Интервю с Бойко Неов: Зад всеки следващ пласт има скрита истина, която не стои сама за себе си

Ще представиш ли на читателите на БГ наука себе си институцията, в която работиш?

Казвам се Бойко Неов, на 32 години, работя в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания. Завършил съм молекулярна биология и физиология, в момента се занимавам с молекулярна паразитология.

ИБЕИ е водещата институция, занимаваща се с изучаването на живата природа в България, най-общо казано. Наследник е на институтите по ботаника, зоология и лабораторията по обща екология, както и някои други звена.

 

Как се запали да се занимаваш с наука?


РЕКЛАМА:

***

И двамата ми родители са учени и с думите и отношението си са изградили в мен още от детството представа за света като за гигантски, неописуемо красив механизъм, част от който сме и ние. Винаги ми се е виждала много яко да си учен (то си е :)).

Винаги съм търсел нещо, няма значение какво. Някъде в мен има едно късче, което ми нашепва, че зад всеки следващ пласт има скрита истина, която не стои сама за себе си, а играе роля върху света, който виждаме, и е свързана с още много такива истини, в различни направления и пластове на вселената. Можем да го наречем любопитство. Няма по-подходящо поприще за любопитния, с откривателски дух човек от науката.

 

Имаш ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания? Можеш ли да ни разкажеш за него и как се надяваш той да помогне на науката и на обикновения човек?

Да, имаме спечелен проект, касаещ молекулярна диагностика на заболявания по пчелите. Пчелите в световен мащаб са подложени на загубата на разнообразни хранителни ресурси (от разрушаването на дивите местообитания и пасища), пестициди, индустриално замърсяване, транспортирането им на дълги разстояния с цел опрашителна функция и други стресови фактори. Това силно намалява имунната им системи и ги прави податливи на вирусни и паразитни заболявания. Често се говори за намаляване на пчелните популации или синдрома на празния кошер (Colony Collapse Disorder). С нашия проект целим да ускорим и подобрим точността на диагностиката на заболявания по питомните пчели, което ще подобри своевременната борба с проблемите им. Това ще намали разходите и  увеличи печалбите на медопроизводителите, както и ще позволи по-голямо използване на пчелните опрашителни функции.

Just another day in the office…
Just another day in the office…

Как виждаш бъдещето на науката в България?

С една дума – черно. От разговорите ми с хора от различни слоеве на обществото забелязвам, че като цяло обществото е по-скоро негативно настроено към науката – повечето хора намират, че заделянето на пари и ресурси за наука в България не е оправдано. Нагласата е, че това са пари, които биха могли да бъдат похарчени по-добре другаде. Лесно би било да обвиня политиците, но истината е, че изглежда те изповядват народната воля. Парите не са най-важното, но са основната сила, движеща света ни. С нивата на финансиране в момента, бъдеще пред науката в България няма – от моите колеги от университета, над 95% от най-добрите, а и от всички, не са в България или работят в бизнеса. Вероятно никой не е избрал да изучава природни науки с нагласата, че иска да стане богат,  но с 400-500 лева заплата не можеш да съществуваш достойно и да изхранваш семейство. Млади хора в научните среди почти не се задържат, липсва приемственост между поколенията (просто, защото ново поколение почти няма) и тенденцията е към загиване или в най-добрия случай кретане.

 

Какво е сходството в очакванията ти за тази работа преди да я започнеш и реалността?

Най-шокиращата разлика за мен беше, че очаквах изграждането на общество, основано на знанието, според Европейските ценности, очаквах възход, а съм свидетел на загиване. В личен план шокът беше, че очаквах всичко да се получава от първия път, според учебниците и теорията, а практиката показа, че нещата обикновено не стават лесно. Както се казва – на теория разлика между практиката и теорията няма, но на практика има.

 

Има ли интерес от страна на младите хора към твоята област?

Интерес има, винаги ще има млади и светли умове, но 95% се отказват, след като чуят каква е заплатата, а от останалите 95% се отказват след около година, когато идеализмът се оказва недостатъчен да ги крепи. Лично аз съветвам всички млади хора, в които виждам научен потенциал, да го реализират зад граница.

 

С какви „етикети“ за тази работа се сблъскваш?

„Бански старчета“ е вероятно най-разпространеният.

 

Какво, според теб, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В основата – ценностната система на хората.  Науката и познанието не са ценност сами по себе си, но водят и до материално развитие в дългосрочен план. Всички водещи и бързо развиващи се икономики в света инвестират много в наука. Целият ни съвременен свят е изграден благодарение на научно-техническия прогрес. Аз не агитирам към идеализъм, а към прагматизъм.  Но не съм оптимист, инертността в мисленето на масата е твърде голяма.

 

С какво се занимаваш извън научната си работа?

Обичам планините и пътешествието, особено ме привличат по-дивите места, сравнително недокоснати от човешка ръка. Специално място за мен заема природозащитата и цялата общност от хора около нея. Харесва ми да правя нещо за опазването на природата, заедно с други хора, отделящи време и усилия за това. Намирам в доброволческия труд нещо, от което всички в съвременния свят, залагащ най-вече на конкуренцията, борбата между индивидите и парите, имаме нужда – чувството за принадлежност. Нашите предци милиони години са били навън, постоянно в движение, борещи се задружно за оцеляване, а не единаци, прекарващи 8 часа обездвижени пред компютъра (и още 4 часа пред телевизора) с цел по-голяма банкова сметка. Първото е много по-близо до природата ни.

And in the field…

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: