Направи дарение на училище!

Ако се разходите по оживените улици на един обикновен град в Латинска Америка ще видите една изключителна палитра от цветове на кожата – от тъмнокафяв, през мургав до напълно бял.

В продължение на 500 години хората приемат, че това разнообразие се дължи на срещата и смесването на индианците, европейците и африканците по време на колониалните времена. Съществуват предразсъдъци, че хората с по-светла кожа имат по-европейски произход, докато тези с по-тъмна кожа са с индианско или африканско потекло, поради което често стават обект на дискриминация.

Ново проучване на гените на над 6000 души от пет латиноамерикански държави подкопава опростените расови предположения и предубеждения, основани само на цвета на кожата. Международен екип учени откри нов генетичен вариант, свързан с по-светлата кожа, наличен само в популациите на американските и източноазиатските индианци. Това означава, че в Латинска Америка по-светлата кожа може да се дължи както на европейски, така и на американски предци.

Генетикът Сара Тишкоф от Медицинския университет в Пенсилвания подчертава изключителната важност на това проучване, тъй като повечето известни проучвания върху пигментацията на кожата са правени само на европейски популации “където иронично не виждаме много вариации“.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Латинска Америка е плодородна почва за генетични проучвания. Населението там има индиански, европейски и африкански предци. Учените са доказали, че популациите на американските индианци са тясно свързани с тези от Източна Азия, така че изследователите могат да открият и източноазиатски варианти в латиноамериканските геноми. „На едно място получавате генетичната вариация от четири различни континента“, казва генетикът Каустуб Адхикари от University College London.

Той и Хавиер Мендоза-Ревила, генетик от института Пастьор в Париж, подлагат на анализ геномите на 6357 души от Бразилия, Колумбия, Чили, Мексико и Перу, събрани от Консорциума за анализ на многообразието и еволюцията на Латинска Америка (CANDELA). Консорциумът събира данни и измерва колко светлина отразява кожата на участниците и търси начини за измерване на нивата на тъмния пигмент меланин. Това позволява на двамата учени да търсят генетични варианти, свързани с цвета на кожата.

Един от вариантите, който изследват е на протеиновия код MFSD12. Намалената експресия на този ген се свързва с по-тъмната кожа при африканците. Новият вариант на MFSD12, който откриват е свързан с по-светлата кожа. Когато търсят варианта в други популации, те го намират само в индианците и източните азиатци.

Този нов вариант хвърля светлина върху гените, лежащи в основата на светлата кожа в Източна Азия. Доказано е, че населението на Европа и Източна Азия имат еволюирала по-светла кожа, за да произвеждат витамин D по-ефективно с по-малко слънчева светлина, казва Нина Яблонски, биологичен антрополог от Университетския парк в Пенсилвания. Но до този момент учените не са имали отговор за това кой генетичен вариант обуславя по-светлата кожа в Източна Азия. Сега изследователите знаят, че е MFSD12. Предците на американските индианци вероятно са пренесли този вариант през Беринговия проток в Северна и Южна Америка. „В Латинска Америка има различия [в цвета на кожата], много преди европейците да са стигнали до там”, казва Яблонски.

По-големият урок, казва генетикът Андрес Руис-Линарес от университета Фудан в Шанхай, Китай, председател на CANDELA, е клопката на евроцентричния поглед. „Нашето проучване показва, че излизането отвъд европейците може да намери допълнителни гени, дори и за добре проучени черти. Ясно е, че пристрастието към европейците е довело до ограничен поглед върху човешкото разнообразие.“

Превод: Надежда Илиева

Източник: Science

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!