100 лица зад българската наука Интервю Култура и изкуство 

Интервю с Регина Койчева: Всеки компромис с вътрешната нагласа на личността впоследствие скъпо се заплаща

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Регина Койчева, филолог съм. От 16 години изучавам старобългарската химнография (средновековна песенна поезия), а от две години се занимавам и с теория на литературата. Под ръководството на проф. д-р Георги Попов разработих и защитих през 2005 година малък докторат върху ролята на строфите-модели (т.нар. ирмоси) във великопостния цикъл канони на Константин Преславски (IX век). Една от главните теми в изследователската ми работа е старобългарската погребална химнография. Повече за научната ми дейност може да се прочете тук: http://ilit.bas.bg/bg/koicheva-regina.html

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

 

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Главен асистент съм в Института за литература при БАН, там направих и защитих доктората си и там работя и досега като научен сътрудник. Институтът за литература изучава не само българската литература от възникването ѝ през IX век до наши дни, но и всички значими литературни явления в световен мащаб. Издават се художествени произведения, научни книги, създават се сайтове с литературно-архивен и литературоведски характер, провеждат се конференции по актуални проблеми на хуманитаристиката и мн. др.

 

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още като студентка по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” прецених, че имам нагласата да бъда изследовател и не се поколебах да кандидатствам докторантура, чието начало беше през февруари 2001 г. в Института за литература.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Отначало бих искала да уточня, че всеки човек с нещо е необикновен и че най-ценното в живота е онова, което вдъхновява, дава радост и смисъл или ни помага да си обясним проблемите, а литературата и литературознанието имат тъкмо такава сила.

Институтът за литература при БАН има няколко одобрени проекта от ФНИ през сесията от 2016 г., но тъй като аз участвам в друг проект, който продължава от предишна сесия, а за него ще разкаже друг участник в интервюто, предпочитам да мина към следващия въпрос.

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Една от последните ми публикации е статията „Херменевтични бележки за библейските псалми”, публикувана през 2016 г. в полското списание “Slavia Meridionalis”. Може да бъде прочетена тук: https://ispan.waw.pl/journals/index.php/sm/article/view/sm.2016.003

Псалмите са много древни поетически текстове, които колкото впечатляват всеки, който ги чете или слуша, толкова и озадачават с пророческия си, често енигматичен смисъл. С цел да дам своя принос, доколкото ми е по силите, в разбирането на два трудни за тълкуване стиха от книгата “Псалтир” написах тази статия, която първоначално бе представена като доклад на конференцията “Библейският текст от Средновековието до Новото време (Функции. Рецепция. Интерпретации)” (София, НБКМ, 10 октомври 2014). Анализът съпоставя масоретския текст, Септуагинта, старобългарския (заедно с църковнославянската версия) и новобългарския синодален превод на псалмите. Прочитът се основава на лингвистични, литературоведски (и в частност стиховедски), както и богословски наблюдения. В единия от анализираните стихове (Пс. 4:2) смисловата проблематичност е интерпретирана като резултат от имплицитното присъствие на характерен хебраизъм в коментираните преводи. В другия случай (Пс. 5:9) мисълта е силно елиптична поради отдаденото предпочитание на забележителния звукопис на стиха в еврейския оригинал.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Никой човек не може да знае какво бъдеще ни очаква, но какво по-хубаво от това ученият да посвети труда си на своята родина, да работи за своята страна! У нас има научни институции на висота и с традиции, в които човек може да работи спокойно и да се развива въпреки по-ниското заплащане. Конкретно в моята област, а и изобщо в различните профили на българистиката (лингвистика, литературознание, история и т.н.) е естествено, че България винаги ще остане водещата страна в световен мащаб.

 

Как оценявате работата на екипа си?

Институтът за литература при БАН е великолепен институт, в който с удоволствие бих работила през целия си живот. Екипът се състои от интелигентни хора, отношенията са красиви, винаги можеш да бъдеш разбран.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, периодично при нас идват симпатични млади хора, които стават докторанти, защитават успешно и се включват в нашия колектив като научни сътрудници.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако чувствате, че науката е Вашето призвание и че искате да живеете в своята родина, не бива да се колебаете да станете учени именно в България. Щастлив е човек само тогава, когато е именно на своето място. Всеки компромис с вътрешната нагласа на личността в името на пари, престиж или друго впоследствие скъпо се заплаща. Изберете тъкмо онова, което най-много Ви харесва, защото само когато е вдъхновен от темата на изследването си, ученият може да постигне наистина значими резултати.

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Днес науката в България до голяма степен се крепи на безкористността и идеализма на учените. Свидетел съм на случаи, в които държавата отказва финансиране и научните сътрудници дават собствените си заплати, за да покрият разходи по проектите си. Това е недопустимо. Необходимо е държавата да промени отношението си към науката, културата и образованието. Може ли да има нация без наука и култура? Не.

Смятам, че насочеността на политиките преди всичко към практическото приложение принизява науката. Най-ценна е фундаменталната наука. В нея има истинско откривателство, а само то може да доведе до нова дума в интелектуалния свят. Днес живеем в ситуация, в която се финансират проекти преди всичко с приложна и популяризаторска стойност и учените са принудени да извършват наистина ценните си изследвания най-често в извънработно време. Парадоксът е, че резултатите тъкмо от тези нощни, скрити, нефинансирани изследвания ще останат в бъдещето. Но така е било почти винаги в историята на човечеството. Ако тези, от които зависи финансирането на науката в България днес, осъзнаят абсурдната ситуация и проявят малко патриотизъм, условията, в които се труди българският изследовател, може да се подобрят.

 

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Свирила съм на цигулка, преди няколко години започнах да свиря на китара, пяла съм и продължавам да пея в различни хорове, много ме интересуват оперните певчески техники; тренирала съм плуване, сега също обичам да плувам, както и да ходя на Витоша; планирам един ден, когато имам повече време, да науча добре старогръцки и френски език, а също така и да напиша роман или друг тип художествена литература. Тъй като сега по цял ден чета и пиша, предпочитам да си почивам с друг тип дейности – да се движа под открито небе, да се срещам с приятели. Харесвам културните събития от всякакъв тип: опера, оперета, концерти, театър, кино, изложби.

 

Интервюто взе Ива Тодорова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close