Интервю със Станимира Делева: За биологията, прилепите и пещерите

Здравей, Станимира! Благодаря ти, че се съгласи на това интервю. Би ли ни разказала малко за себе си?

Казвам се Станимира Делева от Пловдив. Аз съм биолог, изследовател на пещери и докторант в Университета на Коста Рика. Специализирам в екологията на пещерни видове прилепи в Коста Рика и тяхната връзка с околната среда. През 2018 г. станах изследовател на National Geographic, а през 2019 г. стипендиант на престижните организации Bat Conservation International и The Explorers club, които ми помогнаха да осъществя свой изследователски проект в Борнео. Тази година бях стажант в Института за изследване на тропиците Смитсониян в Панама. Току-що се завърнах от едномесечна експедиция в Борнео, където изследвах връзката на пещерните прилепи с обмяната на веществата в тропическите дъждовни гори. През 13-те години като пещерен изследовател (спелеолог) съм проучила стотици пещери в България, както и пещери в Украйна, Румъния, Австрия, Турция, Испания, Уелс, Коста Рика, Панама и Малайзия.

Родена съм в Пловдив, но първите 14 години от живота си прекарах в малък град в Родопите – гр. Мадан, където моите родители работеха като счетоводител на рудник и учителка по английски. В този град имах ежедневен достъп до дивата природа на Родопите – зад блока, в който живеехме, започваше борова гора с малък поток, пълен с жаби и насекоми. Често ходех сама из гората, а през уикендите баща ми често ме взимаше на лов. Още от съвсем малка развих силен интерес към животните и природата – с часове прекарвах в наблюдения на едно или друго същество, а тези, които успеех да уловя, се озоваваха вкъщи, приютени в аквариуми. Имах най-необичайните домашни любимци – попови лъжички, саламандри, водни бръмбари, щурци, за ужас на майка ми и съседките. Винаги съм знаела, че ще стана биолог и изследовател на животни, това е единственото нещо, което съм искала, и се подготвях по всякакви начини. Да се науча да чета за мен беше невероятно преживяване, защото ми разкри един огромен свят от знания – библиотеката ми, подхранвана услужливо от родителите ми, наброяваше десетки томове с енциклопедии. Сега, след като съм пътувала на много места по света, все още се вълнувам всеки път, когато наблюдавам екзотично животно или растение, което съм гледала като малка от страниците на някоя книга и съм си мечтала да видя наживо. В Мадан, както се досещате, ме смятаха за странно дете и доста често отнасях подигравки заради интереса ми към отвратителните и безполезни твари, които носех вкъщи (и понякога в училище). Още от първи клас ми лепнаха прякор „Горски“, който обаче аз с гордост носех и охотно обяснявах на всички – деца, възрастни и всеки, готов да слуша, защо трябва да пазим природата и защо не трябва да убиваме животни без причина. Все пак се чувствах не на място и не познавах никого със сходни интереси, освен баща ми, който често излизаше с пушка на рамо и се връщаше вкъщи с жива костенурка или букет от горски ягоди и гордо се наричаше не ловец, а „въоръжен гъбар“.

Като пораснах се преместихме в Пловдив, където завърших Езикова Гимназия „Иван Вазов”. В Пловдив се запознах с хората от сдружение „Зелени Балкани“, където за първи път открих съмишленици, които обичат природата и искат да я опазват. Започнах да участвам в различни проекти на „Зелени Балкани“ първо като доброволец, и по-късно, след катo започнах да уча Биология в Пловдивския университет, и професионално като полеви експерт. На 18 започнах да се занимавам с пещери и скално катерене, което много ми помогна да се квалифицирам по-добре за работата, която си бях избрала– теренен биолог.


РЕКЛАМА:

***

Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.“Българска наука“.

 

Виж повече за Абонамента тук.


Европейска нощ на учените 2022 г.: