Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Майя Петрова Стойнева-Гертнер, на 54 години съм. Завършила съм Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специализация Ботаника, през 1985 г. Оттогава и досега работя в Катедрата по ботаника на Биологическия факултет като съм преминала през всички стъпала от асистент до професор и съм защитила две дисертации – за ОНС доктор (1991г.) и за доктор на науките (2014 г.). От 2002 г. ръководя Сектора по изследване на водорасли и гъби в катедрата, а през последните осем години бях ръководител на Катедрата по ботаника с Хербариум и Колекция от живи водораслови култури. Специализирала съм в Австрия, Белгия, Швеция и Унгария.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Много се гордея, че съм представител на Софийския университет и особено, че работя в Катедрата по ботаника – първата висша учебна ин­ституция по ботаника и първата висша учебна институция в областта на биологията в България, създадена през 1891 г. В катедрата, наред с преподаването на студенти – бакалаври и магистри – активно се провеждат и научни изследвания, свързани с различни аспекти на ботаническата наука. Секторът, в който работя, е концентриран върху изследвания на две големи и твърде различни групи организми – гъби и водорасли. Това е огромно предизвикателство за всеки един от нас и изисква не само много стабилна теоретична подготовка и работа с разнообразна апаратура, но и много търпение и време, които трябва да се отделят за култивиране на материали, събрани при полеви изследвания. Работата на Сектора е разностранна. Една от основните ни задачи е постоянно проучване на биоразнообразието на тези групи в страната ни, което е доста богато – само водораслите у нас надхвърлят 6000 вида. Това проучване не е самоцелно, а е свързано както с дейности по опазването на видовете и защитените ни природни територии, така и с мониториране на питейни и други водоеми с оглед на оценката на тяхното състояние по съвременните европейски директиви и опазване здравето на населението. Все още малко хора у нас знаят, че освен отровни гъби съществуват и отровни водорасли, които представляват сериозен риск за здравето на човека и животните. Много проучвания в сектора са свързани с проследяване на процесите на размножаване на някои видове, с изследвания на ултраструктурата им с използване на електронна микроскопия и с изясняване на екологическите им изисквания и индикаторни характеристики. През последните години в сектора се работи и в областта на етноботаниката и етномикологията, а също така се провеждат изследвания върху видове и екосистеми далеч извън територията на страната – Африка, Антарктида, Мала Азия, Океания и т.н.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
От дете винаги съм обичала животните. Мечтаех да изучавам поведението им, но по-скоро съм си представяла тази работа като хоби, не като професия. Дълга серия „случайности“ ме заведе в първата у нас паралелка по биология в Националната Математическа Гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ (сега НПМГ), а оттам – в Биологическия факултет на Софийския университет. В него доц. Стефан Драганов още в първи курс ме покани да стана негова дипломантка – при отказа ми да работя ботаника той просто ме помоли да седна за малко на неговия микроскоп… Това сядане за малко ми показа един необикновен и прекрасен свят и ми отреди място в Катедрата по ботаника. Никога не съм планирала такова развитие, но сега съм щастлив човек, защото през целия си професионален живот работя това, което ми е интересно.

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Не съм кандидатствала никога със собствен проект в редовните сесии на Фонд научни изследвания, но ръководя проект към Фонда, който е за допълнително национално финансиране за проект по Европейската програма КОСТ. В този голям проект, наречен „ЦИАНОКОСТ“ България, беше поканена да участва от самото му начало, още от процеса на планирането (което е твърде рядко, обикновено присъединяването ни става по-късно, при одобрени проекти) и в него участваме с колеги от нашия факултет, от факултета по Химия и фармация и от Националния център по обществено здраве и анализи. Проектът е посветен на проблема за водорасловите токсини в питейни води – изясняване на факторите на средата, които предизвикват появата на отровните видове, опознаване на самите отровни видове и разработване за начини за премахването им. Този тип изследвания са действително важни за всички хора, особено за обикновения човек, защото се оказа, че проблемът е много по-мащабен от предполаганото досега и много болести при човека са свързани с развитието на тези на пръв поглед безобидни същества във водите. Например, някои видове микроскопични водорасли отделят токсини, които са промотори на рак на черния дроб, други водят до амнезия и т.н.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Всъщност, едновременно излязоха три последни публикации. Едната е в колектив с колеги от Белгия и е първото в света проучване на фитопланктона на река Конго – втората в Африка (след Нил) и осмата по дължина река в света с огромно значение. За тази статия аз разработих видовия състав на водораслите, който е сравнен с резултатите на колегите за техните пигменти по хроматографски проучвания, за първичната продукция и т.н. При комбинирането на различни методи открихме специфики в динамиката и развитието на фитопланктона, които не са установявани досега в други тропически реки. Другите две публикации са взаимосвързани и представят нов метод и резултата от неговото апробиране в България. Методът е за създаване на Червен списък на микроскопични водорасли, които са застрашени от изчезване в различна степен. За тези организми не работят критериите, които се прилагат в света и у нас за големите животни и растения и затова липсата на унифициран метод, основан на обективни критерии, от дълги години е препъни-камък на природозащитата не само у нас, но и в света. С ръководен от мен колектив от млади колеги предложихме метод за оценка на различните степени на застрашеност, който да залегне в основата на създаване на обективни списъци на реално застрашени от изчезване микроскопични водорасли. Като негова апробация изготвихме и публикувахме Червен списък на българските микроводорасли, в който с 6 категории застрашеност са включени 736 водорасли или 14% от цялото им биоразнообразие на страната. Досега четенията на тези публикации в академичните портали и бази данни са многобройни, но, разбира се, ще е необходимо време за апробирането и в други страни.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Разбира се, че науката в България има бъдеще. Българските учени са имали, имат и ще имат какво да дадат на света. Струва ми се, че науката у нас има много повече шансове, ако бъде много по-концентрирана в смисъл на места, в които да се развива и брой щатни учени. Малка страна като България не може да си позволява огромни и многобройни научни звена. Убедена съм, че ако учените имат по-голяма свобода при вземането на финансови и кадрови решения, особено в рамките на ръководените от тях звена и проекти, нещата ще вървят много по-добре.

Как оценявате работата на екипа си?

В сектора по обективни и независещи от мен причини освен мен работят само трима души – двама асистенти и един специалист биолог. Специалистът е с функции на секретар на катедрата и реално не участва в научноизследователската ни работа, а двамата млади колеги не са задължително прикачени към мен и моите изследвания, те са свободни да избират собствена тематика и имат редица самостоятелни или разработени с други колективи проучвания, публикации и проекти. В същото време заедно сме изработили съвместни публикации и проекти, които спокойно мога да оценя като много успешни. Но не мога да не призная, че мечтая за момент, в който да имам пълната свобода да избирам и назначавам сътрудниците си, да привличам нови хора и да мога да им предложа достойно заплащане за вложения труд.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, определено има такива млади хора и някои наши възпитаници работят в тази област у нас или в чужбина. За съжаление, по-голямата част от младите хора не желаят да работят в България или, ако останат тук, предпочитат други възможности пред научната или преподавателската работа поради финансови съображения.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако те сега трябва да вземат това решение и тепърва да изберат да поемат по този път, ще им кажа това, което съм казвала на младите хора около мен – че могат да си позволят да го правят само, ако са финансово обезпечени от родители, съпрузи и т.н., или ако разполагат с финансова подкрепа от заинтересован работодател. В началото хората са по-идеалистично настроени, а след това, когато се сблъскат с реалните трудности на ежедневието, напускат или, за съжаление, именно поради финансови причини, някои започват да правят халтура и да продават съвестта си. Много се надявам в близко бъдеще, ако България продължи да се развива успешно икономически, нещата да се променят и никога повече да не се налага да казвам това.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Три неща трябва да се променят коренно и то възможно най-бързо. По отношение на първото ще повторя малко от казаното по-горе – обмислено концентриране на науката в малко звена, по-голяма свобода на доказани учени да създават лаборатории, да оперират с финансите си и да определят екипите си. Може би това е твърде утопична мечта за България, но аз съм работила в такива лаборатории в чужбина и съм убедена в ефективността на такъв подход. Не зная дали можете да си представите разликата между това да отидеш в който искаш магазин и да си купиш техниката или дори хартията, от която имаш нужда и просто да вземеш фактура и това да попълваш десетки документи за спецификации, условия за търгове по ЗОП и т.н. и накрая да получиш нещо твърде различно от това, което искаш, защото можеш да получиш нещата само от определени фирми… Време, нерви…

Второто нещо е да отпаднат т.нар. шифри и кодове на специалностите. В съвременните динамични условия на взаимосвързани и гранични научни области е немислимо човек да получи шифър и да е обвързан с този шифър през целия си живот. Още повече, че тези шифри се променят с времето. Аз лично не познавам учебно заведение или научна лаборатория в чужбина, в която някой да разрешава или не на професора да ръководи определена тема на докторска дисертация или проект в зависимост от шифъра му. Ние станахме по-католици от папата…

Третото е да има по-голямо доверие в учените от страна на институциите в страната. Може да звучи странно, но имам причина да го кажа. Не един път съм чувала от чиновници в министерства и фирми, че научната степен и академичната длъжност, CV-то и публикациите не били нищо, не значели нищо, те не доказвали способности и т.н., но виж, ако имаш препоръка (или както те го наричат на „чист български“ референция) от фирма или неправителствена организация, то това е друго! Само си представете, че дългогодишен преподавател по класическа биологическа дисциплина, в чието задължение е да води полеви учебни практики и да обучава студенти за работа на терен и който има десетки публикации в резултат на лична теренна работа, трябва да има тапия от фирма или от НПО, за да докаже, че има опит в полевата работа!!! Тук бих могла дълго да коментирам, но ще се въздържа.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Аз много обичам научната си работа и ѝ посвещавам много време, но тя не е целият ми живот. Обожавам четенето на книги, за мен то е абсолютна необходимост и свещен ритуал. Обичам животните, обичам природата, обичам градината си, но много обичам и различните форми на изкуството – театър, опера, балет… Посещението на една художествена изложба може да ме зареди за дълго време. Самата аз обичам да рисувам, да пиша, да шия, да плета. Обичам и готвенето и дори чистенето. Щастлива съм, когато мога да бъда с внучката си и да ѝ измислям приказки… Реално правя всичко, което един нормален интелигентен човек прави, и всичко, което прави една жена – майка, баба и домакиня – в къщата си. В този смисъл съм много щастлив човек – всички тези интереси са споделени от цялото ми семейство и много от тези неща правим заедно. Само за семейството си бих искала да имам мнооооооооооооооооооооого повече свободно време.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!