Шотокан рю

По исторически причини, карате стилът Шотокан е един отнай-разпространените в България. Поради тази причина, има достаинформация, във връзка с историята на създаването му и cхарактеристиките му като стил карате. Затова, ще се опитаме да се спремна по – малко популярните у нас стилове карате.

Шито рю

Стилът Шито рю е създаден около 1926 г. в Осака от Кенва Мабуни -окинавски инструктор и приятел на Г. Фунакоши. Той е бил ученик назнаменитите Я. Итосу и К. Хигаонна. Първоначалното название на школатабило Ханко рю. Кенва Мабуни не само изменя името, но обогатявасъществено техниката на стария стил Шури те с прийоми от другиокинавски стилове и особено от мощния, силов стил Наха те. Стилътпредставлява нещо средно между окинавските стилове и Шотокан и сеотличава с твърдост, голяма мощ, рязкост и пределна концентрация надвиженията.
В 1923 г., Асамото Мотобу направил сензационна демонстрация на стила,но това не довело до създаване на школа. И, докато Г. Фунакоши бързоутвърдил своите позиции на лидер, Мабуни „изплувал“, след дългогодишнатреньорска дейност. В подобно нелеко положение се намирали и многодруги инструктори, които оказали влияние върху формирането на Шито рю.Сред тях са Чошин Чибана, ученик на Я. Итосу и учител на не по – малкоизвестния Юсоку Хига, а също – и Ясукичи Арагаки, ученик на КиямаШотобу и учител на знаменития Шошин Нагамине. Определени заслуги в товаотношение имат и каратистите от Годжу рю – Шосятсу Киода и ЦунетакаГусукума.
Голямо значение за развитието на Шито рю оказват и школите Шорин иШорей, които го обогатяват с такива изисквания като съчетание на сила иподатливост, активност и пасивност, атака и отстъпление.
В програмата на Шито рю влизат всички кати на Шорин и Шорей плюс ощенякои, неизвестни по – рано. На усвояването на ката се придава решаващозначение както в Шито рю, така и в Шотокан и Yадо рю. В тях сеотработват принципите на дишането, чистотата на техниките икомбинациите, умението за пренасяне и разпределяне на тежестта, ритъмъти скоростта на движенията. Самият Мабуни пише:
„Най-важни в карате са формалните упражнения (ката). В тях са събранивсички методи за нападение и защита. Затова, трябва правилно да серазбере смисълът на всяко движение. Някои смятат, че може да сеигнорира ката и да се практикува само спаринг. Подобна нагласа никогане ще доведе до истински прогрес в карате. Ударите и блоковете,техниките за нападение и защита имат хиляди вариации, които е простоневъзможно да се изпробват в схватка.
Една – две кати – това е всичко необходимо на човек, при условие, че тестанат „твои“. Останалите кати служат само за разширение на познаниятаи за сравнение. Колкото и богати познания да имате за катите, те сабезполезни, ако нямат нужната дълбочина. Учете правилно и отработвайтеедна – две кати и, когато дойде времето да ги приложите, резултатът щенадмине всичките ви очаквания.
Второто нещо, върху което трябва да се обърне внимание, е правилнатаметодика на тренировки. Ако тя е неправилна, няма значение в колкосхватки сте участвували, колко камъни и дъски сте счупили, защотоглупавите привички ще ви доведат до поражение.
Въпреки че ката може да се нарече най-важната част от тренировката, нетрябва да се пренебрегват спарингът и тестовете за чупене на твърдипредмети. Пътят на истинското карате е да се избягват крайностите и дасе тренира упорито, с мисълта, че ката е половината от успеха, адругите индивидуални и групови тренировки – втората половина.“
И до днес, в Шито рю и в Шотокан се практикуват ниски и широки стойки,движение във фронталната равнина, дълги акцентирани удари без рязъкреверс (връщане на ръката или крака след удара); липсват скокове,отсъстват в началото кръгови удари с крак, а също прави и обратни(каквито отначало въобще липсвали в арсенала на Фунакоши и на Мабуни).Академичността на тези школи се набива в очи, особено – в сравнение сикономичната, подвижна техника на Годжу рю и Yадо рю.
Няколко школи се отделят от Шито рю, в това число – и Шукокай, основанапрез 1950 г. от Чоджиро Тани, ученик на знаменития Мабуни. СтилътШукокай се отличава с бързи движения и спортна насоченост. Всъстезанията, се забранява контактният удар. Използуват се главновисоки стойки, които обезпечават подвижността и рязкостта, но намаляватсилата на ударите. Техниката на Шукокай, която е построена напринципите на поемане на инициативата и синхронната контраатака (го -но сен), включва главно прави удари с юмрук, сечащи – с ръба на дланта,прави и странични удари с крак. Катите, както и техническитекомбинации, в общи линии, съвпадат с тези на Шито рю.
Ученици на Тани са Ева, Кимура и Намбу. Последният основава школатаСанкюкай през 1969 г. Йошинао Намбу е трикратен победител наВсеяпонския студентски шампионат. В течение на ред години, тойусъвършенствува своите познания, като синтезира достиженията на всичкиосновни стилове японско и окинавско карате и ги обединява в нова школа.Техниката на Санкюкай се отличава с множество гмуркания и ескиважи,висока маневреност и използуване на най -ефективните прийоми от айкидо.
В сравнение с Шотокан, Шито рю е специализиран стил. Значително по -малко значение се придава на традиционната подготовка, а голямо – наскоростта, ускорението, маневреността, общата динамичност. Товадоближава Шито рю до спорта. Използуват се по – високи стойки, леки,танцуващи движения, позволяващи неочаквано придвижване впространството. Твърдите блокове губят традиционното си значение,отсъпвайки място на късите блокове и полублоковете, които не спиратудара, а, по – скоро, променят траекторията му. Скоростта е основенкритерий при избора на техники.
Ще се спрем по – подробно на майстор Намбу. Той пристига в Европа през1964 г. и почти веднага започва серия от блестящи демонстрации, в коитонабързо се разправя с цяла плеяда водещи френски каратисти, които потова време са най – добрите на континента. Те били последователи наШотокан и Yадо рю. Успехът на Намбу обръща погледите към новия стил.Той имал съвсем прост метод за тренировка. След като получава черенпояс, той не губи време за различни техники, а се концентрира върхуотработването на цуки като контраатака, след избягване от линията наатака и върху два удара с крак – мае гери и миказуки гери. Явно е, чеусърдието е довело до безупречното им овладяване. Все пак, Намбусметнал, че това е недостатъчно. Той изразходва огромни усилия заспециална физическа подготовка, която се състояла най – вече отспринтове нагоре по стълбите с човек на гърба, бързо бягане с тежести имногократно повторение на любимите техники – с тежести на краката.
Неговите срещи предизвиквали удивление и възхищение, зарадиумопомрачително бързите му техники с крака. Блоковете, изпълнявани скрака, били доведени до съвършенство. Освен това, Намбу много усиленоизучава и тактиката на боя. Той прекарва с часове пред огледалото,отработвайки способи за захват, провокиране и преодоляване на отбранатана противника. Срещите на Намбу често били наричани „математическиизчислени“, въздушни, прекрасни.
През 1970 г., той се връща в Япония, за да започне работа над стилаСанкюкай. Този стил е изключително плавен и бърз, в него няма нито единостър, рязък блок, всички движения са максимално приближени къмспортния сблъсък. Без съмнение, този стил, също както и Шукокай,подхожда на бързите и подвижни каратисти, съобразителни и находчиви всхватките. В същото време, той не се препоръчва на типичнитенокаутиращи, мощно сложени каратисти, които трудно могат да достигнатнеобходимата бързина и ловкост.
Постиженията на Намбу довеждат до формулирането на принцип, койтогласи, че, независимо от практикувания стил, в спортното карате, ецелесъобразно да се следват тенденциите и принципите на Шукокай. Така,на основата на синтеза, се създава един универсален международен стил.

Уадо рю

Един от първите ученици на Г. Фунакоши бил Хиронори Оцука (1892 -1962). През 1921 г., той завоюва шампионската титла по Шиндо йошин рюджу джуцу и, една година по – късно, започва да тренира карате. Закратко време, той достига добро ниво и, скоро, става един от най-добрите инструктори. Заедно с това, завършва университет съсспециалност иглотерапия. В началото на 30-те, той започва да анализиракарате, от гледна точка на биомеханиката, а, по – късно, все по – честосе замисля за синтеза на карате и джу джуцу. Отначало, той изменяотделни прийоми, а, по – късно, решава да въведе в карате новосновополагащ принцип, взет от джу джуцу – принципът на мекия контакт спротивника. През 1939 г., Оцука открива собствена школа, сблагословията на Фунакоши, като нарича новия стил Уадо рю (yа -хармония).
Оцука се разделя с непоклатимия дотогава принцип за „железния“ блок.Вместо способния да счупи ръката блок, той постулира съобразителносттаи ловкостта, вместо фронталната атака – внезапното избягване от линиятана атаката. Пръв предлага ред комбинации: отклон – нарушаване наравновесието – хвърляне, като ударите, по време на хвърляне, сеизпълняват с бутане или едновременно с подсечка. Оцука считал, че, вкарате, твърде често се използува сила. На неговите тренировки, основносе отработвали ловкост, бързина и точност на ударите. Особено заначинаещите, те не били толкова трудни и изморителни, колкото занятиятав секциите по Шотокан.
Господствува мнението, че Уадо рю е по – лек от другите стилове. Вдействителност, това се отнася само до физическите усилия, по време натренировка. Както всички стилове, залагащи на ловкостта, Уадо рю,всъщност никак не е лесен, особено, ако имаме в предвид реалната ценана дадена среща. Също както при бокса, това е една великолепна,зрелищна среща, която, за съжаление, много рядко можем да наблюдавамена татами. И то – не, защото Уадо рю е неефективен, а, защото сеизисква огромен талант, за да разчиташ на това изкуство, при единдвубой. От тази гледна точка, съвременното Уадо рю е не толкова отделенстил, колкото едно скъпоценно сандъче, съдържащо най – ценнитетехнически навици и прийоми. Твърде много каратисти, в днешно време,използуват достиженията на този стил и, без преувеличение, може да секаже, че, колкото по -високо е техническото ниво на даден каратист,толкова по – често той прибягва към използуването на Yадо рю.Значително по – рядко се среща и надписът „yадо рю“ на кимоната, защототози стил е популярен главно в Япония, а в Европа – в Англия и Франция.Най -известните инструктори са Еригучи, Сузуки, Коно, Такашима,Мочизуки, Ямашита, Тояма. Главните центрове са в Токио, Нихон, Мейджи,Рикьо.

Годжу рю

Ако обобщим, можем да кажем, че, в сравнение с Шотокан, Шито рю е по -близо до спортния двубой, а Годжу рю – до реалния бой. Създател настила е Чоджун Мияги (1888-1953), ученик на К. Хигаонна, който пъкусвоил изкуството на боя от китайския майстор Уай Шин Джин. Запоследните двама се разправя една доста удивителна история.
През един майски ден на 1870 г., на едно пристанище, тълпата гледалакак повреден от силния вятър кораб се блъскал с кърмата си в кея, привсяка нова вълна. Моряците отчаяно се опитвали да обърнат другия крайна кораба към пристана, но – напразно. В суматохата, някой случайнобутнал едно от гледащите деца и то паднало във водата между кораба икея. Момчето можело да плува, но било очевидно, че, само след няколкомига, ще бъде размазано от люлеещия се кораб. Същата участ очаквала ивсеки евентуален спасител. Изведнъж, един от моряците скочил във водатаи сграбчил детето. Виждайки, че корабът застрашително се приближава къмкея, без да губи хладнокръвие, той се гмурнал заедно с момчето подкораба и избягнал трагедията. Повторил това няколко пъти, докато накраяуспяли да хвърлят въже и да ги изтеглят. В същото време, на брега,дотичал бащата на детето.
– Как да ти се отплатя? – попитал той моряка, чието име било Канрио Хигаонна.
– Вие ли сте този, когото наричат майстор Рю? – отвърнал той . Следкато получил положителен отговор, Хигаонна се поклонил и казал:
– Моля, научете и мен!
Хигаонна се върнал на остров Окинава, след 30 години тренировки. Бил вече на 49 години.
Когато се говори за Чоджун Мияги, трябва да се спомене, че личността мусе ползува с огромно уважение на Окинава. Той е най – знаменитият отмайсторите, които израстнали и останали там. През 1915 и 1917 г. (следсмъртта на Хигаонна), той, на два пъти, посещава Китай и учи примайстор Канжун Тоонда. Преди това, с разрешение на Хигаонна, той сеобръща към легендарния Ясуцуне Итосу, с молба да бъде приет за ученик.Итосу му отказва, защото смята, че неговата собствена техника серазличава фундаментално от тази на Хигаонна и ще бъде вредно да севнасят основни корекции в изградения у Мияги стил. За сметка на това,той много охотно говори за теорията на карате. Под негово влияние,Мияги изменя много стила на Хигаонна, също както самият Хигаонна предитова променя стила на Уай Шин Джан. Например, катата Санчин, която, воригинал, се изпълнявала с отворени ръце, от времето на Мияги, сепрактикува с ръце, свити в юмруци.
Както и много други инструктори, Мияги преподава в Япония над десетгодини – отначало в Кьоoто, после в Оoсака. През 1934 г., отива наХаваите, но скоро се връща на Окинава, където остава до смъртта си иподготвя няколко поколения каратисти. Един от тях – Сейкичи Тогучи -разказва как забавно възниква името Годжу рю. През 1929 г., в Кьоoто,се провежда фестивал на бойните изкуства. Мияги изпраща група, подръководството на един от старшите ученици. Демонстрациите преминаватмного успешно. Някой пита как се нарича стила. В общи линии, стилът ощеси нямал име – никой не се тормозел с такава „подробност“. Отговор,съответствуващ на истината, щял да бъде тълкуван като „заслужаващпрезрение провинциализъм“. Ученикът, на когото бил зададен въпроса, сесеща как Мияги непрекъснато повтаря, че основният принцип в карате есъчетанието на твърдо с меко.
– Годжу рю! – невъзмутимо отвръща той, което на японски означава твърдо – мек стил.
Отлично! – казва, по – късно, Мияги. – Това е името, за което от доста време насам, мисля.
Мияги подготвя знаменити последователи, които запазват и укрепватстила. Първият е Сейко Хига, учител на известните токийски експерти М.Тогучи и К. Изумикауа. Вторият е легендарния Гоген Ямагучи -Котката,автор на известното правило: „Тренирай така, че да можеш да понесешвсеки удар; удряй така, че отговор да не последва!“. Последователите наГоджу рю специализират върху амортизирането на ударите, за да семинимизира техния физиологичен ефект. Това се постига чрез особениметоди на дишане, подходящо стягане на мускулите и др. При двубой,стремежът е, чрез размяна на удари, да се стигне до естествен изход.Затова, в Годжу рю, се придава най – голямо значение на силата наудара. Много се ценят издръжливостта, твърдостта на духа, търпимосттакъм болка/високият праг на болка.
Последователите на Годжу рю често критикуват съвременните форми наспортно карате, защото считат, че те изкривяват истинското карате.Според тях, правилниците толерират бързите и ловките, които може и дане са най – добрите, в една истинска схватка. Точка се отсъжда замаркиран удар, а, в боя, е важен резултатът от удара. Силният каратистчесто предпочита да поеме даден удар, за да отвърне с по – силен.
Именно, затова, част от трениращите Годжу рю, се състезават побезконтактния правилник, а други – в стила Кьоокушинкай, където еразрешен пълен контакт, с изключение на главата и шията. Трета група сесъстезава в стила Рембукай – боят протича в съвършено реалнаобстановка, но състезателите са добре защитени.
Катите в Годжу рю са много твърди. Характерно е също дълбокото, шумнокоремно дишане и изпълените с вътрешно напрежение движения. В Европа,Годжу рю се появявя през 1967 г., благодарение на Йошио Хими и ТокиоФунасако. Все пак, днес, стилът е сравнително по – малко известен, заразлика от Япония и Южна Америка, където той е много популярен. Силницентрове има също на Хаваите и в Тайланд. В началото на 60-те, групакаратисти, главно от Хаваите, преминава към Кьоокушинкай.

Тани – ха Шито рю Карате До

Буквално преведено от японски език, ”карате до”означава „път напразната ръка“. Това е изкуство за самозащита, представляващосъвкупност от техники, изпълнявани, предимно, без оръжие.
Карате произлиза от остров Окинава, намиращ се на юг от Япония. Голямовлияние върху окинавската култура оказва Южен Китай, тъй като Окинавадълго време е бил междинна спирка между Японските острови и Азиатскияконтинент. Това влияние личи и в бойните изкуства. Много окинавскимайстори правели дълги пътешествия из Китай в търсене насъвършенството. Други били обучавани от живеещи на остров Окинавакитайски майстори.
Постепенно, се оформили три основни метода за водене на бой. Те билинаречени Наха те, Шури те и Томари те по имената на градовете, къдетовъзникнали (Наха, Шури и Томари). Технически, Шури те и Томари тетвърде много си приличат и се отличават с бързи, резки движения иголяма подвижност, а Наха те използува повече мощни, кръгови движения.Всяко от тези основни направления има своите велики майстори. Многоизвестни от по – ново време са майсторите Ясуцуне Итосу (1830 – 1915) иКанрио Хигаонна (1852 – 1915), представители съответно на Шури те иНаха те. Повечето от основоположниците на съвременните стилове в каратеса били техни ученици.
Днес, в Япония, има четири основни стила карате: Шотокан рю, Уадо рю,Шито рю и Годжу рю. Създател на Шотокан рю е известният Майстор ГичинФунакоши (1868 – 1957), който има главната заслуга за пренасянето накарате от остров Окинава в Япония. Уадо рю е създадено от майсторХиденори Оцука, а Годжу рю – от майстор Чоджун Мияги (1888 – 1953).Майстор Мияги бил главният ученик на майстор Хигаонна и, в Годжу рю, сазапазени най – много от оригиналните Наха те техники.
Освен тези четири стила, след Втората световна война, в Япония, а, по -късно – и в цял свят популярност придобива и един друг стил -Кьоокушинкай, създаден от майстор Масутацу Ояма.
Създател на стила Шито рю е майстор Кенва Мабуни (1889 – 1952). Той ебил близък приятел с майстор Мияги, а също – и с майстор Фунакоши.Майстор Мабуни бил един от основните ученици на майстор Итосу. Освентова, се е обучавал и при майстор Хигаонна. В израз на благодарност къмдвамата си учители, той нарича своя стил Шито рю – комбинация отпървите букви на имената им: „Ши“ – японска транскрипция на „Ито“(Итосу) и „То“ – японска транскрипция на „Хи“ (Хигаонна). Жаждата зазнания отвела майстор Мабуни и при други учители, като майсторитеАрагаки и Мацумура. В резултат на това, Шито рю се оформил като стил,съхраняващ както много от оригиналните Шури те техники, залегнали восновата на Шотокан и Уадо рю, така и много от Наха те техниките,станали основа на Годжу рю.
Майстор Мабуни придавал изключителна важност на формалните упражнения -ката (схватка с въображаем противник). Затова, съвременното Шито рю е,може би, стилът, в който са съхранени и се практикуват най – много кати- както от Наха те, така – и от Шури те. Майстор Мабуни смятал, че катадава възможност многократно да се отработят различните блокове и ударидо най – малките подробности и нюанси – нещо, което е невъзможно, ведна реална схватка. Според него, една добре усвоена ката може да сеокаже неочаквано ефикасна, в истинска битка.
Майстор Мабуни имал много ученици и последователи. Такива са КенейМабуни – негов син, а също – майсторите Тани, Огасахара, Сакагама и др.Някои от тези майстори, на свой ред, модернизирали, до известна степен,традиционното Шито рю по начин, отговарящ на представите и опита им вбойните изкуства. Един от тях е майстор Чоджиро Тани – 8 дан Ханши(1921 – 1998). Той изучава първо Годжу рю при майстор Мияги, а, следтова, става един от главните ученици на майстор Мабуни. Последният мудава разрешение да основе собствена школа и така възниква организацията“Шукокай“, което, в буквален превод, означава „организация на всички,които тренират заедно“, а по – свободно може да се преведе като „път завсички“. Майстор Тани прави редица технически нововъведения в стила.Той има много ученици, най – известният от които е Йошинао Намбу -трикратен национален шампион на Япония. Отговорността заразпространение на стила на майстор Тани – Тани – ха Шито рю, в Европа,се пада, първоначално, на майстор Ясухиро Сузуки – 7 дан, а, по –късно, на майсторите Кейджи Томияма и Наоки Оми. Те идват в Европа през1972 г. и, понастоящем, сенсей Томияма живее в Англия, а сенсей Оми -във Франция.
От 1989 г. – насам, сенсей Томияма ежегодно посещава България ипровежда семинари, като разяснява основните принципи на Тани – ха Шиторю. Освен Шито рю, сенсей Томияма практикува Годжу рю, а така също – иТай – чи чуан. В по – ранните си години, се е занимавал с бокс. Вмомента (~1997/8), той притежава 7 дан и титлата „шихан“ в Шито рю и 6дан – в Годжу рю.
Според него, основната цел на бойните изкуства и причината, порадикоято, първоначално, са възникнали, е самозащитата. Това означава, напърво място, да можеш да се защитиш от агресия. Но, освен това, тук севключват и други компоненти, за които много от практикуващите бойниизкуства забравят. Практикуването на карате не бива, по никакъв начин,да уврежда здравето на трениращия – нещо, което, за съжаление, често сенаблюдава и е резултат от неправилно заучени и от неправилно изпълненитехники. Сенсей Томияма набляга много на правилното изпълнение на всякатехника, така че тя да бъде физиологично и биомеханично обоснована,съобразена с особеностите на човешката анатомия. По този начин, сепредпазват различните части на тялото и особено – опорно – двигателнияапарат: стави, сухожилия, гръбначен стълб, нерви. Освен това, терминът“самозащита“ включва способността да се окаже първа помощ,в случай натравма или на друга злополука.
От техническа гледна точка, самозащитата изисква максималнаефективност. Това означава максимален резултат, при минимален разход наенергия и на движения. Според сенсей Томияма, много от техниките,използувани при състезания, правят човек уязвим, тъй като оставятголеми части от тялото му незащитени и са лесна мишена за контраатака.В Тани – ха Шито рю се набляга на по – прибрания гард, по – малките пообем на движение техники, които са по – икономични и по – бързи.Основната стойка е тази, в която, обикновено, човек ходи. Товапозволява лекота на придвижването. Тези технически подробностихарактеризират стила с бързина, маневреност, гъвкавост. Сенсей Томияманепрекъснато повтаря три основни правила, които трябва да се спазватпри изпълнението на всяка техника и които най -добре илюстриратстремежа към максимална ефективност:
1. Не прави излишни движения.
2. Не използвай излишна сила.
3. Използвай цялото си тяло, през цялото време.
Излишните движения, според сенсей Томияма, са своего рода“телеграфиране“ и издават намеренията ви на противника, а също така -отнемат време. Излишната сила е генерирана главно при прекомернотостягане на мускулите, в стремежа да се направи по -силен удар и, освенче прави техниката бавна и скована, то води до по – бърза умора и имавредни за здравето последици. Третото правило позволява техниките дастанат тежки и ефективни, без да са сковани и бавни. Тази икономичностдава възможност и на по – възрастни хора да се занимават активно скарате и много сполучливо илюстрира максимата, че карате е за цял живот.
Ако оставим настрана техническите подробности, според сенсей Томияма,“карате започва и завършва с етикет“. Този етикет, практически, сеизразява със съвкупност от правила, които всеки от трениращите трябвада спазва. Те учат (особено децата) на уважение и зачитане на труда иличността на другите хора. Те спомагат за овладяване и канализиране наизлишната агресивност и уравновесяват буйния характер. От друга страна,Тани – ха Шито рю, като част от бойните изкуства въобще, възпитава учовек решителност, разумна смелост, вяра в собствените възможности запреодоляване на критични ситуации. Резултатът от постоянната правилнапрактика е постигането на чувство на удовлетворение и хармония междуфизическата и духовната страна в живота на човека, спокоен, чист ум издраво тяло, независимо от възрастта.
Тези особености дават възможност на всеки, който търси, да намери нещоза себе си, независимо дали е млад или стар, прекалено буен илинерешителен и свит. Те правят от Тани – ха Шито рю един истински път завсички.

По произход, Карате е бойно изкуство, което има за цел победата надпротивника на бойното поле. То е метод за oсъществяване на схватка безоръжие. „Кара“ означава „празно“, а „те“- „ръка“. Терминът е употребенза първи път от Фунакоши Гичин. „Яма“, от своя страна, означава“Планина“. Като цяло, може да преведем „Яма-рю Карате-до“ като „Пътятна планинската школа на празната ръка“. Карате, действително, еизкуство на схватки с голи ръце. Възможностите му са многобройни ичесто зависят от индивидуалните качества на всеки студент. Товаизкуство използва по най-ефикасен начин всичките части на човешкототяло, за да се противопостави то на невъоръжен или въоръжен противник.Юмрук, лакет, рамо, таз, коляно, стъпало, глава – едно богатомногообразие от „оръжия“, натренирани методично, с една единствена цел- в случай на нужда, да се обезвреди евентуалния противник. Всичко сесвежда до възможността да се предизвика пробив в отбраната напротивника и да се нанесе един-единствен поразяващ и последен удар,който да донесе живот.

Днес, повечето стилове рекламират Карате като изкуство за защита. Наудара се отвръща с удар, само след атаката на неприятеля. Правилото заненападение е едно от най-висшите достижения в етиката на Карате.

Освен метод за самоотбрана, Карате е и сурова самодисциплина. Всъщност,точно самодисциплината превръща боя в изкуство. Тя помага запреодоляване на трудностите, за победата над собственото тяло, запобедата над лошата половина на всеки от практикуващите. Онези, коитоуспеят да превъзмогнат трудностите, остават на този Път, привлеченикакто от физическото развитие, така и от духовния аспект на обучението.Само така личността върви към своето усъвършенстване в живота. Каратекание наричаме всеки, който е успял да се научи на себеотдаване в своитезанимания.

Корените на Карате се крият в античността. Легендите разказват, чепреди 2 000 години в Индия се е оформила техника за борба, която далаосновите на днешното Карате. Монахът Бодхидхарма налага своя метод,наречен, по-късно, Шаолин-тсу-кемпо. Идеята му е била да даде научениците си система за здраве и дълголетие, която да допълнипродължителната медитация в будистките манастири.

Дзен успява да даде философската закваска на тези техники, които сепревръщат и в средство за защита и победа. В Китай, тези техники секомбинират и с местните стилове, които по-късно дават началото наТай-чи, Син-и, Па-куа и др., общо наречени Кунг-фу.

През 15 век, китайците завладяват остров Окинава. Юмручните техники нанашествениците намират упорити и предани ученици. След години, на тазибаза, се създава Окинава-те. Когато Окинава е завладяна от ЯпонскияШогунат, се налага забраната за носене на оръжие. Това дава тласък вразвитието на ръкопашните техники. Техническото съвършенство наостровитяните за кратко време достига неподозирани висини. Създават сеспециални техники за заздравяване на краката и ръцете (напр.тренировката с макивара). Целта е да се убива с гола ръка. Скорояпонците се сблъскват с този вид водене на битка. Едва през 20 векокинавските майстори повдигат булото на Карате. През 1917 г., майсторФунакоши прави своята първа демонстрация в Токио, която слага началотона съвременното Карате.

В карате стиловете към днешна дата наброяват няколкостотин, нонай-важното в тях си остава старанието на студентите. Само така може дасе крачи през времето.

Както казахме по-горе, „Яма-рю“ означава „Планинска школа“. Самият стилпроизлиза от родовата школа на Коичи Мияге – Яма-рю. Опирайки се наразказите на Шодай Мияге, твърдим, че школата е свързана сезотерическите китайски и японски стилове. Това, което е предназначеноза последователите, съставлява едва върха на айсберга, а неговатаподводна част е забулена в „тъмните дълбини на мистиката, вкосмическата бездна на парапсихологията“. Традицията търси Яма-рю вначалото на нашата ера, но реалните признаци за съществуването напланинско общество могат да се намерят в хрониките от 7 век. Легендатаразказва, че лично Бодхидхарма, след като напуснал Китай, се появилкато просяк, през 622 година, в Япония. Там той се среща с принц ШотокуТайши и си разменили стихове. След срещата, Бодхидхарма се оттеглил впланините на Централна Япония и там сложил началото на монасите-воини(ямабуши). Всъщност, към всяко подобно поселение, с годините, сегрупирала малка селска общност, която била подготвяна в бойнитетрадиции на аскетите.

Физическата подготовка започвала от най-ранно детство и продължавала донастъпване на зрелостта. Това било някъде към 15-тата година на“послушника“. Само пълноправните членове на общността имали право дапреминат от стандартните психофизически упражнения към опознаването насъкровените тайнства на духа, скрити в устното учение на ямабуши, вДзен и в специализираните дихателни техники от Йога.

Всъщност Ямабуши е най-загадъчната японска будистка секта, напомнящаповече на монашески орден. Първоначално, нейната философия се опиралана аскетични практики далече от света, в планините, което дава и иметона последователите й. В основата й седят принципите засамоусъвършенстване и прераждане. Ямабуши развили разновидност на Йога,задълбочавайки мистическите аспекти на езотерическите будистки сектиШингон и Тендай. Устно предаваните тайни са систематисирани в“Сюген-до“ („Път за постигане на могъщество“).

Посветили живота си на аскеза и медитация, ямабуши рядко слизали отпланините. Това било единствено за да се поклонят в храма на орденаДай-го -джи в Киото. Повечето Ямабуши били специализирани в някакваобласт – например, в ръкопашен бой. Можем само да си представим каквосъвършенство е достигано чрез няколкодесетилетен упорит труд ибезгрешен живот според „Сюгендо“.

След разпадането на самурайската система, след отмирането нашогунатите, след отварянето на Япония към останалия свят, цивилизациятазапочнала да взима своите жертви. Последни се предали горските воини. Вкрая на 19-ти век малко хора си спомняли за тях. Мнозина отнаследниците им се оттеглили в чужбина, съкрушени от поругаването натрадициите и, за да намерят свои последователи.

Шодай Коичи Мияге, последният от своя клан, попаднал в Китайскитепланини. След Народната революция и договорът със СССР и Китай заграничната линия, той се оказва в Русия. Тук изработва облегчена иулеснена система за ръкопашен бой. Синтезирала в себе си достижениятана редица модерни стилове тази система носи името Яма-рю Карате-до, поизричното желание на Шодай Коичи Мияге. Той ни остави едно тежконаследство и желание за много работа. Остави ни и задълбочените ситърсения, които предприе в тази област.

Пътят пред нас е открит.