Изграждане на визуалната грамотност на студентите по актьорско майсторство

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Автор: Атанас Бончев

 

Резюме: Докладът съдържа в себе си основни понятия, терминология и начин на работа, необходими като санитарен минимум, за да може да бъде в полза на бъдещите и настоящи студенти по актьорско майсторство. Целта му е да може да стигне до младите творци в най-синтезиран вид, за да бъде лесно четим и смилаем от тях. Задачата му е да може да покаже на творците проблемите, които се появяват в работата им и остават скрити за тях, поради тяхната недостатъчна отдаденост към професията или липсата на опит. Засяга се проблемът с приемственост в професията, поради липсата на производство на филми в края на 90-те години на миналия век до 2010 г. Статията анализира отражението на този период на вакуум в киноиндустрията върху поколения актьори и как съвременните технологии и платформи за стрийминг на видео, ограбват новото поколение. 


РЕКЛАМА:

***

Ключови думи: студенти, актьорско майсторство, професия, приемственост

 

Въведение

Не трябва да оставаме новото поколение от млади творци да пропуснат основните знания и основополагащите принципи на изграждането на актьорския занаят. Липсата на информация, независимо поради каква причина, може да срине едни талантливи хора по пътя им към израстване в желаната от тях професия. Правилната комуникация с тях ще им даде увереността да питат и разберат дори неписаните закони в актьорската професия. Актьорската професия е обект на изследователски интерес още от дълбока древност. Съществуват различни театрални школи и актьорски методи, които успешно са преминали теста на времето и са извоювали право на съществуване и полагане на основни термини, правила и принципи в този вид изкуство – Станиславски1, Брехт2, английската школа3, импровизацията4. Информация има навсякъде около нас. Дали въпросът е колко бързо тя ще стигне до нас или кой има нужда от нея и дали ще я потърси? Материалът ще разгледа причините, поради които младите актьори не са запознати с основни автори, техники и похвати в драматургията и актьорската професия. Не можем да пропуснем общата картина на качеството, с което ни залива родният ефир или сцена. Не трябва да бъдем неутрални към количеството и пасивни към стойността на един продукт. Наблюдаваме все повече и повече засилване на тенденцията да се пренебрегват основни критерии за качество. Независимо дали става въпрос за изява на живо, пълнометражен или късометражен филм, или телевизионен формат. Изискванията на възложителите, били те телевизионни или филмови продуценти, не трябва да налагат определени схеми за прилагане, с единствена цел да се заснеме определен продукт. Липсата на време и пари, спазването на кратки срокове, изискването от страна на телевизиите за ползване на конкретни популярни лица, задъхват филмопроизводството. Налице са ниски критерии за сценарий, режисура, операторско майсторство и най-вече за актьорска игра.

Методология на изследването

Желанието ми не е да критикувам млади творци и да спъвам порива им към развитие в актьорската професия. Темата, която повдигам е за нивото на актьорското изпълнение, което е пряко свързано с отдадеността към тази професия. Съдържанието на статията е стъпило върху наблюдението ми, че за младите творци всичко изглежда привидно лесно, приятно и модерно. Работата ми с тях, ми дава много информация, как те разбират тази професия. Базирам се и на включено наблюдение, в един период от 30 години работа в тази област. В съчетание с търсене на популярност, известност и харесване, младите творци не осъзнават, че много лесно могат да се превърнат от „звезди“ в „звезди за един ден“.  Наблюдението ми е върху телевизионните формати, в които има тенденция едни еманципирани млади хора, да се стремят на всяка цена към това, да се включат в най-актуалното. Тяхната ефимерност лъсва още във втория епизод, когато става ясно, дали определен творец има потенциал или е просто ежедневно еднакъв. Тяхната незрялост в познаването на актьорския занаят проличава мигновено. Колкото и камерата и видео монтажът да помагат за избягването на фалшивите дубли, реплики и реакции, някои неща на могат да бъдат скрити. Нелогичното ударение или говорене, празният поглед, неправилното интониране, нелогичният смях или действие са дразнещи фактори, които подсказват, че или на актьора не му е обяснена правилно сцената или това са възможностите му. Това са млади творци, които сега прохождат в попрището и нямат рутината и опита да се справят в такива ситуации. Не става въпрос за способностите на режисьора или за оригиналността на сценария. Разглеждам желанието на едно поколение от хора да се занимават с атрактивна и носеща популярност професия. Те предпочитат да следят и да черпят вдъхновение от интернет канали и да издигат в култ личности, които са станали „вайръл“5 популярни. По този начин те пропускат много основна информация, изначални правила на актьорската професия, терминология, все неща, които им изглеждат ненужни и затормозяващи. Препускат напред, скролвайки по видеото и не се притесняват от това, че ще им липсва знание, което да приложат в практиката си на творец в по-късен етап. Пренебрегват опита на предните поколения и се опитват да предадат важност на неща, които самите те не разбират. Избягват с усмивка и чар неловката ситуация на неразбиране и незнание, но не прибягват до книгите, които ще им дадат основата на тяхното бъдеще. Къде се крие зрънцето на проблема с поколението, което не иска да чете? 

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият Брой 150 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 61 стр. от брой 150 тук>>