Интервю: Светлана Нанчева

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Светлана Нанчева е дълги години във формалното и неформалното образование, а сега докторант в ИИОЗ към БАН.

Петър Теодосиев: Здравей, много се радвам, че мога да направя най-после този подкаст с теб, тъй като отдавна си говорим да го запишем. Ти записа докторантура, нали така? Откъде дойде това желание и каква точно е докторантурата?

Светлана Нанчева: Здравей. Докторантурата ми е към Института за изследване на обществата и знанията (ИИОЗ) към БАН в секция Логически системи и модели, въпреки че аз не съм нито логик, нито философ, но в крайна сметка темата, която кристализира, е свързана с философия на науката и по-точно на педагогиката. Работната формулировка е “Логика и синоптичен анализ на педагогическите системи” – звучи много сложно, но ако искаш, ще ти разкажа какво се крие зад това.

П.Т.: Интересно е, че ти доста години се занимаваш с образование. Това ли е причината за избора на темата? Да кажем малко повече – ти си била учител, сега преподаваш на други учители, също така си организатор на фестивал на образованието. Това е дълъг път в сферата на образованието.


РЕКЛАМА:

***

С.Н.: Да, така е. И мисля, че настана време да се опитам да обобщя този опит, при това на няколко нива, ако мога така да се изразя. Всъщност аз от около една година започнах да пиша книга за нашето 151-во иновативно училище, което беше много различно от другите училища и просъществува цели дванадесет години. Това е опит за художествено обобщение, но в процеса на работа разбрах, че трябва не само художествено осмисляне, но и по-научно. И това ме доведе до докторантурата – опитът научно да се погледне на нещата, за които знам и в които съм била пряк участник в последните тридесетина години.

П.Т.: Да кажем накратко кое бе най-специфичното в това училище, с което се е отличавало от другите?

С.Н.: Ако трябва съвсем накратко с две думи да кажа кое беше различното – едното, което бе фундаментално различно, бе, че ние се опитвахме там да излезем от рамките на класно-урочната система по всички възможни пътища и параметри, и до голяма степен успяхме. Второто, което беше също така много различно, бе, че това училище се създаде от един авторски екип, който разработи модел и този модел го предложи на МОН и на община “Овча Купел” на базата на конкурс, който през 1990 г. се обяви за концепция за училищен модел и така се създаде самото училище – първо като концепция, а след това получи сграда, ученици и т.н., противно на обичайния метод.

П.Т.: А Фестивалът на образованието, който също събра на едно място доста училища, дейности и организации? Ние дори се познаваме с теб точно покрай фестивала.

С.Н.: Фестивалът на българското образование дойде като една доста по-късна идея с цел да се популяризират различните практики в образованието. Това винаги е била нашата цел. Да не се отменят не просто добри практики, а уникални нови неща, защото тях ги има тук и там, и преди ги е имало. И ако някой каже, че не е имало нищо смислено и добро – това абсолютно не е вярно. Така че нашата идея за фестивала беше да издирваме и да популяризираме тези алтернативни, различни дейности. Затова ние винаги включвахме много неформални образователни форми и организации, каквито бяхте и вие, а не само училища. И мисля, че от това имаше много голяма полза.

П.Т.: Да, ние тогава осъзнахме каква беше важността на неформалното образование и че БГ Наука е точно такъв тип портал. Дейността ни реално е 100 % свързана с неформалното образование, което пък не е никак по-малко важно от традиционното такова. Всяка една извънкласна дейност е вид неформално образование.

С.Н.: Напълно съм съгласна с това. Посоката на развитие е тази – неформалното образование все повече да навлиза във формалната система и да я променя.

П.Т.: Доста организации се създадоха в полза на неформалното образование и се превърнаха в голяма част от ежедневието на ученици и студенти. Сега ако се върнем на докторантурата – искаш да включиш в докторската си дисертация целия опит през годините или?

С.Н.: Опасявам се, че целият ми опит няма да може да влезе в една дисертация. (смее се). Това, което искам да направя, е да се опитам да развия една разработка, която започнах преди време. Това е опит за извеждане на инвариантна структура на училищен модел и опит за нанасянето на тази структура на различни видове педагогически концепции. Мисля, че ще се получи нещо доста интересно.

 

Цялата статия е публикувана в брой 116 на сп. Българска наука: тук!

Абонирайте се за списанието тук!