Направи дарение на училище!
![](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2024/03/1000-uchul.jpg")
След векове на скитане в мрака на нощта, приматите разработили много остро трицветно зрение, което им позволило да преминат от нощен към дневен начин на живот, смятат учени от Дартмут Колидж.Техните констатации оспорват преобладаващото мнение, че трицветното цветоусещане е отличителен белег на еволюцията на приматите, развит едва след като започнали да стават от сън с изгрева на Слънцето, промяна, породила се при по-висшите (антропоидни) примати, които стоят в основата на човешкия произход.
Авторите базират констатациите си върху генетично изследване на семейство Дългопетови (tarsiers), загадъчни примати, които се отклонили от развитието и на маймуните, и на хората. Дългопетовите имат редица необичайни черти – от умението им да общуват чрез ултразвук до емблематичните им изпъкнали очи. Тези сетивни специализации отдавна подхранват научния дебат за адаптивния произход на антропоидните примати.
Учените, които открили ултразвуковите звуци на дългопетовите, смятат, че тяхното ново изследване хвърля светлина върху въпроса, защо предците на нощните животни са имали засилено цветоусещане по-подходящо за дневни условия, като на антропоидните им братовчеди.
Изследователите анализирали гените, които кодират фотопигментите в очите на тези симпатични животинчета, и открили, че последният общ прародител на живите дългопетови са имали много остро, трицветно зрение като на маймуните. Това откритие обикновено показва дневен начин на живот, но дългопетовите имат уголемени очи, което предполага, че те са активни главно през нощта.
Тези противоречиви доказателствени линии довели учените до предположението, че ранните дългопети са се адаптирали, вместо да затъмняват осветеността на здрача или ярката лунна светлина. Тези светлинни условия са били следните: едновременно достатъчно тъмно, което да облагодетелства големите им очи, но все още достатъчно светло, което да облагодетелства трицветното им зрение.
Учените смятат, че подобно късогледство може би е помогнало на по-висшите примати да обособят една част от денонощието, в която да могат да виждат по-добре плячката си. Така хищниците и останалите примати успели да разширят своята територия на обитание, като вече не се ограничавали само в света на мрака или само в света на сенките.
При всички странности във физическата структура на дългопетовите, най-голямо впечатление правят големите им, близкоразположени очи, развити във връзка с предимно нощния им начин на живот. В тази връзка се наблюдават съществени разлики в стуктурата на мозъка на дългопетовите, в сравнение с мозъка на всички останали примати. Главната разлика се състои в нервните връзки между двете очи и латералното ядро на таламуса в междинния мозък, където се приема, обработва и препраща към мозъчната кора визуалната информация. Връзката между очите (ляво и дясно) и съответното или противоположно (ляво или дясно) мозъчно полукълбо при дългопетовите е по-особена, в сравнениие с тази при всички останали примати, включително – и при човека. За разлика от повечето
нощни животни, дългопетовите нямат типичната светлоотразителна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно зрение. За сметка на това, те имат т. нар. жълто петно (фовеа) – трапчинка в центъра на ретината, която при хората благоприятства по-ясното виждане на детайли и цветове.
Кои са дългопетовите?
Дългопетовите (Tarsiidae) са семейство примати, които притежават черти, присъщи както на полумаймуните, така – и на същинските маймуни и представляват своеобразен преход между двете групи. Те са бозайници и примати, живеещо по дърветата, но не са маймуни. Срещат се само на островите от Малайския архипелаг (в Югоизточна Азия). Техни фосили са намирани в Африка, Азия, Европа и Северна Америка. Дългопетите са необикновени животни. Те имат най-големите очи сред бозайниците.
Дългопетовите са дребни бозайници, приспособени за нощен начин на живот по дърветата. Хранят се предимно с насекоми, които улавят, правейки големи скокове и задните им крайници са с дължина почти два пъти дължината на тяхното тяло. Същото се отнася и за дългата им тънка опашка – при средна дължина на тялото 10-15 cm, опашката е дълга 20-25 cm и служи за направляване на посоката на скока. Глезените на задните им крайници са силно удължени, откъдето идва наименованието „дългопетови“. Пръстите им също са много дълги (средният им пръст е дълъг почти колкото лакътната им кост) и имат прилепващи възглавнички и плоски нокти, с изключение на втория и третия пръст на задните крака, които са със закривени нокти, служеши предимно за почистване на козината. А козината на дългопетовите е жълтеникава, охра, златиста, бежова, сива или комбинация от тези цветове. Тя е гъста и мека като кадифе. Тези животни имат огромни очи. Всяка тяхна очна ябълка е около 16 мм в диаметър и е по-голяма от мозъка им.
Дългопетовите живеят на двойки, които заемат територия от около един хектар. След около 6-месечна бременност женската ражда само едно малко. Малките се раждат напълно окосмени, с отворени очи и още на първия ден след раждането си могат да се катерят. Полово зрели стават на възраст около една година.
Дългопетовите трудно понасят живота в плен, не се размножават в зоопарковете по света. Когато бъдат затворени в клетка, те често се самонараняват и бързо умират, вследствие на това, че са подложени на дистрес.
Дългопетовите могат да чуят ултразвук с честота до 91 кХц. и да произведат звук с честота до 70 кХц.
Не се хранят с растения, а – предимно с предимно с насекоми (щурци, скакалци и др.), но понякога се наслаждават на вкуса на птици, раци, змии, прилепи, гущери, сови и други хищни птици.
Нощният мрак им помага да избегнат някои хищници. Змии, хищни птици и други животни също дебнат плячката си в тъмнината. Ако някой дългопет бъде нападнат от хищник, всички дългопети около него атакуват нападателя.
Тъй като очите им не се въртят, дългопетите въртят главата и ушите си на 180 градуса, за да сканират околността за плячка или хищници.
По материали от:
Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!
![](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2024/02/Вечен-абонамент-1.jpg")
