Като котката на Шрьодингер – едновременно в две състояния. Интервю с Христина Христова

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Христина Христова, макар да завършва Професионална гимназия по облекло и хранене със специалност Моделиер-конструктор на дамско облекло, се насочва към физиката и завършва бакалавърска специалност Физика към катедра Астрономия, метеорология и геофизика, магистратура Физика към катедра Теоретична физика, и докторантура към катедра Теоретична физика. Понастоящем е асистент към лаборатория по Атомна спектроскопия, Институт по физика на твърдото тяло, БАН.

Вие сте записала да учите физика. Защо Ви заинтригува тази специалност?

Тази история е малко дълга. Още в детските си години (3-4. клас) се заглеждах по звездите – може би като всяко дете. Но този интерес се запази до последните ми години в техникума (гимназията). И така реших да следвам Астрономия. През далечната 1998 година такава специалност нямаше в България. Единственото, което се предлагаше, бяха специализиращи курсове след втората година във Физически факултет към Софийски университет. И се престраших да кандидатствам физика – все някак, мислех си, ще избутам две скучни години физика и математика. Но в последствие се оказа, че това бяха едни изключителни две години, които преоткриха физиката за мен. Има огромна разлика в това как се преподава физика в университетите и в училищата и мисля, че ако тази разлика се стопи, ще има повече деца запалени по физиката, съответно и повече желаещи да продължат образованието си в сферата на природните и инженерните науки. Силно убедена съм, че последното ще бъде само от полза за страната ни.

Във Физическия факултет има дни на отворените врати. Посещават ли се от много ученици? Какви са впечатленията Ви?


РЕКЛАМА:

***

Когато за първи път чух за тези дни бях вече в първи курс. Бях очарована от събитието, въпреки че идеята му беше да привлече вниманието на учениците. Доста народ се събира покрай дните на отворените врати и с годините това събитие събира все повече публика. И въпреки това ми се струва, че не сме достатъчно популярни, ако се съди по броя студенти, записващи 1ви курс физика.

Физическият факултет на СУ.
Физическият факултет на СУ.

Кога осъзнахте, че именно това е вашето занимание? Призвание може би? Ако не беше това, с какво смятате, че щяхте да се занимавате?

Както вече разказах, записах Физика заради астрономията. Но в крайна сметка не станах астроном. След първата ми година като студент във Физически факултет установих, че всички дисциплини са ми безкрайно интересни. Но все още си държах на астрономията и в трети курс избрах да специализирам именно в катедра Астрономия, метеорология и геофизика. И тук последваха първите ми разочарования – оказа се, че всичко, което ме е впечатлявало в астрономията е или трудно достъпно (по това време за бакалаврите нямаше наблюдателни часове с телескопи – сега, доколкото ми е известно, има решение на този проблем) или въобще не е тема на астрономията. Така се пренасочих към теоретичната физика и новата ми любов: най-общо казано квантовата механика. И тук пътят не беше от най-леките, което, според един-двама от преподавателите ми и поне още два пъти по толкова от приятелите ми, се дължи на факта, че въобще не съм за тази област от физиката. Признавам, че най-вероятно космосът не е крив, но не съм съгласна, че ракетата ми трябва да се приземи. За мен това е временно явление и работя по въпроса, за да го поправя. Пречките винаги са преодолими, стига човек да вложи достатъчно усилия и сърце.

От друга страна, винаги е добре да има и план Б. Ако с физиката не ми беше провървяло, сигурно щях да се занимавам с някакъв вид растениевъдство. За мен земята и грижите за нея са отговорност, която не бива да пренебрегваме.

Растениевъдство? Мислила ли Сте да се занимавате с екология?

Обичам природата – да наблюдавам и изучавам живите същества в естествената им среда, да се опитвам да обхвана цялата сложна картина, в която участници са и те, и ние. Но да си призная, не съм мислила за екологията като професионално поприще – свързвам екологията по-скоро с нещо като начин на живот, много близко до философията. Но в професионалната ми биография имам и такъв опит – за няколко години бях специалист физик в секция за моделиране на екологични системи (МКЕС към Институт по системно инженерство и роботика, БАН – за съжаление вече не съществува като самостоятелно звено) и дори съм съавтор в няколко публикации за прогнозиране на замърсяване с озон. За да не се объркват читателите ви, става въпрос за повишена концентрация на озон във въздуха близо до повърхността на земята – въздухът, който пряко ни заобикаля. Високо в атмосферата, в т.нар. стратосферен слой, озонът ни защитава от ултравиолетовите лъчи, но когато се образува озон долу при нас (т. нар. тропосферен озон) той вреди изключително много на растенията и усложнява живота на хората с астма.

А как решихте да запишете докторантура? Какво Ви мотивира?

Преди да запиша докторантура трябваше да си отговоря на два много важни въпроса – в каква област искам да се развивам оттук насетне и кой искам да ми е научен ръководител. За всеки, който се е решил на тази крачка, е важно да знае, че успешните докторантури обикновено се дължат на екипна работа. Трябва да се оглеждате за ръководител с опит, т.е. с успешно защитили дипломанти. Допълнителен плюс е, ако този човек е сформирал група от студенти и млади учени. За мен отговорът и на двата въпроса се въртеше около избора ми на ръководител – проф. Николай В. Витанов, под чийто надзор написах две дипломни работи (за бакалавър и за магистър). Оставаше ми да се надявам той да се съгласи. Имах късмет.

Много от получилите бакалавърска степен се насочват към чужбина. Обмисляла ли сте да учите сходна специалност, но извън България?

Категорично не. За мен в България има достатъчно добри специалисти. Но от друга страна не отричам полезния опит, който човек придобива в университетите извън България. Добре е човек да излезе за няколкомесечна специализация или пост-док (пожелавам го на всеки) – най-малкото, за да си “свери часовника”.

Какво смятате за науката в България?

Ето тук съм като котката на Шрьодингер – едновременно в две състояния. Възхищавам се на правещите наука в България – те са смели и борбени. Но едновременно с това съм и гневна. Причините за гнева ми са основно две. Едната е липсата на комуникация – помежду си и с хората извън науката като цяло. Понякога се страхувам, че се касае даже за липса на желание за комуникация. Това е пагубно за държавата ни в далечна перспектива, но първо ще унищожи научната общност. Втората причина е много деликатна – финансовата страна на нещата. Когато в нашите среди парите са единствената цел, тогава се ражда и псевдонауката. А това от своя страна води до “обезкървяване” на системата. Двата проблема имат и обща пресечна точка – изкуствената “реанимация”, с която поддържаме науката в България. На същия принцип работи и икономиката ни – за съжаление не се знае докога…

Относно комуникацията, Вие сте част от екипа на „Докторантски чай”, разкажете малко повече за тази инициатива.

В началото „Докторантски чай“ беше замислен като седмична сбирка на докторанти от

Физически Факултет (СУ), на която те да могат да представят работата по докторантурата си и да се запознаят с колегите си от други катедри. Подобни инициативи са познати отдавна – различните кръжоци и събирания по тематики в училищата, читалищата и университетите. Но „Докторантски чай“ се отличава със своето разнообразие от тематики.

За мен като докторант това е идеалният начин да съчетавам полезното с приятното. Веднъж седмично разполагам с един час, в който тренирам уменията си да се изказвам, да събирам смелост да задавам въпроси и да откривам, че никой не ме е „изял“ след това, да обработвам на момента представена информация от напълно непозната за мен област и да се опитвам да правя аналогии с нещо познато, да се уча да представям работата си в достъпен за всяка публика вид, да се запознавам с хора и идеи, и разбира се – просто да изпия една чаша чай. Това е един час едновременно и на релакс, и на развиване на умения, които не можем да придобием в ежедневието.

Каква е тематиката на докторантурата Ви?

Обичам да отговарям на този въпрос, защото аз съм теоретик и работата ми е на хартия, но всичко по което работя, ако се потвърди в лабораторни условия, може да се приложи в реални устройства и да се използва в апаратура. Моята работа е свързана с прилагане на модели, които описват взаимодействия на атоми и молекули с лазерни полета в оптични устройства – например структури от оптични влакна или така наречените нелинейни кристали.

Нелинейни кристали? Какво е представляват те?

Това са кристали, които в зависимост от интензитета на светлината реагират по различен начин. Най-добре тази особеност се наблюдава при много силни интензитети, каквито имаме при лазерите. За по-голяма яснота ще дам пример с генериране на честота. Ако осветите такива кристали с лазер, от другата страна на кристала ще получите освен лъч с честотата на лазера, но и още един с, грубо казано, друг цвят.

А с какво по-точно се занимавате в момента?

Предстои ми защита на образователна и научна степен “Доктор”. Надявам се преди това да успеем да публикуваме още една статия. Работата ми в БАН засега е чисто техническа – все още се адаптирам към живота в лабораторията. Надявам се един ден да участвам по-активно в експериментите и един ден като ме питат „Какво правиш?“ да отговарям: „Охлаждам атоми“. Как звучи само! Разработвам и една-две идеи, които възникнаха покрай писането на дисертацията и при разговори с колеги.

Какви са бъдещите Ви творчески планове след завършването?

Има още доста работа по споменатите преди малко идеи и дано да се получат приложими ефекти. И ще направя всичко по силите си резултатите да бъдат експериментално проверени в Института по физика на твърдото тяло, където работя.

Какво Ви дава работата? Как Ви вдъхновява?

Най-трудният от всички въпроси. Когато съм си изпипала всичко получавам удоволствието от добре свършената работа. В останалите случаи – цел, посока за развитие. Работата трябва да ме стимулира да се развивам в някакъв смисъл. Може би затова си избрах такава професия – винаги има какво да научиш.

Как си почивате след дългия работен ден?

Когато времето позволява, ще ме намерите на детските площадки, а в по-студените вечери наблягам на “Не се сърди човече”, но това е обичайно за всеки с малко дете вкъщи.

Интервюто взе Яна Ненчева