Направи дарение на училище!

Все още имаме ограничени научни познания за това как животните изпитват болка и дали всички те изпитват.

Какво ли е да си пчела? Или паяк? Ракът изпитва ли удоволствие или болка? Поведението и науката за хуманното отношение се развиха значително през последните 20 години, но все още има огромно празно петно в познанията ни за това как в действителност се чувстват животните и дали всъщност всички те го правят.

„Мисля, че това е едно от големите предизвикателства пред науката и философията през 21 век“, казва д-р Джонатан Бърч, философ на науката в Лондонското училище за икономика и политически науки във Великобритания. „Това просто не е нещо, за което можем да мислим като за наука, както обикновено… имаме нужда от нови начини за разбиране на чувствителността.“

Въпреки че сега е общоприето, че много други бозайници имат някаква чувствителност – или субективно преживяване на света и собствените си тела – все още има огромни пропуски в нашите знания. Нещата стават все по-размити колкото повече се отдалечаваме еволюционно от хората, толкова повече и съответните животни могат да имат далеч по-различни мозъчни и нервни системи от нас.

„Доказателствата от други примати са оказали голямо влияние върху науката за човешкото съзнание, но има тенденция да се заобикалят небозайниците“, казва д-р Бърч. „Сега именно небозайниците са източник на много дискусии напоследък.“

Разбери повече за БГ Наука:

***

През 2010 г. главоногите мекотели – група животни, обхващаща октоподите, калмарите и сепиите, бяха включени заедно с гръбначните в директивата на ЕС за защита на животните, използвани за научни цели. Това доведе до по-нататъшен дебат за естеството на чувствителността и при другите групи животни, като ракообразни, риби и насекоми. Това е въпрос, който може да бъде от решаващо значение за опазването и етичния статус на организмите в законодателството за хуманно отношение към животните, тъй като чувствителността и болката могат да бъдат ключови критерии за защита на дадени видове.

„Когато се отдалечавате еволюционно от хората, мозъчната организация става все по-различна“, казва д-р Бърч. “Когато гледате същество като октопод например, то е нещо съвсем различно, така че този източник на доказателства вече не е там, където го търсите.”

Докато някои изследователи подкрепят идеята, че същества като насекомите имат съзнание, други ги възприемат като „естествени зомбита“, които подобно на роботите, могат да бъдат когнитивно усъвършенствани, но нямат съзнателни преживявания. Съществуват и ограничени познания и противоречия относно чувствата за болка при животните, като д-р Бърч обяснява, че някои реакции на привидно болезнени събития могат да бъдат неосъзнати рефлекси.

„Затруднението по този въпрос идва от там, че имаме толкова много теории за това какво всъщност е съзнателното преживяване, но нямаме нищо, което да е дори близо до споразумение“, казва той. “Имаме някои теории, които предполагат, че всяко живо същество би имало тези преживявания до известна степен и други теории, които предполагат, че само хората могат да ги имат.”

Нов начин на мислене

Въпреки че д-р Бърч признава, че винаги ще има пречка за истинското ни вникване в главите на животните, той е оптимист, че все пак можем да разберем много повече отколкото знаем сега. Той вярва, че е необходим нов начин на мислене, който да преодолее границата между философия и наука, като обгърне еволюционната биология, психологията, неврологията, физиологията и науката за хуманно отношение към животните.
В този смисъл проектът ASENT, който той ръководи, има за цел да разработи концептуална рамка за разбиране на чувствителността на животните, с опит да включи такива изследвания в масовия поток като строга научна дисциплина.

Цялата статия и още много подобни прочетете в новия брой 140 на списанието тук>>

Подаряваме ти първите 11 статии от брой 140 тук>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!