортажите.
Бейджин се опитва да ограничи достъпа до чуждестранни новинарски медии чрез ограничаване на ретланслацията и използването на сателитни приемници, чрез заглушаване на късовълновите радио емисии, включително тези на ВВС и блокирайки уеб сайтовете. Обикновените читатели нямат достъп до чуждестранни вестници.
Въпреки това Бейджин въведе нови правила за репортажите на чуждите журналисти през октомври 2008 г. Според властите те следват „принципите и духа“ на правилата въведени за олимпийските игри в Бейджин (пекин), които дават по-голяма свобода на чуждите журналисти да пътуват и вземат интервюта.
Опасенията, че медиите в Хонг Конг ще загубят независимостта си след като територията бе върната на Китай през 1997 г., по принцип не се сбъднаха. Хонг Конг все още има свободни в редактирането медии, но безпокойството за намеса остава.
Пресата пише за корупция и неефективност сред длъжностните лица, но като цяло се въздържа да критикува монопола на комунистическата партия във властта. Всеки град има собствен вестник, обикновено издаван от местното правителство, както и ежедневник на местната централа на комунистическата партия.
С над един милиард зрители, телевизията е популярен източник на новини, в сектора има конкуренция, най-вече в градовете. Китай се превръща в голям пазар за платена телевизия, предвижданията са да има 128 милиона абонати към 2010 г. Държавната Chinese Central TV (Централна китайска телевизия), станциите в провинциите и общинските телевизии предлагат общо над 2100 канала.
Достъпът до чужди телевизионни канали е ограничен. Съществуват договори, които позволяват избрани канали, включително такива собственост на AOL Time Warner, News Corp и базираната в Хонг Конг Phoenix TV да се доставят по кабел в провинция Гуандонг. В замяна канали на Централната китайска телевизия на английски език са достъпни до зрители в САЩ и Обединеното Кралство чрез сателит.

Бейджин заяви, че ще позволи излъчване само на такива чужди програми, които не застрашават „националната сигурност“ или „политическата стабилност“. Напоследък има контрол над действията и инвестициите на чуждестранните медийни групировки. Медийния регулатор – Държавната администрация за радио, филми и телевизия предупреди местните канали, че чуждестранните програми трябва да бъдат одобрени преди да бъдат излъчени.
В Китай има най-много интернет потребители, но мрежата е под стриктен контрол. Бейджин редовно блокира достъпа до сайтове на забраненото религиозно учение Фалун Гонг, правозащитни организации и някои чуждестранни новинарски агенции. Вземат се мерки да се държат под контрол постовете на увеличаващия се брой блогъри.

През 2005 г. международна група учени достигна до заключението, че Китай има най-всеобхватната и ефективна правна и технологична система в цял свят за цензура и наблюдение над интернет пространството“.
Групата за свобода на медиите „Репортери без граници“ описва страната като „най-големият затвор за журналисти“.

Преса
    * Renmin Ribao (People’s Daily) – ежедневник на комунистическата партия
    * Zhongguo Qingnian Bao (China Youth Daily) – собственост на държавата, свързан с комунистическата младежка лига
    * China Daily – собственост на държавата, на английски език
    * Jiefangjun Bao – ежедневник на народната освободителна армия
    * Zhongguo Jingji Shibao (China Economic Times) – ежедневник собственост на държавата
    * Fazhi Ribao (Legal Daily) – собственост на държавата
    * Gongren Ribao (Workers’ Daily) – собственост на държавата
    * Nongmin Ribao (Farmers’ Daily) – собственост на държавата, селскостопанска насоченост
    * Nanfang Ribao (Southern Daily) – ежедневник на комунистическата партия в провинция Гуандонг  

Телевизии
    * Chinese Central TV (CCTV) – държавна национална телевизия, различни канали, включително англоезичния CCTV-9

Радио
    * China National Radio – собственост на държавата
    * China Radio International – собственост на държавата, насочено към чужбина,  особено за Тайван и Корея, програми на над 40 езика

Новинарски агенции
    * Xinhua (New China News Agency) – собственост на държавата