Автор: Craig Welch

Когато убийствено топло течение се сблъскало със Западния бряг, някои се страхували, че това показва бъдещето на океаните.

Първият финвал се появил в Мармотския залив, където морето се извива около остров Кодиак, Аляска. Биолог забелязал малкото, което се движело на една страна, сякаш си играело. Морската вода влизала и излизала от отворените му челюсти. Пръските отмивали отпуснатия му розов език. Смъртта, дори и най-ужасяващата, обикновено е твърде позната в природата, за да предизвика притеснение. Но късно на следващата сутрин, началото на уикенда в Памет на загиналите във войните, пътници на борда на кораба Kennicott забелязали друг кит, клатещ се в близост. Мастната му покривка била дебела. Изглеждал здрав. Но също бил мъртъв.

В обикновена година се откриват около 8 мъртви кита в западния залив на Аляска. Но през 2015 година поне дузина са изскочили само през юни, телата им плавали на повърхността и чайките ги използвали като риболовни платформи. През цялото лято Тихият океан изхвърлял гниещи останки на скалистите заливи по линия дълга 1600 км от Анхораж до Алеутските острови. Цели семейства кафяви мечки пирували с труповете им.

Kathi Lefebvre, научен изследовател от Northwest Fisheries Science Center в Сиатъл, Вашингтон, към Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания (NOAA), е проучвала течност от окото на един от труповете в неуспешен опит да открие причината за смъртта. Сега двамата сме на залив Качемак в Омир, Аляска, предвижвайки се бавно към дишаща трудно, умираща морска видра, проснала се на брега. Мъртвите видри се увеличават на крайбрежната линия под покритата със сняг планина Кенай, затова Lefebvre е тук, за да разбере дали съдбите на китовете и видрите са свързани по някакъв начин.

През последните няколко години смъртта е заела голяма част от живота в океана на Западния бряг на Северна Америка. Милиони морски звезди отмират в приливните басейни от Санта Барбара, Калифорния до Ситка, Аляска, телата им се разлагат, а крайниците им се откъсват и започват да скитат. Стотици хиляди морски птици, хранещи се от океана, падат мъртви на плажовете. Двадесет пъти повече морски лъвове от обикновено са измрели от глад в Калифорния. Гледах как учените повдигат труповете на морски видри върху оранжеви шейни, след като са загинали в Омир – 79 умрели само за месец. До края на годината броят на умрелите китове на западния залив на Аляска достига смущаващите 45. Масовите смъртни случаи могат да бъдат също толкова стихийни в природата, както горски пожар в борова гора, преминаващ бързо, убивайки слабите и пречиствайки пътя за прераждане. Но тези мистериозни жертви имат нещо общо: те съвпадат с период, когато водите на Западния бряг надминават последните топлинни рекорди.

Докато по-топлите океани унищожават кораловите рифове в тропиците и разтопяват ледовете, което променя живота в Арктика, е било лесно да не се забележи начинът, по който високите температури променят умерените морета. Между 2013 година и в началото на миналата година някои води на Западния бряг станаха толкова удивително топли, че морският свят преживял безпрецедентен катаклизъм. Животните започнаха да се появяват на места, на които никога не са били. Токсичен цъфтеж на водорасли, най-големият отчетен такъв, прекъсна индустрията с морски раци на Калифорния за месеци. Ключови части от хранителната верига рухнаха. Не е ясно дали емисиите на парникови газове са изострили тази гореща океанска вълна или случилото се представя крайните форми на естественото време и климатични промени. Но феноменът е поставил обезсърчителни въпроси: Дали това е чудатост, малко вероятно сливане на крайностите, което се наредило така, че да направи живота труден за някои морски създания? Или е било, както казват някои учени, „генерална репетиция“ – показно, вероятно, на това какво могат да причинят по-топлите морета един ден, когато климатичните промени прегреят Тихия океан?

Докато двамата с Lefebvre обмисляме следващия си ход, получаваме радио повикване. Друга мъртва видра е излязла на повърхността на дългия подводен бряг на Омир, на 8 км от нас. Връщаме се обратно до паркинга, качваме се в пикапа и отпрашваме.

Всичко започнало в края на 2013 година, когато озадачаваща област от топла вода се формирала в залива на Аляска. Система от високо атмосферно налягане, наречена „Ridiculously Resilient Ridge“ водела бури в залива. Точно както когато си духаш горещото кафе и това освобождава топлината, ветровете обикновено разпенват и охлаждат повърхността на морето. Вместо това, горещината в тази изменяща се маса, която климатологът от Вашингтонския университет Nick Bond нарекъл „капка“ (the blob), се изградила и трансформирала в по-голямо течение по Западния бряг на Северна Америка, където срещнала маси от топла вода, движещи се на север. Морските температури на някои места се покачили със 14 градуса над обичайните. Някои части от океана били по-топли от всякога. Във връхната си точка топлата вода покрила около 5,5 млн кв км от Мексико до Аляска – зона, по-голяма от граничещите Съединени щати.

Дали въглеродният диоксид от изкопаемите горива, който затопля планетата, е допринесъл в този случай? Никой не знае със сигурност. Едно спорно схващане предполага, че бързото отстъпване на леда в Северния ледовит океан прави полярната реактивна струя вълнообразна, което позволява на климатичните системи да се задържат за по-дълго. Друга, по-приемлива теория, приписва тази горещина на нормалните атмосферни колебания в реактивната струя, подтиквани от топлината на тропиците. Но дори учените, които подкрепят тази теория, не изключват вторичната роля на климатичните промени. „Дали дългосрочното затопляне е кукловодът, който контролира нещата на заден план?“, пита Nate Mantua от Southwest Fisheries Science Center на NOAA в Санта Крус, Калифорния. „Нямам доказателство, но очевидно е главен заподозрян.“

Разясняването на това странно поведение е трудно, най-малкото защото най-големият океан в света е разстроен. Повтарящите се модели, които могат да продължат десетилетия, вече задвижват температурните колебания. На всеки няколко години или десетилетия източният Тихи океан се превръща от богато на храна място с хладни води в по-топло място – цикъл, наречен Pacific Decadal Oscillation. Ел Ниньо – периодичното тропическо затопляне, повишава температурите в Северна Америка. Океанската магистрала, Калифорнийското течение, отвежда студената вода на юг от Канада до Долна Калифорния. По пътя ветровете изтласкват топлите води на повърхността надалеч от сушата, предизвиквайки издигането на много по-хладните, богати на хранителни вещества води отдолу.

Всички тези непостоянни промени могат да преразпределят морския живот. Просто обикновено не приключва по този начин. „Когато всичко е казано и направено, мисля си че хората ще отбележат това като икономически и екологически най-значимото събитие в историческите ни записи“, казва Mantua за скорошното затопляне.

В опит да разбера размера на случващото се, аз се намирам километри навътре от крайбрежието на Орегон, седмици преди да посетя Аляска. Elakha, дългата 16,5 метра изследователска лодка, си пробива път под млечното небе. Bill Peterson, обут в джинси и протрита тениска с марка занаятчийска бира, коленичи на палубата с лице, опряно в червен хладилник. В него е съдържанието от рибарската мрежа, която колегите му тъкмо са издърпали от дълбините. Океанографът от NOAA е тук, за да ми покаже колко радикално се е променил Тихия океан. „Леле, това е грозно“, казва той. Поглеждам над раменете му към дъното на океанската хранителна мрежа. Виждам само цвета на машинно масло. Това има предвид и той.

На всеки две седмици през последните 20 години екипът на Peterson е идвал тук, за да събира малки растения и животни, които формират основата на една от най-продуктивните морски системи на планетата. Най-ценното в този бюфет трябва да е дългият 2,5 см крил. Създания с формата на скариди, те биват поглъщани от качулати канюги, кохо сьомга, гигантски акули и китове. Рибите аншоа и сардините се хранят с тях, а те биват изяждани от по-големи риби и морски лъвове. По това време на годината би трябвало да има изобилие от крил, но уловът на Peterson разкрива много водорасли и дребни медузи, които имат малка хранителна стойност. Екипът му не е виждал крил от месеци. „Така е постоянно“, казва той.

По-високите температури на океана са го изкарали от равновесие. Не много след като пристигнала топлината, обвитите в раковина октоподи, които са често срещани в южната част на Тихия океан, се появиха в Южна Калифорния. Тропическа риба луна и сини акули бяха заловени в северния Тихи океан. Пазарната сепия, често срещана в Калифорния, снесе яйцата си в Югоизточна Аляска. Няколко отровни жълтокоремни морски змии от Централна Америка бяха забелязани да пълзят по плажовете близо до Лос Анджелис. Екипът на Peterson улови тропичен и субтропичен зоопланктон, какъвто никога не е виждал: дъговидно оцветени главоноги с формата на бръмбари, миниатюрни блестящи създания от Хавай и малки ракообразни с кобалтови яйца. Той направи списък с почти 20 нови вида, които принадлежат на далечни места.

В сравнение с крила, тези представители на зоопланктона са като салата: дребни и с по-малко хранителни вещества. И когато тази нискокалорична диета се настанила в хранителната верига, ларвовидният милтай, често срещан в залива на Аляска, достигнал най-нисък брой от десетилетия насам. Камбалата, заловена в залива на Аляска Кук, била с кашкава плът – синдром, свързван с лошо хранене. Сьомгата кохо се завърнала към Западния бряг недохранена. Тези промени съвпаднали с други. Сардините, вече упадащи, намалели толкова много, че индустрията, станала известна с романа на Джон Стайнбек „Улица Консервна“, спряла за известно време, след като стигнала до колапс, подобен на този от 50-те години. Популациите на сардини и аншоа са циклични и стръмният им спад едва ли има нещо общо със затоплянето. Но влиянието беше ясно изразено в нетипичната горещина, която преразпредели и останалите риби. Рибите аншоа, вече намалели, изглежда бяха изчезнали навсякъде другаде освен в залива Монтерей, където се събираше голямо количество, предизвиквайки безумно странно хранене: в един момент 50 или повече китове се хранеха заедно в залива. В Северозападния Тихи океан гърбатите китове влизаха в Колумбийската река в търсене на храна. Птиците също страдаха. Поне 100 000 синьокраки конюги – малки птици със сива перушина, които гнездят на острови и се хранят с крил – умряха от глад. Това беше едно от най-големите измирания на птици в историята на САЩ. А след това, месеци по-късно, умряха и стотици хиляди тънкоклюни кайри.

Може би най-очевидни бяха мършавите, болни малки на морските лъвове, които плуваха около бреговете на Калифорния, с отпусната кожа, увиснала около костите им и изглеждаха като деца, облечени в дрехи на възрастни. Те грохваха под веранди и паркирани камиони. Един се бил свил на стол във вътрешния двор на хотел. Друг пропълзял под навеса на крайморски ресторант. Без сардините и рибите аншоа, майките им бяха на диета от вредна храна като сепия, риба хек и скални риби и отбиваха малките по-рано. Повече от 3 000 малки бяха изоставени за пет месеца.

Пъхтейки към офиса си в Нюпорт, Орегон, Peterson е объркан. След като цял живот е изучавал моретата, за него този топъл океан е непознат и дезориентиращ, „като да отвориш прозореца и да видиш макао да прелита“.

Тази „капка“ не се е превърнала в нещо нормално. Не е. Малко, ако изобщо някои, от тези промени са постоянни. Дори да бяха, това не би означавало, че морето умира. Океанският живот ще продължи. Но капката предлага нещо като аналог за бъдещите морета при настъпващите климатични промени. И морският живот в тези бъдещи морета ще изглежда много различно.

По-топлите температури ускоряват метаболизма на рибите, заради което изискват повече храна, докато междувременно тя загива. Някои риби може да бъдат с по-тънки тела, с повече болести и в много случаи намалели популации, според скорошни проучвания. Според Международната група експерти за промените в климата вече много риби и планктон са се насочили към полюсите в търсене на по-хладни води. Докато продуктивните райони стават все по-оскъдни с по-малкото студена вода, рибата и хищниците ще се събират на по-малки площи, което създава нови предизвикателства. По време на сегашната топлинна вълна по-голямо количество китове се заклещват в риболовните съоръжения и отломки. От 2000 до 2012 година спасителните екипажи са съобщавали за около 10 на година. През 2015 година са били потвърдени 48.

И щом създанията се появяват на нови места, нашите взаимоотношения с морето може също да се променят. Посещавам Richard Shafer в Пасифика, Калифорния, 58-годишен електротехник, който се гмурка свободно за риби с харпун. Когато топлинната вълна докарала спортна риба на север от Мексико, риболовните кораби на Лос Анджелис го помнят като най-добрия ловен сезон. Така през август 2015 година Shafer закарал риболовен кораб в близост до крайбрежието западно от Сан Диего. Той пронизвал една жълтоопашата риба, когато преминал гладен морски лъв. Като знаел, че морските лъвове крадат големите риби, особено при липсата на сардини, Shafer придърпал жълтоопашатата по-близо и заплувал към лодката, но бил ухапан по китката от дълга над 2 метра спокойна риба-чук. Тези акули рядко се виждат в Калифорния и рядко атакуват, но все пак имало няколко сблъсъка през 2015 година по време на това, което някои учени нарекли „безкрайният парад на рибите-чук“, примамени от топлите води. Животното срязало сухожилията на Shafer и счупило малкия пръст и ставите на ръката му, заради което му сложили 40 шева. Всяка промяна в океана може да предизвика друга, която никой не може да предвиди.

Небето се оцветява в розово с отминаващия ден, докато Kathi Lefebvre скача от пикап върху каменистата повърхност на подводния бряг на Омир и поглежда надолу към мъртвата видра. Морето измива калната бледа козина по лицето му. В предишни години видрите умирали предимно от усложнения на инфекция от стрептококи. Тази година някои от тях изглеждат измършавели, докато други изглеждат почти във форма. Стажанти от Аляски морски национален резерват надяват сини латексови ръкавици и започват прегледа. Единият стажант е готов да се разплаче. Друга разказва на Lefebvre за видра, която видяла преди седмица да трепери от спазми. Очите на Lefebvre се разширяват от изненада.

„Това, което описваш, треперенето на цялото тяло“ казва Lefebvre, „Виждала съм го. При морски лъвове.“

През 1998 година като докторант от Калифорнийския университет, Санта Крус, Lefebvre научила, че дузина морски лъвове започнали да се разболяват и са нервни. Lefebvre подозирала, че причината е в това, че всяка пролет едноклетъчното токсично водорасло, наречено Pseudo-nitzschia, което цъфти на малки туфи, обикновено за около седмица, може би две, произвежда невротоксин, наречен доминова киселина, която се натрупва в ракообразните. Когато се погълне от човек, този токсин може да предизвика припадъци, загуба на паметта и дори смърт. Може да навреди и на дивата природа. През 1961 година вестник на Санта Крус съобщил за мистериозна инвазия на тъмни средиземноморски буревестници, „тъкмо пристигащи от пир с аншоа“. Морските птици се удряли в прозорци и умирали на улиците. Алфред Хичкок използвал инцидента като част от вдъхновението си за „Птиците“. Учени, които разглеждали мистерията десетилетия по-късно открили стари проби от планктон, извлечен от залива Монтерей през 1961 година. Те засекли високи нива на Pseudo-nitzschia.

Когато Lefebvre открила доминова киселина в изпражненията на морските лъвове през 1998 година, това било първото доказателство, че този тип токсичен цъфтеж може да навреди на морските бозайници. А цъфтежите тази година били особено много. Ел Ниньо бил довел унищожителна океанска топлина към Калифорния, което възпламенило най-свирепия цъфтеж, отчитан някога – до 2015 година.

През април 2015 година водораслите започнаха своя цъфтеж, но вместо да се разпръснат след няколко седмици, цъфтежът се превърна в чудовище, променящо се и преместващо се, разтягайки се на 3200 км от калифорнийските острови Ченъл до Кодиак. Никой не беше виждал нещо подобно. Събирането на ракообразни по крайбрежията беше прекратено. Концентрациите на токсини бяха 30 пъти по-високи, отколкото обикновено биха били считани за високи. Тестове откриха доминова киселина в някои риби като аншоа, в които количествата бяха толкова високи, че представляваха опасност за хората – нещо необичайно. Токсинът разболя стотици морски лъвове, морски птици, дребни китове и тюлени. Видео от Вашингтон показва морски лъв, който страда от припадъци, предизвикани от токсина – нещо, което никога не е виждано толкова на север. Цъфтенето продължи и през ноември.

Тогава имаше мъртви предимно финвали и гърбати китове в Аляска. Повечето бяха прекалено далече или прекалено разложени, за да бъдат изследвани. Някои от тях, които се появиха в Британска Колумбия, показаха следи от доминова киселина, но токсинът излиза толкова бързо, че е невъзможно да се каже дали дозата е била голяма или малка. На учените им липсваше доказателство, но повечето споделяха теорията, че китовете са яли крил, главоноги или риба, които били пълни с токсини от водорасли, убивайки ги веднага или обърквайки мозъците им, което затруднило навигацията и храненето. „Като се има предвид, че сме изключили повечето други възможности, това, което най-много изпъква в съзнанието ми са токсични водорасли“, казва Andrew Trites, ръководител на Факултета по изследвания на морските животни към Университета на Британска Колумбия.

Стоейки върху плиткия бряг Омир, Lefebvre умува на глас дали водораслите са изиграли роля при убиването на видрите в Аляска. Тя слага на земята найлонови торбички, за да събере проби за лабораторно изследване и нахлузва ръкавиците. Навеждайки се над вкочанената видра, тя започва работа.

Вярна на своето име като от нискобюджетен филм, капката започна да затихва през декември 2015 година, а топлината ѝ потъна дълбоко в океана с пристигането на силния Ел Ниньо. Но гадаенето какво предвещава тази горещина, ще продължи години наред. Нови изследвания предполагат, че топлинните вълни като капката може да станат по-чести и интензивни заради промените в климата. Учените предвиждат „по-големи крайности, по-необичайни събития. Става все по-хаотично“, казва Raphael Kudela, професор по морски науки в Калифорнийския университет, Санта Крус. Учените мислят, че токсичните цъфтежи ще станат по-чести, по-разпространени и по-токсични.

Това може да предвещава беди и за хората също. Срещам Dick Ogg обут в оцапани с боя панталони цвят каки, докато се разхожда по дървена рампа на Spud Point Marina, залив Бодега. Той възстановява трюма на Karen Jeanne. Търговският рибар лови сьомга, дългопера риба тон и аноплопома, но истинските пари идват от краба Metacarcinus magister. Но лодката му не е помръдвала от месеци. Крабът не беше безопасен за ядене дълго след като изчезнаха токсичните цъфтежи, затова Калифорния отложи с месеци събирането на крабове със загуби от 48 милиона долара. Губернаторът е потърсил облекчение на загубите от правителството на САЩ. Останалите без работа матроси живеели на купони и консерви с морска храна. Най-близкото до риболов, което правел Ogg било да помага на регулаторите да улавят крабове, за да ги изследват за токсини. „Много от хората страдат“, казва Ogg мрачно.

И все пак не всичко от това, което предизвика капката, предвещава нещо. Като се има предвид затоплянето през изминалите десетилетия, за разлика от капката, която продължи около две години, растенията и животните може и да се адаптират или да мигрират. Някои смъртни случаи може би щяха да се случат и без капката. Измиранията на морски звезди, макар че са се ускорили заради топлата вода, всъщност били предизвикани от вирус, който атакувал точно преди капката. Популациите на калифорнийски морски лъвове може просто да са станали твърде големи.

Идват още промени. Покачващите се нива на океаните променят бреговите линии. Естествените зони с малко кислород в дълбоки води се увеличават. Окисляването на океана прави живота на ракообразните по-труден. Предсказването на бъдещето е объркващо – особено когато едва разбираме настоящето.

Lefebvre така и не разгада мистерията с видрите. До края на годината умряха 304 – близо 5 пъти повече от средните стойности доскоро. Една трета от труповете, които учените изследваха, бяха положителни за токсични водорасли. Но за причината за смъртта на повечето видри беше определена стрептококова инфекция. Остава загадка каква е била ролята на капката за изострянето на инфекцията. Дали токсините от водорасли са отслабили животните? Дали топлата вода е направила по някакъв начин нещата по-лоши? „Все още не знаем как тези случаи в нашия свят са се събрали“, казва Lefebvre.

Седмици по-късно имам подобен разговор с Julia Parrish, експерт по птици от Вашингтонския университет, която е изследвала смъртните случаи на тънкоклюни кайри. Тя не знае дали морските птици са следвали оскъдната храна до странни места, дали храната е имала доминова киселина или са били изтласкани на брега от ветровете. „Все още съм озадачена“, казва ми тя.

И това, повече от всичко, сега осъзнавам, може да се превърне в нова норма: бездънната яма между океана, който си мислим, че познаваме, и този, който бързо създаваме.

Превод: Никол Николова

Източник: National Geographic

Направи дарение на училище!