Карина Ангелиева говори за приоритетите в науката за 2020 и следващите 10 г. – влог/подкаст

Виж още: Play in new window | Download

Слушай ни: Apple Podcasts | Android | Spotify | RSS

Здравейте, радвам се пак да бъда част от “Българска наука” и от усилията на Петър Теодосиев да популяризира науката в България. Особено в тези времена, които ни показаха възможностите на комуникацията и на дигитализацията. Както на нашите процеси на работа в ежедневието, но всъщност и това, че можем да използваме много по-пълноценно социалните платформи, различни дигитални платформи за комуникация и разпространение на добри практики и резултати. 

Най-важното, което мога да споделя с вас е, че в крайна сметка Covid-19 действително показа колко е важно значението, ролята и мястото на науката в нашия ежедневен живот. Обедини много учени и всъщност върна учения в телевизията, радиото и медиите.

Хубаво е, че наблюдаваме доста често дебати между самите изследователи. Което в последните години рядко се случваше, защото имаме водещи топ теми и водещи известни лидери сред изследователите. 

Но Covid-19 показа нещо друго – че науката е много интердисциплинарна и в науката и технологиите има още много неоткрити и неясни неща. Те се дължат на различни причини. Моят личен и професионален извод на базата на всички срещи с министрите от другите държави ме наведе на следните две тенденции, върху които е хубаво да се замислим оттук насетне – какво правим и къде инвестираме в научните изследвания. Първото и най-важно нещо, което ни показа, че не сме готови да се справим с подобни действително сериозни предизвикателства, включително и научни, е липсата на европейско ниво и на ниво научни институции, на правила, на технологии свързани с отворен достъп до данни. Всъщност се оказа, че има много малко подготвени научни организации в Европа, частично няколко големи научни инфраструктури, слава богу ние участваме в една от тях – за био банкиране. От една страна самите научни данни получени в резултат на финансиране на научен проект реално не са обработени, не са със стандарти, съвместими с други държави и не могат да се ползват. Или просто липсата на манталитет и практика тези данни да бъдат дигитализирани, много често и липсата на стимули разбира се. И реално най-страшното – липсата на връзка с други публични данни, като например данни за пациенти с Covid.

Така че политиката за дигитализация, за работа с големи данни, отворен достъп до данни, така нареченият “облак” за научни резултати, повече отвсякога идват на дневен ред. Това няма да е лесно, една облачна инфраструктура не се създава от днес за утре, защото както казах това е свързано не само с технологията, но и със стимулите и за младия учен и за опитния учен, да направи това усилие. Което няма как да стане, не може Министерството на образованието и науката само, без партньорството и подкрепата на университетите и научните организации да направи това нещо възможно. А реално ако не го направим ние ще изостанем, ние не можем да участваме в големи европейски мрежи.

Втората тенденция, която забелязах и не се случва само в България, напротив – и в големите държави, това е липсата на кадри. Всъщност има недостатъчно работещи в сферата на научните изследвания. Има недостатъчен брой хора биолози, физици, химици, хора с високи технологични умения и много познания в областта. Отново защото се оказа, че това ново световно предизвикателство на този вирус всъщност обединява различни науки и различни експертизи. И се оказа, че не непременно в случая изкуствения интелект е толкова напреднал и на такова ниво, че да ни помогне да се справим с тази криза, напротив. Всъщност се оказа, че реално ни трябват и то високо специализирани лаборанти, специалисти и изследователи, които да се занимават с тези теми. 

А защо това е предизвикателно, може би някои от вас ще се запитат. Защото аз се притеснявам, че ако не променим нещата и не създадем малко повече свобода и ако не маркетираме България като дестинация, в която могат да се завръщат нашите изследователи, може да има нова вълна на изтичане на мозъци. Защото имайте предвид, че в тази ситуация в момента цяла Европа ще се затвори към трети страни. И реално много области, така да се каже, ще се оголят в Германия, във Франция, във водещи европейски държави. А ние трябва да си задържим нашите учени тук.

От тази гледна точка какво правим ние? Много се гордея всъщност едва преди три дена, на 1 юни, ние обявихме националния конкурс, който е свързан с научни изследвания в областта на Covid-19. Не сме първите, но пък не сме и много изостанали, защото около 8-9 държави до момента направиха сериозни стъпки, и реално финансирахме за един месец на конкурсен принцип всякакви проекти и идеи, свързани с борбата с този вирус.

Това не е елементарно, особено в тази ситуация, в която имаме цели сектори, социални и икономически, в които трябват сериозни инвестиции за справяне с безработица и с други последствия от пандемията. Не е лесно да се отделят средства за наука, но ние го направихме. Така че Фонд научни изследвания публикува поканата.

Много сериозни проекти търсим, от гледна точка на това, че те трябва да имат много сериозен ин виво елемент. Тоест всички научни изследвания, които се разработват в тази област, те трябва да имат не само доказателствена стойност и високо научно качество, но те трябва да могат да докажат в естествена среда дадения научен експеримент. 

Много е важно да насърчаваме и втория елемент – да обединяваме научните организации. Всъщност беше много трудно, но в рамките на този конкурс ние поставихме условието: там където има оборудвани инфраструктури да се ползват. Което реално означава, че ние дори ще пилотираме през този конкурс свързаността на нашите научни организации и университети. Защото ако в един университет примерно има фантастично ново оборудване, но няма например специалист в конкретна сфера, той може да дойде от дадена научна организация. Трябва да престане тази разпокъсаност в страната. 

Много ни се иска всъщност, и това е амбицията за следващите десет години, да се намали тази фрагментация в научните изследвания и разбира се – да се насърчи връзката с индустрията и бизнеса. Но това е една много голяма тема, ще я оставим за следващия път. 

В България е много голям шанса за зараждане на нови иновативни компании по-често, отколкото да реализираме в момента някакви научни резултати в нашата индустрия, защото тя самата в момента минава през една трансформация. За съжаление трябва да минат още няколко години докато самата ни икономика успее да се обърне в това да инвестира повече в научни изследвания и иновации, но съм убедена, че и това ще стане.

Освен този конкурс на Фонд научни изследвания трябва споделим с нашите зрители и слушатели, защото пък знам, че много почитатели на “Българска наука” всъщност слушат подкаста – насърчаваме ги и много ми се иска всички учени да отделят сериозно внимание, не толкова време, на възможностите, които има в рамките на “Хоризонт 2020”. Това е най-голямата европейска програма за научни изследвания и иновации. Всъщност миналата седмица председателя на Европейската комисия публикува така наречения Възстановителен план за Европа, плюс предложението на Европейската комисия за многогодишна финансова рамка и тези от вас, които са проследили по-политическите новини, вероятно са видели цифрата – 94 милиарда евро е предложението за новата рамкова програма “Хоризонт Европа”.

Днес (03.06.2020 г.) си направих труда да проверя какво ново се случва. Факт е, че в момента има обявен конкурс на стойност 148 милиона евро в областта на Covid-19. Да, факт е, че три от направленията са свързани по-скоро с медицински технологии с много високо технологично ниво. Реално демонстрационни проекти, такива които реално вече могат да навлязат на пазара, където ние за съжаление сме малко по-изостанали, защото това са супер топ технологични компании. Но ми направи впечатление, че се финансират и изследвания свързани с изследвания на поведението, на психологическите и на социално-икономическите аспекти, на които тази криза повлия.

Ние може би не осъзнаваме, но реално нашият живот се промени. Много групи, които бяха в риск и групи, които в известен смисъл винаги са били в социална изолация, може би при тях сега тази криза рефлектира по съвсем различен начин.

Тоест дори и в тези условия продължаваме да се обединяваме на европейско ниво и да финансираме и социални и хуманитарни изследвания, което също е много важно.

Онзи ден всъщност излезе и поканата на Европейския научноизследователски съвет. Това е най-голямата фондация за наука в света, която финансира фундаментални изследвания и лидери в науката.

Миналата година успяхме да вземем участие в един страхотен проект с Етнографския институт и професор Касабова. Но не е достатъчно без национална подкрепа. Затова планираме юни месец ние да пуснем отново следващият конкурс по националните програми като “Петър Берон”. Те са огледални на Европейския научен съвет и така да го кажем – те подготвят нашите най-добри учени да се съревновават с техните партньори от цял свят, не само от страни-членки на Европейския съюз. 

Не ми се иска да пропускам темата за Зелената сделка. Може би все още е рано да говорим какво означава това, защото е малко опасно, говорейки за тази Зелена сделка като че ли оставаме с впечатлението, че това е поредният бюрократичен термин от типа на Устойчиво развитие. Всъщност – отново за професионалисти и отново за нашите учени и слушатели трябва сериозно да се погледне какви са тенденциите. В момента има повече от 30 отворени конкурса в областта на енергийната ефективност, нови материали, биоразнообразие, опазване на околната среда като цяло, води, почви.

В Зелената сделка по отношение на научни изследвания, иновации и технологии нямаме много големи различия.

Очевидно ние трябва да инвестираме в области, свързани с опазване на ресурсите на нашата планета. Различията, които имаме по отношение на Зелената сделка са за това с какво темпо трябва да върви този преход към нисковъглеродна икономика и очевидно това за нас не е лесно. Но това не означава, че България не може да е лидер и то в области, в които ние имаме традиции, като например водородната енергетика, където всички знаем, че бяхме навремето лидер в производството на батерии и други материали. Така че имаме опита, сега трябва само да преформатираме и да мислим отново за съхранение на енергия. Аз мисля, че това е вдъхновяващо за младите учени, защото ето че има какво да работят. Тоест има още толкова много работа в сферата на науката и технологиите, че следващите 10 години няма да стоим и да скучаем. 

Но разбира се идва и едно много сложно време, за съжаление винаги има конкуренция между различните публични политики. Не е лесно да се избере къде трябва да отидат големите инвестиции – дали в социалната политика, дали в земеделие, транспортна инфраструктура или наука. 

Но смятам, че всички вече се обединяват около това, че човекът и хората правят една държава и всъщност правят нейното бъдеще. Така че се надявам науката и иновациите да си останат на дневен ред. И в преговори с Европейската комисия, те започват, да договорим още по-голям финансов ресурс по структурните фондове за наука и иновации. Те няма да дойдат просто така, ще има средства, но средства разбира се ще бъдат търсени и за модернизиране на научния сектор.

Може би най-важната модернизация, която ни очаква освен дигитализацията, за която говорих, е именно намаляване на тази фрагментация и повишаване на привлекателността, включително автономията на тези научни организации. Желанието на нашите научни организации и университети да се отворят към света. Да върнат наши учени и да накарат други изследователи да работят в България.

Това е моето послание за днес. И посещавайте често портала за наука (http://nauka.mon.bg/) – публикуваме, опитваме се, създадохме и специализирана страница за Covid-19. Публикуваме много нови неща свързани с финансиране на наука, но и с популяризиране на добри практики. Може лесно да го намерите – портал за наука на Министерството на образованието и науката. Благодаря ви.