Направи дарение на училище!

Една от най-големите новини през 2020 г. беше откриването на фосфин в атмосферата на Венера. На Земята този газ се произвежда само от живи организми и изглежда няма друг начин да бъде създаден на Венера, така че това беше интерпретирано като знак, че някакви форми на живот може би се носят из венерианските облаци. 

New Scientist разговаря с Клара Соуса-Силва от Харвард-Смитсонианския център по астрофизика, която беше част от екипа, участващ в откритието.

Как се присъединихте към този екип?

Разбери повече за БГ Наука:

***

В края на 2018 г. току-що бях представила статия за фосфина с множество доказателства, че той е свързан с биологията и е потенциално откриваем на екзопланети. Няколко месеца след това Джейн Грийвс (от Университета в Кардиф, Великобритания и координатор на екипа) протегна ръка да каже: „Хей, мисля, че го намерихме на Венера.“

Как реагирахте на това?

Щях да откача за малко, но преди всичко се стараех да бъда много предпазлива. Исках да намеря фосфин, очаквах той да бъде открит в крайна сметка, но нямах никакви надежди, че това ще се случи през моя живот.

Вие и вашите колеги съставихте огромен списък с възможните начини, по които фосфинът може да бъде получен на Венера, ако не идва от живи същества. Какво беше усещането, че никой от тях не можа да обясни наблюдението му там?

Направихме този списък максимално дълъг за да сме колкото се може по-сигурни, че няма да останат неразгледани варианти. И все пак е толкова трудно да се докаже негатив, да се докаже, че нищо друго освен животът не е могъл да създаде този газ. Търсим в това тъмно пространство за възможности, опитваме се да хвърляме светлина във всеки ъгъл и се надяваме, че можем да осветим всичко, но всъщност не можем да разберем кога стаята свършва.

Каква беше обществената реакция според вас, след като пазихте това в тайна толкова дълго?

Преминах през етапи на надежда, че това би било наистина голяма работа, но след това си помислих: „Клара, може и да е голяма работа за теб, но светът е огромно място. Това не е приоритет за хората сега. Има пандемия, има избори и революции, Калифорния гори.“ Но тогава изведнъж се оказа, че всъщност е достатъчно голяма работа, от която много хора се развълнуваха.

Други изследвания сега поставят под въпрос вашите резултати. Това обезсърчава ли ви?

Радвам се, че вече не правим това сами и има толкова много хора, които използват различни анализи, за да гледат едни и същи данни. Точно така трябва да работи науката. Всичко това е положително, но в момента основното ми чувство е нетърпение: искам да знам истината и искам да я разбера точно сега! Но за съжаление нещата при нас не работят така.

Как ще се почувствате, ако в крайна сметка се окаже, че фосфинът все пак не е в атмосферата на Венера?

Дори и да го няма там, поне хората вече ще знаят за фосфина и ще го разглеждат като потенциален знак за живот. Надявам се, че това ще бъде ера на мислене за повече молекули, които биха могли да бъдат свързани с живота. Не само очевидните, свързани с с този живот, който ни изглежда познат и приятен, но и животът, който е различен от нас, който избягваме, който може да мирише лошо или да съществува някъде ужасен.

Над какво ще работите през 2021 г.?

Работим върху получаването на повече данни, които да ни кажат дали фосфинът наистина е там, къде точно и колко е променлив. И на тези въпроси ще бъде отговорено в близко бъдеще.

Източник: New Scientist Magazine

Превод: Радослав Тодоров

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!