Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Пламена Желева и съм молекулярен биолог-микробиолог. Завършила съм бакалавърска степен по молекулярна биология в Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, а магистърска и докторска степен по микробиология – в Пловдивски Университет „Св. Паисий Хилендарски”.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Работя в „Биовет”-Ботевград и се занимавам с подобряване продуктивността на щамове, които продуцират важни за индустрията ензими.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Човекът, който ме „запали” по микробиологията бе главен асистент, а днес вече доцент д-р Илияна Иванова, която ми извеждаше упражненията по обща микробиология в Софийски Университет.

Микробиологията е наука, при която теорията е тясно свързана с интересни практически техники, каращи студента да се вглъби в експеримента от една страна и да се забавлява – от друга.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

Не, в последната сесия нямам.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация – Kinetic studies of β-galactosidase in the presence of lactulose, беше свързана с изследване кинетичните характеристики на бета-галактозидаза от щамове на род Lactobacillus в присъствие на висока концентрация на лактулоза като основен въглероден източник. В хода на изследването бяха установени оптималните температура и pH на ензима, както и неговата Km (Константа на Михаелис-Ментен, която разкрива някои от биохимичните характеристики на ензима – бел. ред.).

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Бъдещето на науката в България е трудно, но не невъзможно. За да има наука на световно ниво, трябват средства. Тези средства от една страна трябва да се набавят от държавата, а от друга – от бизнеса. Мисля, че технологичните центрове и паркове, които се откриха, са пример за това как трябва да се развива науката в България, а именно работа по проекти и внедряване на получените резултати в индустрията. Считам, че тези офиси за технологичен трансфер ще се превърнат в инкубатори на млади учени.

Как оценявате работата на екипа си?

Работя с интелигентни, знаещи и можещи млади хора, които не се страхуват да учат нови неща и имат хъс за работа.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Надявам се, да.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Аз се въздържам от съвети, но най-добрият начин да разбереш дали ставаш за дадена работа е не да се чудиш дали ставаш за нея, а просто да я „пробваш”.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Образователната система и подходът на болшинството преподаватели към студентите.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да слушам музика и да прекарвам свободното си време с приятели.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!