100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с Пламена Желева: Микробиологията позволява на учения да се вглъби, докато се забавлява

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Пламена Желева и съм молекулярен биолог-микробиолог. Завършила съм бакалавърска степен по молекулярна биология в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, а магистърска и докторска степен по микробиология – в Пловдивски Университет „Св. Паисий Хилендарски”.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя в „Биовет”-Ботевград и се занимавам с подобряване продуктивността на щамове, които продуцират важни за индустрията ензими.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Човекът, който ме „запали” по микробиологията бе главен асистент, а днес вече доцент д-р Илияна Иванова, която ми извеждаше упражненията по обща микробиология в Софийски Университет.

Микробиологията е наука, при която теорията е тясно свързана с интересни практически техники, каращи студента да се вглъби в експеримента от една страна и да се забавлява – от друга.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Не, в последната сесия нямам.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация – Kinetic studies of β-galactosidase in the presence of lactulose, беше свързана с изследване кинетичните характеристики на бета-галактозидаза от щамове на род Lactobacillus в присъствие на висока концентрация на лактулоза като основен въглероден източник. В хода на изследването бяха установени оптималните температура и pH на ензима, както и неговата Km (Константа на Михаелис-Ментен, която разкрива някои от биохимичните характеристики на ензима – бел. ред.).

 

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Бъдещето на науката в България е трудно, но не невъзможно. За да има наука на световно ниво, трябват средства. Тези средства от една страна трябва да се набавят от държавата, а от друга – от бизнеса. Мисля, че технологичните центрове и паркове, които се откриха, са пример за това как трябва да се развива науката в България, а именно работа по проекти и внедряване на получените резултати в индустрията. Считам, че тези офиси за технологичен трансфер ще се превърнат в инкубатори на млади учени.

Как оценявате работата на екипа си?

Работя с интелигентни, знаещи и можещи млади хора, които не се страхуват да учат нови неща и имат хъс за работа.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Надявам се, да.

 

Пламена Желева, заедно с Милен Тодоров – началник на лабораторията по подобряване на щамове, и г-н Минода, с когото лабораторията си сътрудничи.
Пламена Желева, заедно с Милен Тодоров – началник на лабораторията по подобряване на щамове, и г-н Минода, с когото лабораторията си сътрудничи.

 

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Аз се въздържам от съвети, но най-добрият начин да разбереш дали ставаш за дадена работа е не да се чудиш дали ставаш за нея, а просто да я „пробваш”.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Образователната система и подходът на болшинството преподаватели към студентите.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да слушам музика и да прекарвам свободното си време с приятели.

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close