Заместник-министър Карина Ангелиева: Транслиционната медицина е ключова за развитието на медицината на 21 век [ВИДЕО]

Видео версия на нашия подкаст

Интересно ти е да изглеждаш нашата видео версия на Наука.БГ подкаст? Можеш да го направиш чрез видео плейъра по-долу.

„Транслационната медицина е ключова за развитието на медицината на 21 век“. Това каза заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева при откриването на дискусионен форум под надслов „Европейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC в България“.

 

 

Тя посочи, че благодарение на паневропейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC учените от различни дисциплини могат да работят заедно, да генерират процеси на нарастване и реализация на персонализираната медицина. Една от бъдещите мисии на научната и иновационна програма на Европейския съюз е насочена към изследванията в областта на лечението на рака. И ако за въвеждането на пеницилина в употреба са били нужни десетилетия след самото научно откритие, то днес науката е на такова ниво, че за много кратко време научните изследвания и открития стигат до хората. Работата в съвместна европейска платформа позволява да се комбинират не само различни умения, но да се ползват получени данни и да се пестят средства и време.


РЕКЛАМА:

***

Заместник-министър Ангелиева увери присъстващите, че България има капацитет да изпълнява научни изследвания в областта на транслационната медицина и да работи в сътрудничество с европейските партньори. Тя благодари за възможността страната ни да е третата страна членка от новите държави-членки (ЕС13), която се присъединява към Европейската научна инфраструктура за транслационна медицина EATRIS-ERIC след Чехия и Латвия.

„За да станем член на това семейство, ние трябва да покажем капацитет, концентрация и партньорство между научните организации, университетите и бизнеса“, каза Ангелиева и посочи, че за да се случи това, българските организации в областта на изследванията в медицината следва да работят заедно, организирани в мрежа, за по-ефективно използване на потенциала и за по-добра концентрация на ресурси – човешки и финансови.

Тя заяви още, че в новия програмен период се очаква три пъти по-голям бюджет за научни изследвания и иновации и предстои да се разработи ясна визия за развитие, като се работи в посока намиране на решение за преодоляване на предизвикателствата, свързани с трансфера на технологии и преобразуване на научните резултати в продукти, услуги и процеси. Според заместник-министъра основните предизвикателства пред българската наука са: подобряване на достъпа до знание и изследвания от страна на обществото и индустрията, изграждане на положителен образ на науката в България и на българската наука навън, дефиниране на тематични области и на основните инструменти за подпомагане на научните изследвания, защото иновации и иновативна икономика без връзка с изследвания, без връзка с трансфер на технологии, без обмен на знания и изграждане на умения на новото поколение студенти, изследователи и предприемачи, е невъзможно да се случи. Затова и най-близките цели са: свикване на Националния съвет за научни изследвания и иновации, създаване на открит портал за наука, така че обществото да вижда реалните резултати от научните изследвания, създаване на един по-оперативен и ефективен инструмент за финансиране на научните изследвания, финансиране на съвместни програми между науката и бизнеса, създаване на общности на знанието, на базата на националните научни инфраструктури, които да идентифицират конкретни проблеми в науката и да търсят решението им.

Присъединяването на България, заедно със своята инфраструктура и научен потенциал, към водещите научни центрове за транслационна медицина в Европа предоставя ценен ресурс за развитие на иновативни технологии във фармацевтичната индустрия и за най-добра персонализирана терапия. Чрез съвместната работа, насочена към предклинични и ранни клинични разработки на медикаменти, ваксини и диагностика, едновременно с предоставянето на най-добрата терапия на пациентите се подобрява и иновативния потенциал на Европа.

На форума бяха представени национални научни програми и инфраструктури в областта на биомедицината, обсъдени бяха възможностите за научно и технологично сътрудничество в областта на персонализираната транслационна медицина, възникващи от присъединяването на България към Европейската инфраструктура. В него взеха участие представители на Изпълнителния борд на EATRIS-ERIC – г-н Антон Уси, финансов и оперативен директор на EATRIS –ERIC, и програмните мениджъри г-н Мартин де Корт и г-н Дейвид Мороу, представители на научната общност на Софийския университет и Медицински университет – София, учени.

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е част от програмата посветена на създаването на партньорска структура на международния консорциум в България.

 

 

Източник: МОН


Европейска нощ на учените 2022 г.:

Физика

Откъде електроните получават енергия, за да се въртят около атомното ядро?

Някога се смятало, че електроните обикалят около ядрото така, както планетите обикалят слънцето. Тази представа била променена от съвременната квантова механика.   Най-добрият начин да

Наука.БГ подкаст

Последно от Наука.БГ

Пластмасовият боклук в морето – спасителен сал за патогени

  Проучванията показват, че човешки патогени се прикрепват към микропластмасите в морската вода. Дали пластмасите носят популации от патогени, достатъчно плътни, за да бъдат действително опасни, и дали ги пренасят

„Бластоиди“, разработени от стволови клетки, предлагат нов метод за изследване на плодовитостта

  Новосъздадените „бластоиди“ могат да дадат на учените по-бърз и по-прост начин за изследване на ембрионалното развитие, в сравнение с оплодените човешки яйцеклетки. Изработени от човешки стволови клетки, тези бластоиди

Подобни модели на мозъчно активиране и езикова селективност, са открити при хора, говорещи 45 различни езика

  В продължение на няколко десетилетия невролозите са създали добре дефинирана карта на мозъчната „езикова мрежа“ или зоните на мозъка, които са специализирани за обработка на езика.  Намираща се главно

[ПОДКАСТ] Имало ли е фашизъм в България?

  Направи абонамент за БГ Наука – https://kupinauka.com/page/abonament Стани автор: https://nauka.bg/publikuvaj-v-sp-blgarska-nauka/ КупиНаука – онлайн магазин за научни тениски и научни колиета: http://kupinauka.com/ РЕКЛАМА: ***   Как да слушате подкаста на