Направи дарение на училище!

Карина Ангелиева, заместник-министър на образованието и науката.

2020 г. беше много трудна година за нашето общество и за целия свят. Защото преживяхме, а и все още живеем в едни нови обстоятелства, т.нар. “ново нормално” на кризата covid-19. Много хора претърпяха промени в личен и в професионален план, много хора загубиха близки по време на тази страшна пандемия.

Но има и някои положителни неща, които се случиха през 2020 г., въпреки всички тези като цяло негативни последици за нашия свят. Може би това беше по-голямата видимост и по-голямата роля на науката и изследователите. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

От тази гледна точка ние нямахме спокойствие в МОН. Нашата основна мисия беше да осигурим безпрепятствен и възможен процес на обучение и образование за всички деца и студенти. Но целяхме да запазим и всички тези усилия за интензитет и финансиране на науката, които започнахме през 2018 г., като държахме през цялото време да споделяме през пресата и социалните медии всичко това, защото държим на комуникацията с българското общество.

Основен приоритет за нас беше да продължим устойчивото развитие и укрепването на научните инфраструктури. Което е фактор от първостепенно значение в цялостният подход за справяне с големите обществени предизвикателства като промените в климата, преминаване към нисковъглеродна енергетика, включително със справянето с пандемии и кризи от величината на covid-19. 

Научноизследователските инфраструктури могат и трябва да се развиват, разширяват и да споделят съвместни стандарти за работа. В крайна сметка научноизследователската инфраструктура е основата на научноиновационната система на всяка една държава. Тя трябва да е в подкрепа на обществото, на гражданите, на различни публични и обществени организации и разбира се и на бизнеса.

През 2018 г. ние всъщност за първи път успяхме да финансираме и реализираме 16 обекта от националната пътна карта за научна инфраструктура. Тогава размерът на финансирането беше малко над 10 млн. Лв, а през 2019 г. с двоен бюджет подкрепихме растежа и укрепването на тези основни научно изследователски обекти. През 2020 г. Ние актуализирахме пътната карта за научната инфраструктура на Република България. Успяхме да включим 12 нови изследователски инфраструктури с голям потенциал за растеж в различни области на научно-обществения и икономическия живот, от храни и земеделие до физика и електроника. Разбира се в този процес за нас са много важни и т.нар. хуманитарни инфраструктури. Ние вече реализираме две много големи, които са свързани с дигитализация на българското културно и историческо наследство. Но същевременно са и част от европейски такива, т.е. могат да споделят и показват ценностите и културата на България пред целия свят. Тази карта обхваща всичките водещи 50 инфраструктурни обекта, включително центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които са финансирани от програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. 

Това беше нашата главна цел – да започнем новия програмен период и да имаме една ясна картина, за да може в следващия програмен период България и българското общество да вземат участие в повече международни проекти.

Тези 50 научноизследователски проекти дават цялостната картина както на нашето общество и индустрия така и на нашите международни партньори. Съумяхме това правителство, да постигнем поетапно нарастване на парите за научна инфраструктура и успяхме за 2020 г. да финансираме проектите в тази пътна карта с 33 млн. лв. А от т. нар. европейски структурни и инвестиционни фондове до момента средствата са ок. 200 млн. лв за изграждането на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност.

Това смятам, че за нашата обстановка е един мащабен размер на инвестициите и смятам, че това наистина ще позволи да структурираме и да имаме капацитет в области като околна среда, екология, биотехнологии, биомедицина, здраве, храни, физика, астрономия. Това ще позволи да имаме нивото, самочувствието, но и хората, които да се задържат в България и да работят тук на топ съвременно оборудване, което обикновено те ползват навън в наши партньорски организации, а това често довежда до оставането на нашите кадри в чуждестранни научноизследователски организации.

За мен е много важна последователната научна политика, защото тя ни позволява не само да мислим устойчиво и да задържаме нашите изследователи в България, но тя ни позволява и да участваме в паневропейски инфраструктури. Инвестициите в такава инфраструктура ни позволяват ние да бъдем видими за нашите чуждестранни партньори. България вече е пълноправен член на 8 европейски консорциума за научноизследователски инфраструктури, а сега успяхме да се присъединим и към 5 нови. Сред които е и една от най-големите паневропейски мрежи за запазване на биоразнообразието. Присъединихме се към още един европейски консорциум за изграждане на високочестотна инфраструктура, която позволява изцяло ново измерение и наблюдение на звездите.

Говорейки за инфраструктура не трябва да забравяме хората, защото без хора няма наука. По традиция 2020 г. направихме поредното издание на годишните награди “Питагор” (12-тото поред). Беше трудно да го организираме в условията на ковид по-мащабно и с участието на граждани и на самите изследователи, но пък имахме шанса и ние да покажем нови и модерни практики за популяризиране на науката. В деня на българската просвета и култура направихме предаване с БНТ, посветено изцяло на българските учени. 

Изключително много се радвам, че тази година наградата за млад учен беше споделена. Толкова беше голяма конкуренцията, че имахме две награди за млад учен. Сунай Ибрямов от Шуменския университет, астроном – не само с огромен потенциал, но и показващ страхотно качество в научните изследвания, но и с невероятно голямо желание за работа в България и за пренасяне на неговия световен опит у нас. Същото е и с Ина Анева, тя е един наистина фантастичен млад биолог от БАН, която не само има страхотни постижения, но тя популяризира и спомага за имиджа на България по света и споделянето на наши постижения в тази област.

Освен това 2020 беше много ценна година за нас, защото това беше и първата година от мандата на новия ни комисар за научни изследвания, образование, иновации и култура Мария Габриел – българският комисар. Тя участва и в раздаването на наградите “Питагор” и популяризира в чужбина образа на българския учен като надежден партньор, така че наистина придобихме самочувствие българските учени. 

Освен това договорихме и парите за новите програмни периоди за Хоризонт Европа, най-голямата програма в света за наука и иновации, както и на програмата Еразъм+. Така че това можем да кажем, че беше една успешна година и за нашият комисар и за нас.

Спазихме си традицията да си проведем ежегодният конкурс за млади таланти, който цели насърчаване на младите хора да следват своя интерес в науката. Много хора помнят предполагам, че ние преди 2 години успяхме и да домакинстваме на конкурса за млади учени тук в България с участието на повече от 40 учени от цял свят. Тази година отново в електронна среда трябваше да проведем състезанието, но трябва да споделя, че интересът се повишава. Може би от повечето стоене вкъщи на тези ученици те не губят, напротив – придобиват мотивация и интерес да работят по научноизследователски проекти. В тази връзка ние работихме усилено с изследователи от БАН да създадем менторска помощ и допълнителни условия за проектна работа, включително в онлайн среда. За деца с интерес по математика, информатика, криптография, ГИС наблюдателни системи, биология и т.н.

Ние трябва да гледаме по-широко и трябва да свързваме българската наука със света и обратното. Ние, това правителство, си поставихме задачата да привлечем и българската научна диаспора във възстановяването и укрепването на българския научноизследователски капацитет. Така че в този контекст ключова беше работата ни по няколко нови международни споразумения, където МОН успя да сключи договор за 10 г. за научно и икономическо сътрудничество със САЩ. Това е една наистина огромна платформа и един нов мост между нашите две държави, който ще позволи в абсолютни стойности буквално утрояване на мобилността, на съвместните проекти, на научноизследователските мрежи между щатите и България. И се надявам разбира се да спомогне и за реинтеграцията на наши изследователи у нас. 

Друга важна стъпка, която направихме през 2020 г. е в контекста на дигитализацията. Мислехме си, че сме напред в това отношение, но покрай извънредното положение видяхме колко още има да се направи в тази област. По отношение на науката и иновациите именно ковид пандемията извади напред необходимостта от инвестиции, както в инфраструктура, така и в цифровизация и умения. А именно насърчаване на самите научноизследователски организации и университетите да създават умения за работа с данни. Използването наново на данни, структурирането на данни в хранилища и разбира се споделянето на тези данни. Започнахме работа на европейско ниво и вече основахме Европейската асоциация за облак за отворена наука, а в България наскоро приехме и националния план за отворена наука. Вече работи и българският облак за отворена наука, успяхме вече да качим голяма част от всички публично финансирани проекти, както и от Фонд научни изследвания, така вече на портала имаме и споделено съдържание в отворен достъп със статии и дисертации на водещи университети у нас.

Всичко това помага в няколко аспекта. Първо помага ние да преосмислим цялостното използване на научна информация. Но също така помага и ние да покажем на индустрията огромните възможности за създаването на нови бизнеси, процеси, услуги и технологии. 

Тук ключов ще бъде процеса за формирането на дигитални умения. Той вече започна, това е наша водеща политика и в училище, но има още много работа. Тепърва смятам, че трябва сериозно да се проведе диалогът за повишаване на уменията на студентите и докторантите за работа с дигитални технологии и създаване на такова съдържание. Процесът на модернизация и дигитализация на университетите стартира и разбира се ще продължи, но се надявам с превръщането на отворената наука в стандартна практика за провеждане и финансиране на изследванията у нас ние да подкрепим целия този процес за модернизиране.

Като част от политиката ни за модернизиране на научните ни изследвания за повишаването на качеството на науката в България, но и за задържането на младите хора у нас, още през 2018 г. ние подготвихме 12 национални научни програми, които да се изпълняват за периода 2018-2023 г. Мога да споделя, че вече имаме съществени резултати, които вече са видими. Видима е успеваемостта на програмата за кръводаряване. Реално инвестирахме не само в оборудване за пречистване на кръв, но ние създадохме условия за различните системи да си говорят, а и самите доктори и изследователи да могат вече да говорят и на базата на данни. Ето го елементът на инфраструктурата, данните и повишаването на качеството на услугите в медицината на базата на обективни доказателства. 

Завърши програмата за електронно здравеопазване, където бяха създадени изцяло иновативни продукти. За в бъдеще това ще е може би най-иновативният сектор – електронното здраве и всякакви нови системи, които се създават около него.

Разбира се не всичко е само до бизнес и създаване на нови продукти, в крайна сметка науката има и много друго съществено значение. Например по национална научна програма “Околна среда”, ние подкрепихме усилията на Република България да изпълни ангажиментите си по “Натура 2000” започнахме силно с екипа на БАН да правим оценки на въздействието в тази област. Това ни позволи да убедим нашите партньори в този процес да подкрепят още наши научни програми. Надявам се, че сега ще стартираме с тях и такива свързани със земеделието. Това е един сектор, който излиза на национално и европейско ниво и би могъл да бъде много богат на приложения на новите технологии и услуги и въобще ще бъде един сектор, в който все повече ще се търси качеството. Приоритет е и намаляването на вредите, както и на разпространението на фалшиви данни, свързани с качеството на храни, което беше и един от приоритетите на българското председателство. Така че е крайно време ние да обърнем сериозно поглед и към този сектор, защото имаме водещи университети в тази област, ветеринарна медицина, селскостопанска академия. Необходимо е да се структурира капацитетът, но и да се споделят ресурси. Защото този сектор се оказа доста разпокъсан, а той би могъл да бъде едно от водещите иновационни направления на България.

2020 г. завършихме още една програма, която започнахме преди 2 години и успешно сключихме първите договори. За първи път България ще има програма, която да подкрепя своите най-смели научни екипи. Преборихме се буквално със стотици други проекти, кандидатстващи по “Хоризонт Европа”. И подкрепихме, тези от тях, които тогава не успяха да бъдат финансирани, поради липсата на средства. Ние успяхме да ги финансираме по една друга програма наречена “Европейски научни мрежи”. Това всъщност са страхотни проекти, защото те трябва да изпълнят три водещи ангажимента. Първо да имат минимум 3 чуждестранни партньорски научноизследователски организации или университетски. Второ – да въведат нова учебна програма за умения на докторанти и трето – в рамките на тези проекти нашите университети и научни организации трябва да създадат план за действие в кои научни области те ще кандидатстват и участват съвместно със своите чуждестранни партньори по проекти. Надявам се, че това е програмата, по която ключовата дума е не само “индустриализация”, но и привличане на повече инвестиции в България. Ние трябва да увеличим парите, както от национални средства, така ни трябва да увеличим парите и от частния сектор и от европейските програми. 

2019-2020 г. бяха добри за развитието и успешното продължаване на другите две национални програми – “Вихър” и “Петър Берон”, по които вече имаме общо 27 проекта.

Какво са “Вихър” и “Петър Берон”? Това са ни двете програми за изследователите лидери в науката. Както за млади и перспективни изследователи, които да работят в България и да създават свои научни екипи, така и за вече утвърдени изследователи. Така че след време да не говорим само за отделни лидери в науката, ами да имаме цяла кохорта от нови български изследователи. Трябва да отбележа, че това е една от най-успешните ни програми, защото и “Вихър” и “Петър Берон” стъпват на критериите на европейските програми, на “Мария Кюри” и на Европейския научен съвет. Техните критерии бяха изключително големи за селекция на тези изследователи и всъщност конкуренцията беше огромна. Често забравяме когато говорим за наука, но в нея има честа конкуренция и състезателност. Не може обаче без това, защото качеството трябва винаги да е водещо. За да има обществото доверие в науката, трябва то да е уверено, че качеството при нея е водещо, това е изключително важно.

През изминалата година продължихме и с едно друго важно усилие, Министерския съвет прие увеличението на минималните заплати на преподавателите в университетите. Ние се опитваме и чрез едни инструменти, наречени допълнителни докторантски стипендии и програмата за млади учени, да увеличаваме допълнително самото заплащане. Това все пак е един сектор, изискващ много жертви и дълга пътека за подготовка и кариера, а за съжаление е недофинансиран и губещ своята атрактивност поради ниското заплащане за тази професия. Мисля че завършихме годината с един успешен модел, който се надявам да приложим и през следващите години.

Крайната равносметка за 2020 г. показва, че въпреки всичко тя е може би по-скоро положителна за сектор Наука, отколкото да има стагнация. Тя естествено не беше лека, защото ни беше ключова за започването на редица международни контакти, за повече срещи за да можем активно да влезем в повече нови проекти. Както отбелязах, започва най-мащабната програма в света – “Хоризонт Европа”. Първите конкурси се очаква да излезнат още януари месец. Това е програма за 95 милиарда евро, в която България трябва да намери своето място, в ключови области.

За 2021 г. Ние имаме още много задачи, въпреки многото успешно свършена работа дотук имаме много работа още. Сред тях са да подкрепим структурирането на новата Агенция за наука и иновации в България, която да съумее да координира, но и да подкрепя българските бенефициенти в Хоризонт Европа и в други програми.

Една от най-важните ни задачи сега е също да успеем да договорим новата оперативна програма за наука, иновации и дигитализация, която допълнително да укрепи и осигури устойчивост на всички тези инвестиции, които досега описах и тези мерки, които структурирахме. И започваме работа по плана за възстановяване и устойчивост, това е един нов инструмент на ЕС, където също се надявам науката и иновациите да имат своето достойно място и да покажат, че преходът към зелена икономика, излизането от кризата, необходимите реформи в здравеопазването, но и структурирането на капацитет в биомедицински изследвания. Всичко това трябва да бъде подкрепено в една синергия от всички инструменти, с които разполагаме

Така че през новата година работа има много, както за МОН така и за нашите партньори от БАН, университетите, бизнеса, неправителствения сектор.
Това което в заключение мога да добавя е, че само в диалог и партньорство можем да бъдем успешни, защото само отгоре надолу политиките, мерките и финансиране са полезни. Но когато те останат неразбираеми или несподелени в широк смисъл до всеки един в академичната система няма да имаме успех. Важно е да имаме чувството на удовлетвореност за това, което правим и то да е полезно за българското общество и младите хора на България, които намират все повече нови области за развитие. Но коя може да бъде поинтересна и по-творческа от тази на науката и иновациите?

Видеото гледайте тук:

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!