Изследователите казват, че са разгадали мистерията на липсващите яйца на динозаври

Преди петнадесет години Марк Норел се натъква на люпило на яйца на динозаври в Южна Монголия – замръзнали на място са най-малко дузина ембриони от Протоцератопс, от рода на Трицератопсите. Но „нещо странно“ се е случило, казва палеонтологът, който работи в Американския музей по естествена история: сякаш мъничките динозаври са се свили вътре в невидими яйца. В скалата непосредствено около всеки минискелет има загадъчен бял ореол. Сега, повече от 10 години по-късно, той и колегите му казват, че са разрешили мистерията: динозаврите са снасяли яйца с меки черупки.

Новото им проучване на люпилото на протоцератопсите помага да се обясни защо яйцата на динозаврите са сравнително редки – много от снесените яйца са с меки черупки, с малка вероятност да се превърнат във фосили. Работата им може също да обясни как динозаврите са отглеждали и са се грижели за малките си. Второ проучване в Нейчър предполага, че големи морски хищници, наречени мозазаври, също са снасяли меки яйца по време на размножаване.

Докладът за протоцератопсите е убедителен, казва Рикардо Араухо, палеонтолог от Техническия университет на Лисабонския институт за плазма и ядрен синтез. Той подчертава „колко малко знаем за невероятното разнообразие от стратегии за възпроизводство при динозаврите“.

Норел и молекулярният палеобиолог Жасмина Уиман от Йейлския университет анализират две люпила на фосилизирани яйца на динозаври – тази на протоцератопсите в Монголия отпреди 75 млн. години, и друго на музазаври – роднина на гигантите с дълги шии като диплодокусите, отпреди около 215 млн. години.

Учените използват нова техника, която къпе пробите в лазерна светлина и записва как светлината се променя, докато взаимодейства с повърхността на пробата, предлагайки доказателства какъв е бил химичният състав на яйчните черупки. Молекулярният „пръстов отпечатък” на съвременните меки яйчни черупки се различава от този на твърдите яйчни черупки. Ореолите, както около яйцата на протоцератопсите, така и на мозазаврите показват вкаменена версия на този отпечатък на мека черупка.


РЕКЛАМА:

***

Снимка: Смачкано яйце с мека черупка, което може би е било снесено от мозазавър Legendre et al. (2020)

Мозазаврите са живели в ранната епоха на динозаврите, така че Норел и Виман твърдят, че е вероятно първите динозаври да снасят яйца с меки черупки. Но гнездото на протоцератопсите показва, че някои видове все още са снасяли меки яйца към края на епохата на динозаврите преди 66 милиона години, въпреки, че други са еволюирали за снасят твърди яйца.

Динозаврите, снасящи меки яйца, може би са ги заравяли, като се има предвид, че няколкотонен възрастен динозавър, който се опита да седне на толкова крехко люпило вероятно ще остане с бъркани яйца. Заравянето им вероятно ще ги предпази и от  изсушаване, според еколога от Университета в Западен Сидни, Рики-Джон Спенсър.

 

Ако майките на динозаврите са заравяли яйцата си, люпилата може би са понасяли по-ниски температури и са се развивали по-бавно – което води до „по-напреднало излюпване“, изискващо по-малко родителски грижи, предполага Чарлз Деминг, биолог от университета в Линкълн. Има подобни доказателства за това при птерозаври, крилати влечуги, свързани с динозаври, които също снасят яйца с меки черупки. Миналата година, Дейминг и неговият колега Дейвид Унвин от Университета в Лестър заключиха, че бебетата – птерозаври са били толкова добре развити, че да могат да летят веднага след излюпването.

Второто проучване на Нейчър предполага, че някои древни морски гиганти са снасяли яйца с меки черупки, които може би са се излюпвали само минути след като са били снесени. В скала на Антарктида, образувала се на морското дъно преди 68 млн. години, палеонтологът Джулия Кларк, заедно със свои колеги от Тексаския университет в Остин, открива 30-сантиметров обект с големина и вид на спукана футболна топка. Под микроскоп пухкавите и натрошени стени на обекта имат слоеста структура на яйце на влечуго – според Кларк находката е именно яйце.

Това е второто по големина изкопаемо яйце, намирано някога и може би е принадлежало на мозазавър, морски хищник с дължина 10 метра. Някои змии и гущери, живи роднини на мозазаврите, снасят яйца с тънки черупки, които се излюпват почти веднага след като са снесени. Новата находка предполага, че това е валидно и за мозазаврите.

Превод: Сирма Льошевалие / част от курса за автори на БГ Наука/

От Колин Барас
Източник: Science


Европейска нощ на учените 2022 г.: