Какво е Стокхолмски синдром


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

Психиатрите използват термина Стокхолмски синдром, за да опишат набор от психологически характеристики, наблюдавани за пръв път при хора, взети като заложници по време на банков обир през 1973 г. в Стокхолм. При този инцидент двама мъже са задържали четирима от служителите в банката за 6 дни в банковия сейф, заплашвайки ги с пистолет. Когато всичко приключило, жертвите са развили положителни чувства към похитителите си и дори изразили състрадание към тях. Макар и да е трудно да се разбере как заложниците съчувстват и изграждат емоционална връзка със своите похитители, след ужасяващо и животозастрашаващо преживяване, този необичаен феномен все пак се появява в редки случаи. Има записани случаи, в които синдромът се появява не само при заложници, но и при членове на секти и жертви на домашно насилие.

Един от най-известните примери за жертва със Стокхолмски синдром е Пати Хърст, известна богата наследница, отвлечена през 1974 година. Хърст в крайна сметка помага на похитителите си да оберат банка и изразила подкрепа за тяхната войнствена кауза. Друг забележителен пример е Елизабет Смарт, момиче от Юта, което било отвлечено през 2002 година. Когато полицията я открива, Смарт показва загриженост към благосъстоянието на похитителите си.

Симптоми

Стокхолмският синдром е психологическа концепция, използвана за обяснение на определени реакции, но не е официална диагноза, казва Стивън Нортън, съдебен психолог в Рочестър, Минесота. Стокхолмският синдром не е включен в последното издание на Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5), който психолозите използват за диагностициране на психичното здраве и поведенческите условия. Въпреки това, правоприлагащите и професионалистите в областта на психичното здраве признават, че синдромът на Стокхолм може да се появи, така че има общо приемане и осъзнаване на състоянието, каза Нортън.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Човек със Стокхолмски синдром може да започне да изгражда тясна връзка с хората, които са го взели за заложник, каза Нортън. Пленникът може да започне да съчувства на заложниците и може да стане емоционално зависим от тях. Това е така, защото в противен случай жертвата със Стокхолмски синдром може да стане все по-изплашена и депресирана и ще покаже минимална способност да се грижи за себе си. Това, от своя страна, ще я направи по-зависима от грижите на похитителя си.

Според бюлетин за правоприлагане на ФБР от 1999 година, жертвите със Стокхолмски синдром имат две ключови характеристики: положителни чувства към похитителите и отрицателни чувства, като гняв и недоверие, към правоприлагането. Жертвата може да се опасява, че действията на полицията може да застрашат нейната безопасност.

Според Нортън няма ясен набор от критерии, които да се използват, за да се определи дали някой има Стокхолмски синдром. Освен това, симптомите може да се припокриват с тези, свързани с други диагнози, като посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и „научена безпомощност“. При последния феномен, хората, които многократно са изложени на стресови ситуации, които са извън техния контрол, губят способността си да вземат решения.

Причини

Не е съвсем ясно защо се появява Стокхолмският синдром. Експертите по психично здраве предполагат, че това е защитна стратегия и метод за справяне с емоционално и физическо насилие.

„Това наистина е форма на оцеляване“, каза Нортън. Това е стратегия за оцеляване и механизъм за справяне, който се основава на нивото на страх, зависимост и травма от ситуацията, каза той.

В публикацията си от 1995 г. Дий Грахам, психолог и професор в Университета в Синсинати и нейните колеги, описаха, че синдромът на Стокхолм е по-вероятно да възникне при следните четири условия:

  1. Жертвите се чувстват застрашени за живота си.
  2. Жертвите възприемат малки любезности, идващи от техните похитители, като например получаването на храна или това, че не ги нараняват.
  3. Жертвите са изолирани от перспективи, различни от тези на техните похитители.
  4. Жертвите чувстват, че не могат да избягат от положението си.

Едно от възможните обяснения за това как се развива синдромът е, че когато похитителите заплашат жертвите си с убийство това поражда страх у жертвите. Но ако похитителите не навредят на жертвите, заложниците могат да почувстват благодарност за малката доброта.

Заложниците също научават, че за да оцелеят, те трябва да се приспособяват към реакциите на своите похитители и да развиват психологически черти, които угаждат на тези хора, като например зависимост и подчинение.

Според бюлетин за правоприлагане на ФБР от 2007 г., експертите спекулират, че интензивността на травматичния инцидент, както и липсата на физическо насилие над жертвите, въпреки страха на жертвите от появата му, създават климат, благоприятен за Стокхолмския синдром.

Преговарящите за заложници могат да насърчат развитието на синдрома, защото вярват, че жертвите могат да имат по-голям шанс да оцелеят, ако похитителите развият известна загриженост за благосъстоянието на техните заложници.

Текущ проблем

Стокхолмският синдром е рядко състояние и това може да обясни защо изследванията около него са толкова редки, каза Нортън. Докладът на ФБР от 1999 г. установява, че 92% от жертвите на заложници никога не показват признаци на Стокхолмски синдром.

С толкова малко случаи също така не е ясно как Стокхолмският синдром влияе върху психичното здраве на някого години след травматичния инцидент, казва Нортън.

 

Превод: Петя Парашкевова

Източник: LiveScience


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.