Известно е, че физическата активност намалява риска от рак. А сега знаем и как

bicycle-rider-1740730_1280

Десетилетия на изследвания сочат, че физическите упражнения помагат в борбата с рака. Ако сте физически активни, можете да намалите риска от заболяване от рак. Ако вече страдате от рак, упражненията могат да забавят развитието на тумора. А ако сте победили рака, прекарвайки часове във фитнеса, може да забавите или дори да предотвратите повторна поява на болестта.

Но механизмът на това как упражненията помагат в борбата с рака, никога не е бил достатъчно ясен. Според ново проучване, включващо тестове с мишки, публикувано в Cell Metabolism, разковничето може би е в нивата на адреналин, които упражненията предизвикват.

Изследователи от Университета в Копенхаген поставили колело за бягане в клетките на една група мишки, а в тези на друга група – не. Тъй като мишките обичат да бягат, групата, разполагаща с колело, се упражнявала много повече от другата група.

След това в мишките от двете групи е предизвикан един от три вида рак, чрез: инжектиране на меланомни клетки под кожата за предизвикване на рак на кожата, инжектиране на меланомни клетки в опашката за предизвикване на рак на белия дроб или инжектиране на диетилнитрозамин за развитие на рак на черния дроб.


РЕКЛАМА:

***

Четири седмици по-късно при мишките, които са имали достъп до колелото за бягане, последствията са много по-добри, отколкото при мишките, които нямали. Сред мишките, които са се упражнявали, само една трета от инжектираните с диетилнитрозамин, развили рак на черния дроб. За сравнение, три четвърти от мишките със заседнал начин на живот развили рак. Всички мишки, инжектирани с меланомни клетки, развили заболяването, но при мишките с висока физическа активност туморите били по-малки.

Анализ на туморите показа, че мишките, които са се упражнявали, имат по-голям брой от два вида имунни клетки, убиващи рака – двойно повече Т-клетки и пет пъти повече клетки естествени убийци (NK-лимфоцити). Но когато е извършена намеса, която да спре производството на Т-клетките, физически активните мишки продължили да имат по-малки тумори в сравнение с останалите. Когато обаче изследователите спират производството на клетки естествени убийци, и двете групи имали тумори със сходни размери. Следователно, клетките естествени убийци са тези, които осигуряват предимство на активните мишки, а не Т-клетките.

Бягането произвежда адреналин, а е известно, че адреналинът може да увеличи производството на клетките естествени убийци. Така че изследователите инжектирали с адреналин половината мишки, които не са се упражнявали, а другата половина с физиологичен разтвор. При тези, които получили физиологичен разтвор, не се наблюдавала никаква разлика. При тези, които получили адреналин, се наблюдавало намаление на растежа на тумора, но напредъкът не бил толкова голям, колкото при физически активните мишки.

Учените провели тестове и с още едно вещество, наречено интерлевкин-6, който имал повишени нива при мишките, които се  упражнявали. Когато същият експеримент на инжектиране на неактивните мишки с адреналин се повтаря с добавянето на интерлевкин-6, е установено, че намаляването на растежа на туморите е същото като при активните мишки.

Разбира се, мишките не са хора, но учените смятат, че този механизъм работи и при хората. В момента те проучват възможността за потенциално използване на адреналин и интерлевкин-6 като противотуморни лекарства. Каква в поуката за всички нас? Е, сега имаме още една причина да тренираме.

Превод: Цветелина Христова

Източник: Quartz


Европейска нощ на учените 2022 г.: