Направи дарение на училище!

Автор: Любомира Петкова Димитрова, 16 години, град Свищов

• Како?
• Да, Стефчо?
• Искаш ли да играем на „Кой съм аз“?
• Аз… ами, добре. Искаш ли ти да започнеш?
• Тати казва, че дамите винаги трябва да са първи. – Стефан ме гледа сериозно с големите си очи. Какъв джентълмен само. Очевидно единственото ми предимство в случая е, че съм жена. Защо тогава да не го използвам?

Играта започва.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Аз съм една от многото. Има хиляди такива като мен. Осъдена съм да причинявам болка, но понякога това е единственият начин да бъде спасен нечий живот. Дори да помогна само на един човек, за мен това е напълно достатъчно. Изпълня ли предназначението си, аз моментално бивам захвърлена от онези, които са имали най-голяма полза от мен.“

• Ама това е много трудно-о-о… – Знам, че не иска да се отказва в самото начало. Виждам го в очите му, в начина, по който челото му се набръчква в опит да се сети за отговора. Отговор, който накрая… просто не идва. А Стефан никак не обича да губи. Тук си приличаме прекалено много.
• Искаш ли да ти кажа какъв е отгов…?
• Не! – Ръцете му се скръстват в знак на упорство. – Искам сам да се сетя!
• Добре, виж, ти ще се сетиш сам, аз само ще ти помогна. Става ли?
• Ами… – Обмисля предложението ми, вместо веднага да го отхвърли, което е добър знак. – … може.
• Така. Кое време от годината е в момента?
• Есен.
• А какво обикновено правим през есента, което е много неприятно и за двама ни? Свързано е с болницата. Важно е за здравето, но е малко болезнено… усещаш едно леко пробождане…
• Бият ни ваксини! – Въодушевлението му за миг е помрачено от осъзнаването за надвисналата заплаха от задължителното (според мама) ежегодно поставяне на противогрипни ваксини.
• Точно така! А за всяка ваксинация е нужна…?
• Игла!
• И още…?
• Ами… Спринцовка!
• Да! Браво, ти успя!

И в миг този половин час, отделен за игра с братчето ми, просто няма как да изглежда като загуба на време. Радостта, изписана по лицето му след тази малка победа, тя си заслужава всяка посветена минута.

Спринцовка. Научно изобретение, често пренебрегвано, но без него всекидневието ни би изглеждало по съвсем различен начин.

Спринцовка – дума от женски род.

Спринцовка – технологично достижение от особена важност, от женски род… и изобретено от жена – Летиша Геер (Letitia Mumford Geer, родена през 1852 г.)

„Аз съм… лъч. Името ми означава „лъч“. От мъжки род съм, но бях открит от жена. Ако не беше тя, може би все пак щяхте да разберете за мен, но много, много по-късно. Дължа всичко на нея. Аз съм…“

Той е радият. Химичен елемент, открит от първия носител на две Нобелови награди. Единствената жена, заслужила престижното отличие в две различни категории – физика и химия. Първата преподавателка в Сорбоната – Мария Склодовска-Кюри. Жената-учен, съумяла да обори всеобщото мнение, че „науката е само за мъже“.

Реалността, в която живеем, е много различна от онази, в чиито условия се е развивала Мария Кюри. И макар че някои от схващанията, битували по нейно време, днес биват повтаряни отново и отново, истината е една.

Светът отдавна не се „доминира от мъжете“.

Оправданията на жени, обясняващи претърпения провал само и единствено с принадлежността си към „слабия“ пол, отдавна са спрели да важат. Половата дискриминация е „бич за модерното общество“, „ужасен проблем с огромни мащаби“, но в действителност проявленията ѝ са много редки. В повечето случаи жените в професионален план са поставени абсолютно наравно с мъжете. За да изкореним окончателно чуждото мнение за нас като за „слабия“ пол, трябва първо ние сами да спрем да гледаме на себе си като на такъв. Първата стъпка вече е направена – мъжките оплаквания от вида „Жените нямат отговорности, те могат във всеки един момент да решат да си останат вкъщи и да бъдат просто домакини“ в днешно време са напълно безпочвени. Огледайте се наоколо! Колко често се случва на жена, която не работи и разчита на съпруга си да издържа семейството, да се гледа с добро око? За жените вече е не просто естествено да работят и успяват наравно с мъжете, но дори и да ги изпреварват с постиженията си в областта на литературата, политиката, правото… и в сферата на науката и технологиите.

В свое интервю доц. д-р Дарина Гълъбова, преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, наскоро заяви, че от  десет години учениците не се насочват към точните науки, особено към „Математиката“, поради това, че се изисква висок интелект и много труд и упоритост. Решението да се занимаваш с наука в днешно време е тежко, обвързващо, изисква пълно посвещаване на избраната дисциплина и това е само началото. Следва устремът да си проправиш път нагоре в научните среди, да се докажеш и да постигнеш успех – цел, която малцина осъществяват.

„Животът не е лесен за никого. И какво от това? За да успее, човек трябва да бъде упорит…“ Мария Кюри е съумяла да открие пътя към успеха. И го е извървяла по блестящ и запомнящ се начин, посвещавайки живота си на… науката.

Науката не е лесно поприще. И какво от това? Нима подобно прозрение би накарало истински отдадения на математиката, физиката, химията, на технологиите човек да се откаже да развие потенциала си в дадената сфера? Ако да, то любовта към науката е била само на думи.

Защото нищо – никоя спънка, препятствие или пречка по пътя – не би могло да унищожи чистата, неподправена радост от достиженията на логичната мисъл при решението дори на най-простите ежедневни проблеми. Радостта, която аз видях, изписана върху лицето на малкия си брат и която напълно и изцяло споделям.

Науката не е просто сбор от теоретични знания, формули и уравнения. Технологиите като част от науката дават на човека умения, които всеки, търсещ успешна реализация на трудовия пазар, е длъжен да притежава. В рамките на тези две области индивидът успява да изгради аналитично мислене, способност за вземане на бързи решения в различни ситуации, а те  намират приложение във всички сфери на човешкия живот. От битовите въпроси на всекидневието до осъществяването на открития, които имат силата да променят из основи света, който познаваме.

В действителност цитатът от Мария Кюри изглежда така: „За да успее, човек трябва да бъде упорит и най-вече уверен в самия себе си. Трябва да вярваме, че сме надарени с нещо и че това нещо на всяка цена трябва да бъде постигнато.“

Науката ми дава всичко това. Стимул да се трудя повече с всеки изминал ден – стимул, основан на увереността, че притежавам потенциал, който заслужава да бъде осъществен. Кара ме да се чувствам отговорна пред себе си относно развитието на собствените си способности и да достигам отвъд предела на собствените си възможности. Ежедневно вдигайки летвата, която съм си поставила, аз постепенно надграждам знанията си в различните науки и разширявам набора от онези от тях, които са привлекли вниманието ми. Математика, история, химия, физика, география, психология, информатика, информационни технологии – моята цел не е да се ограничавам до една единствена наука, била тя естествена или хуманитарна. А да откривам скритите междупредметни връзки, нишките, обединяващи на пръв поглед коренно противоположни по значението си научни дисциплини и парченце по парченце да сглобявам тайнствения пъзел на живота, света и обществото, към което принадлежа.

В своята епическа поема „Илиада“ Омир изгражда повествованието върху невиждан до този момент напълно оригинален модел – принципът на „лишението и компенсацията“. Макар и сътворена преди повече от две хилядолетия, творбата му е актуална и до днес поради засегнатите в нея непреходни общочовешки въпроси. И макар Омировата идея да е претърпяла лека промяна, тя все още е в сила, но под друго име – съвременната максима е „Даваш, за да получиш“. При заниманията си с наука през годините аз постепенно съумях да придобия множество качества, оценими единствено като… безценни. Въпросът е какво бих могла да дам на научното поприще в замяна?

Отговорът е, че от мен науката изисква същото, което и от всеки друг човек. Посвещаване, труд и огромна упоритост, но породени не от външно задължение, а от искрена, чиста любов към различните ѝ направления. Към науката и технологиите като цяло. Моят път в избраната сфера оттук насетне следва да бъде посветен не само на осъществяването на собствения ми потенциал, а още на разкриването и насърчаването на чуждия. Да запаля искрата не само у брат си, а да я предам и на всички талантливи деца, с които ежедневно се разминавам по коридорите в училище. Научната работа е основана на умението за взаимно сътрудничество и място за егоизъм в нея няма. Курсът по математика за напреднали, който организирах миналата година, ми подари усещането, че съм полезна за околните. Че представяйки им нагледно пътя, който им предстои да извървят, и средствата, които ще са им нужни да го направят, помагам на децата във възрастта, в която аз самата започнах да се занимавам с наука. Това е моят начин да осъществя промяната, от която съм имала нужда от 2. клас насетне – разбиването на идеята, че от насърчение се нуждаят само изоставащите, но не и надскачащите средното ниво. Учениците с потенциал са обречени да се чувстват различни и трябва навреме да разберат, че в това няма нищо лошо. През настоящата година целта ми е да подновя заниманията си с тази част от децата в началния курс на обучение – момчетата и момичетата с талант, които се нуждаят от място и възможност да развиват собствените си дарби.

Бъдещето на науката – близкото, до 10 години, и в дългосрочен план – трябва да бъде ориентирано към приобщаването на будните умове още от ранна детска възраст. Зрънцата от новото поколение, надарени с необикновени възможности, не бива да се чувстват отритнати от обществото, а насърчени да си създадат своя собствена сплотена социална група, чиито членове да са обединени от любов към науката. Задълбочаването на тази страст при срещата със съмишленици, без значение от различията помежду им, в частност и половите, е първата стъпка от прехода на днешните деца към успелите учени на утрешния ден, от които ще зависи покоряването на нови научни и технологични върхове.

Защото моят собствен свят, а и светът като цяло, не би могъл да съществува без наука.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!