ScienceDaily

      Въглеродните  нанотръби (ВНТ)  са разглеждани като кандидати за използване за всичко – от спортно оборудване до медицински приложения, но до голяма степен остава неясно дали тези материали могат да причинят респираторни или други проблеми. Сега съвместно изследване на Щатския университет на Северна Каролина (NCSU), Института за здравни науки Хамнър (HIHS) и Националния Инститиут за здравни науки свързани с околната среда* (NIEHS), показва, че вдишването на такива нанотръби може да повлияе на външната обвивка на белите дрбове, въпреки че последиците от продължително въздействие остават неясни.

      Използвайки мишки при изследването си, учените  искат да определят какво става, когато са вдишани многослойни ВНТ**. По-специално изследователите са искали да определят дали нанотръбите  могат да достигнат плеврата, която представлява мембрана, обгръщаща белите дробове и бива засегната от някой типове азбестови влакна, които причиняват вид рак, наречен мезотелиом. Изследователите откриват, че вдишаните нанотръби наистина достигат плеврата и повлияват на здравословното състояние.

      Краткосрочните  изследвания описани в публикацията не позволяват да се направи заключение за дългосрочни ефекти, като например причиняване на рак. Въпреки това, вдишаните нанотръби „определено  достигат съответните тъкани и причиняват уникална патологична реакция на повърхността на плеврата и също така причиняват фиброза” казва д-р Джеймс Бонър, доцент по токсикология на околната среда и молекулярна токсикология в NCSU и старши автор на публикацията. Тази реакция започнала в рамките на един ден след вдишването на нанотръбите, когато клъстери имунни клетки (лимфоцити и моноцити) започват да се събират на повърхността на плеврата. Фибрози или наранявания на части от повърхността на плеврата, каквито се наблюдават и при излагане на азбест, се появяват две седмици след вдишването.

      Изследването  показва, че имунният отговор и фиброзата  изчезват в рамките на три месеца след вдишването. Изследването обаче, е само при еднократно въздействие  на нанотръби. „Остава неясно дали плеврата може да се възстанови след хронично или неколкократно вдишване” казва Бонър. „Необходими са още проучвания в тази област, а на този етан е напълно неизвестно дали ще се докаже, че вдишаните ВНТ са канцерогенни за белите дробове или плеврата.”

Разбери повече за БГ Наука:

***

      В проучването мишките са имали еднократно обдишване продължило шест часа, а последиците за плеврата се забелязват при тези получили най-висока доза – 30 милиграма на кубичен метър. Изследователите не отриват въздействие върху здравето при мишки изложени на дози под един мг/м3.

      Изследването  „Вдишани въглеродни нанотръби достигат субплевралната тъкан при мишки” е с автори Бонър, д-р Джесика  Райман-Расмусен, д-р Арнолд Броуди и д-р Джанет Шипли-Филипс от NCSU, д-р Джефри Евърит, хонорован преподавател в NCSU, д-р Марк Сеста от NIEHS, Ърл Тюксбъри, д-р Оуен Мос, д-р Браян Уонг, д-р Даръл Дод и д-р Мелвин Андерсън от HIHS. Статията е публикувана на 25 октомври в Nature Nanotechnology, а изследването е финансирано от HIHS, NIEHS и колежа по земеделие и биология на NCSU.

По материали предоставени от North Carolina State University
 

*- част от Националните здравни институти на САЩ

**- въглеродни  нанотръби, чиито стени са изградени  от няколко концентрични слоя.