Направи дарение на училище!

Ученият изследва как работи вселената или специфични части от нея. Учените формулират хипотези на база първоначални наблюдения, след което изследват хипотезите като извършват допълнителни проучвания и експерименти, в които могат да се измерят резултатите и да се потвърдят или отрекат хипотезите. Учените често работят в университетска, търговска или правителствена среда; ако искаш да бъдеш такъв, поемаш дълго, но също така пълноценно и вълнуващо пътешествие.

Част 1 – Създаване на основите

Разбери повече за БГ Наука:

***

Вземи необходимите подготвителни уроци в гимназията. Първоначално в гимназията, а после и по време на бакалавърската степен трябва да записваш предмети, които развиват аналитичното и критично мислене, от което ще се нуждаеш като учен. Това задължително ще ти даде “едно рамо” по-късно в живота.

Трябва да си специализиран и в математиката. Учените във физичните науки използват много математика, най-вече алгебра, висша математика и аналитична геометрия, докато тези в биологическите науки я използват по-рядко. Всички учени трябва също да имат и работни познания по статистика.

Обмисли да посетиш научен лагер по време на гимназията. Ще се занимаваш по-интензивно с малки научни проекти, отколкото в редовните учебни часове.

В университета ще започнеш с основното. Когато по-късно запишеш конкретна дисциплина, ще се наложи да посещаваш общи курсове по биология, химия и физика, за да се подготвиш по отношение на основните неща във всяка наука, както и за научния метод на наблюдението, създаването на хипотези и експериментирането. Можеш също така да запишеш избираеми дисциплини, въз основа на личните си интереси или пък за да откриеш нови такива, което ще ти помогне да избереш специалност. След година-две ще можеш да се ангажираш с по-специфичен клон на науката.

Да знаеш един или два чужди езика може също да е полезно във връзка с четенето на научни трудове, които не са преведени на български. Някои от най-полезните за това езици са английски, френски, немски и руски.

Започни стаж още в гимназията. Най-добре е да започнеш да създаваш връзки и да работиш възможно най-рано. Попитай някой от преподавателите си за стажове – може да успееш също да свържеш името си с някоя от работите на екипа си.

Това би ти дало 100% сертифициран лабораторен опит, което ще е полезно за кандидатстване в университет и за намиране на по-сериозна работа след време. Това показва, че си възприемал гимназията сериозно и имаш представа какво се очаква от теб. Същото се отнася и за времето, което ще прекараш в университета.

Работи върху уменията си за писане. Като учен ще трябва да можеш да пишеш добре както, за да кандидатстваш за финансиране на изследванията си, така и за да публикуваш резултатите в научни списания. Заниманията по език и техническо писане в училище и в университета ще ти помогнат да изгладиш тези умения.

Винаги чети научни списания и бъди в течение със случващото се в сферата. След време, ти самият ще си в тези списания. Наблюдавай структурите и  основните изисквания за добър научен труд.

Част 2 – Магистърска степен

Вземи магистърска степен. Въпреки че някои търговски или производствени позиции са достъпни и с бакалавърска степен, повечето учени имат поне магистърска степен, а най-често докторска. Тези програми са насочени повече към автентичните изследвания и развитието на теории, работата с професори или други учени, а понякога дават възможност за използване на авангардни технологии. Повечето програми в България отнемат приблизително 2 години, а в чужбина и повече, в зависимост от естеството на изследването.

Намери си изследователски стаж. В университета ще трябва да потърсиш изследователски стаж, свързан със специфичните ти интереси. Преподавателите, студентите от горни курсове и университетът като цяло ще са ти много полезни при търсенето на информация за това какви стажове съществуват и къде. Използвай всичките си връзки за да намериш най-подходящото за теб място.

Участвай в пост-докторска програма. Пост-докторските програми осигуряват допълнително обучение, независимо каква специалност си избрал като учен. Сега тези програми обикновено продължават поне четири години и дори по-дълги, в зависимост от темата на изследването и други фактори.

В допълнение, това ще ти осигури три или повече години работа по изследвания. Това са четири години като студент, около пет години по-специализирано образование и три години изследвания, което означава общо цели 12 години преди да започнеш да работиш. Това е срок, за който трябва да си наясно възможно най-рано.

Поддържай знанията си актуални. По време на това десетилетие (че и повече) образование (както и по време на кариерата), е мъдро да си в час със случващото се в твоята сфера и онези, които са свързани с нея, като присъстваш на конференции и четеш рецензирани списания. Доколкото нещата непрекъснато се променят, можеш да изостанеш само с едно премигване.

В тези списания ще срещаш много имена, свързани с някои по-тесни области, а и с по-големи такива. Четенето им ще ти помогне да разбираш към кого можеш да се обръщаш за помощ във връзка с изследванията или пък за услуги, когато настъпи такъв момент.

Не спирай да търсиш заетост на пълно работно време. Учените винаги работят по някой проект или идея. Независимо колко високо си се качил по професионалната стълбица, това е даденост. След докторантурата и изследванията, свързани с нея, вероятно ще се нуждаеш от работа. Ето някои от основните възможности:

Учител по науки. Тази професия е доста ясна и не винаги изисква последващо образование (в зависимост от нивото, на което искаш да преподаваш). В някои области, ще ти трябва и педагогическо образование.

Учен, който се занимава с клинични изследвания. Много учени работят в големи компании или за правителството. За да започнеш, трябва да бъдеш клиничен научен сътрудник. Ще работиш върху клинични проучвания, или да кажем, върху новосъздадени лекарства. Ще събираш информация и ще следиш процесите, за да си сигурен, че всичко е по протокол. После, ще правиш анализи по съответния проект, ще разработваш продукти (като например ваксини), а понякога дори ще работиш с пациенти, лекари или техническия персонал за лабораторните процедури.

Професор. Много учени, в крайна сметка постигат целта да станат професори и да получат мандат. Това е добре платена и сигурна работа и ще имаш възможността да повлияваш живота на много хора. Все пак трябва да знаеш, че може да ти отнеме десетилетия да го постигнеш.

Част 3 – Начин на мислене

Бъди любопитен. Учените избират да станат учени, защото са любопитни по природа за света около тях и как нещата се случват. Това любопитство ги отвежда към изследването на как и защо нещо се случва и какво стои зад това, дори когато изследването отнема години докато се осъществи.

Заедно с любопитството е и възможността да отхвърляш предубежденията и да бъдеш отворен към нови идеи. Често първоначалната хипотеза не се подкрепя от доказателствата при последващите наблюдения и експерименти и трябва да бъде променена или отхвърлена.

Бъди търпелив докато се изкачваш по кариерната стълбица. Както по-рано споменахме, да станеш учен отнема много време. Има много малко кариери, които отнемат повече време от тази. Дори след като се справиш с образованието, все още трябва да правиш проучвания. Ако си човек, който търси моментното удовлетворение, това може би не е за теб.

Някои професии изискват само бакалавърска степен и понякога магистърска. Ако не си в позиция да прекараш десетилетия без да правиш пари, такава професия би била алтернатива.

Бъди усърден и упорит, защото си се заел с нещо трудно. Казано е, че “в САЩ най-ниско платени са работните места, които изискват високо IQ, умения и много работни часове”. Заради дългия път към успеха, известно време няма да можеш да живееш охолно. Нещата ще са трудни понякога.

Също така, ще се сблъскваш с крайни срокове, които често няма да съвпадат с твоето време, и ще работиш по всяко време, когато работата го изисква. Всички тези условия правят работата трудна.

Не спирай да учиш. В основата на работата на всеки учен е да търси знание. Независимо дали това са рецензирани списания, присъствени семинари или работа върху това да публикуваш материал, трябва непрекъснато да учиш. Това звучи ли ти като нормален ден? Тогава вероятно се занимаваш с правилното нещо.

Зареди се с търпение, наблюдавай и мисли извън границите. Никой научен труд не е направен за ден, седмица, месец и често дори не за година. В много случаи, като например клиничните изследвания, с години няма да получиш резултат. Това може да бъде много обезкуражаващо. Но добрият учен трябва да е търпелив.

Уменията за наблюдение също са важни. През тези години на чакане на резултати, ще трябва непрекъснато да търсиш най-малките промени в това, което очакваш да видиш. Очите ти трябва да са готови и фокусирани по всяко време.

А по отношение на мисленето извън ограниченията, сети се за ябълката, която паднала върху главата на Нютон, или за Архимед, който скочил във ваната си и изместил водата. Повечето хора не мислят върху подобни събития, но тези мъже са видели нещо различно, което никой друг не е успявал да забележи по онова време. За да разширяваш границите на човешкото познание, трябва да мислиш различно.

Превод: Йоанна Николова

Източник: WikiHow

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!