Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Здравейте, казвам се Александър Тернянов. По образование и по призвание съм лекар и изследовател.

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това? В каква област е Вашият научен интерес?

Не бих могъл да посоча определен момент или събитие, които да са определили интереса ми към науката. По-скоро бих „обвинил” за това семейната среда и ценностите, в които бях възпитан. Ако може да се каже, че някой ме е вдъхновил, то това са били баща ми (инженер) и дядо ми, който беше професор по токсикология и фармакология.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Научните ми интереси, както всичко в природата, претърпяват развитие и от Невронауките (от поведенческо до генетично ниво), постепено преминах към по-приложните епидемиологични и клинични изследвания в области като диабет, орални антикоагуланти, кардиоваскуларен риск…

Къде работите в момента? Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

В момента работя като лекар в Каталунския Здравен Институт, в Барселона. Тук се занимавам предимно с клинична дейност и научните активности са ми по-скоро допълнителна, отколкото основна дейност.

Как се стекоха обстоятелствата, че започнахте работа в чужбина? 

През 2008 година, 3 години след като защитих дисертация в областта на Невронауките, спечелих договор за Постдокторантска позиция към един екип, където за първи път се докоснах до научна работа на световно ниво. За първи път публикувах в списания с импакт фактор над средния световен и най-вече, сътрудничех с хора, надъхани и живеещи за Науката, които ме вдъхновяваха да работя ден и нощ, за да се докосна до магията на откритието!

Имате ли одобрен проект, по който в момента работите? Как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

В момента подготвям два малки проекта, които да представя на етичната комисия. Единият е относно бактериалните резистентности и до каква степен се спазват от лекарите ръководствата за добра лекарска практика, относно предписването на антибиотици. Темата е от много съществено значение, тъй като вече са описани бактериални щамове, резистентни към всички познати на човека антибиотици и безразборното им предписване от лекарите се счита за една от основните предпоставки за селекцията на тези мултирезистентни щамове.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация беше свързана с пикочните инфеции, за които вече разказах в предния отговор. Предишната ми публикация беше сързана с един много актуален проблем, а именно внедряването на един вече не чак толкова нов клас медикаменти, а именно директните антикоагуланти. Тези нови антикоагуланти са с потенциал да изместят класическите варфаринови и кумаринови антикоагуланти, които предимно поради ниската си цена се задържат на високо ниво в медицинската практика.

По какъв начин според Вас се различава науката в България и науката в чужбина? Има ли разлика според Вас?

Разбира се не бих могъл да говоря за Българската наука изобщо, защото не смятам, че имам представителна извадка от данни. По-скоро имам лични впечатления и опитности, които от научна гледна точка не са релевантни, заради голямата статистическа грешка (bias).

Тук в Испания нещата също не са розови, след 2010 година настъпи сериозна рецесия, която с идването на власт на последното правителство влоши значително условията за научна дейност. Въпреки това аз имах шанса да работя с вдъхновени изследователи, от които научих модерни методи като генна експресия (RT-PCR), разработване и контролиране на нови линии нок-аут мишки за определен ген и други, докато за сравнение в България се занимавах с експерименти от епохата на Павлов…

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката? Какви според Вас са основните трудности пред изследователите в България?

Ще спекулирам (вече казах, че нямам претенциите да познавам в цялостност проблема): Смятам, че проблем с науката в България няма, защото няма сериозна политика за науката. Проблемите са много по-дълбоки. Те са в ценностите. В България ценностите които вдъхновяват учения като че ли са се загубили. Когато хората имат мотивация и подходящи ценности, няма сила която да ги спре. На индивидуално ниво се появяват блестящи умове и те по един или друг начин успяват да напреднат в науката и разбира се завършват в САЩ, Швейцария, Швеция, Германия, Англия… където има достатъчно сериозно ниво на финансиране. Но не че става дума за пари! Проблем, който мнозина обърква. Не става дума за това, че науката е средство за индивидуално забогатяване. Не! Става дума, че това е призвание и начин на изразяване на малцина привилегировани умове, които ако намерят среда за развитие, обогатяват цялото общество! Останалите около тях, които се стремят към нищо не значещи звания и степени само пречат на прогреса… губят времето и ресурсите както на себе си, така и на обществото!

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Това, което ме вълнува, е дали хомо сапиенс има бъдеще!

Както казва Оскар Уайлд: „Патриотизмът е добродетелта на порочния“.

Интересуват ме по-общочовешки проблеми!

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област? Бихте ли им казали нещо, което би им било полезно от Вашия опит?

В интерес на истината аз се считам за много млад и неопитен, но в случай че има по-неопитни бих ги посъветвал да слушат сърцето си и да пробват. Докато не пробваш, няма как да разбереш дали ти харесва и дали имаш талант! Иначе качествата, необходими за добрия учен, са добре известни: любопитство, въображение, систематичност до педантичност, желязна дисциплина и… искрица гений!

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Не се колебайте – пробвайте! Но първо се запитайте какво точно искате и защо го искате! Ако го искате за престиж, звание или пари… не си губете времето! Единственият добър мотив е стремежът към познание и нови хоризонти в познанието!

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Занимавал съм се с хиляди неща: нощен пазач на дискотека, чистач на магазини за бяла техника, продавач в магазин за хранителни стоки (всичко това, докато бях студент по медицина), певец в църковни и оперни хорове, солист в оперни концерти (пях дори като солист в Аудитори де Барселона през 2011), преводач, одитор на здравни обекти, диригент на хор на църквата в Албасете, медицински представител на фармацевтична фирма… По призвание обаче се чувствам ЛЕКАР и ИЗСЛЕДОВАТЕЛ и съм щастлив, че работя това!

Интервюто взе Джулия Камбуридис

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!