100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с българския студент, открил нов вирус в почвата: Виктор Евтимов

На годишния национален симпозиум на програмата SEA-PHAGES,  представяне на резултатите на университета.
На годишния национален симпозиум на програмата SEA-PHAGES, представяне на резултатите на университета.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Виктор Евтимов и съм от Бургас. Завършил съм ГПНЕ „Гьоте“ и в момента уча биология в Dexel University в САЩ.

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Биологията винаги ми е била интересна. В училище ми беше любим предмет и винаги съм възприемал много лесно. Реших да следвам това около края на 11-ти клас. Много се чудех каква специалност да запиша, но накрая прецених, че трябва да направя това, което ми е най-интересно, за да го правя с желание и както трябва.

Студент сте и открихте нов вирус в почвата. Разкажете повече за него и за проекта – SEA-PHAGES.

Проектът е за първокурсници от различни университети в цялата страна. Целта му е да се изолират и документират непознати досега бактериофаги и да се даде шанс на студенти да участват в научни проучвания още в началото на следването си. Нашият университет изолира над 40 бактериофага. На малка част от тях, включително изолирания от мен, им беше направен ДНК анализ с цел определяне функциите на гените им. Важно е и да се разбере типът на тези вируси. Те не заразяват животни и хора, а бактерии. Това значи, че имат способността да убиват редица бактерии и това ги прави потенциално интересни за медицината, защото биха могли да лекуват бактериални болести.

Съд с бактерия (Mycobacterium smegmatis), която е заразена с вируса, изолиран от Виктор.
Съд с бактерия (Mycobacterium smegmatis), която е заразена с вируса, изолиран от Виктор.

Кое, според Вас, е най-важното за да завършите експеримента си с успех? Как го постигате?

Замислял съм се над това, защото виждах, че при някои хора нещата не работеха гладко. Стигнах до извода, че е от изключителна важност да се следва протоколът, както е описан. Освен това е полезно и да се знае защо извършваме дадена стъпка, а не просто да го следваме сляпо. Ходенето в лабораторията извън задължителните часове ми помогна, защото можех да забелязвам евентуални грешки по-бързо и да ги отстранявам.

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката може да има бъдеще в България, но това много зависи от начина, по който правителството се отнесе към проблема. Мога да кажа с увереност, че в България не липсва човешки ресурс за това. Има много млади хора, които се вълнуват от наука и започват научни кариери, но за жалост малка част от тях го правят в страната. Всеизвестен факт е в какви условия работят българските учени, но това някак остава на заден план за политиците ни. Докато това не се промени, не виждам как в България науката може да се развива.

Учите в университета Drexel, Филаделфия в САЩ. Планирате ли след това да се върнете в България и да се занимавате с наука тук?

Определено имам желание да се върна в България. Честно казано, не знам какви са възможностите за реализация с биология в страната ни в момента, но не мисля, че са много и това прави нещата сложни. Както вече казах, ако правителството инвестира в наука, тя ще има бъдеще и хора като мен ще могат да се върнат в родината си.

Вирусът под електронен микроскоп.
Вирусът под електронен микроскоп.

Какви цели си поставяте от тук нататък?

За начало да завърша бакалавърската си степен. След това най-вероятно магистърска, но това ми е в далечното бъдеще и честно казано не обичам да си правя дългосрочни планове. В момента искам да се концентрирам върху това да уча и да създавам контакти в университета си. Мисля, че това са най-важните аспекти на следването.

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Ако наистина някоя наука ви е страст и се интересувате искрено от нея, няма смисъл да се колебаете. Има много специалности, които в момента са модерни и това създава едно напрежение, че ако изберем нещо друго няма да се реализираме. Според мен, не трябва да се обръща внимание на това, а да се следва това, което ни идва естествено. Учете нещо, от което наистина се интересувате. Иначе рано или късно ще се уморите от това, което правите и може да се окаже, че сте инвестирали много време за нищо. Много пъти съм чувал студенти да казват, че дадена наука им е много интересна, но са избрали друга специалност, защото е по-търсена. Мисля, че това е грешка и че поемате огромен риск да сте недоволни от това, което следвате.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Както вече споменах, смятам, че управляващите трябва да спрат да игнорират науката и хората, които се занимават с нея в страната. Също така мисля, че в гимназиите ни се учи страшно много теория и много малко практика. Не се обяснява на учениците защо дадена наука е важна и как могат да извличат позитиви от нея. Не се прави достатъчно, за да се събуди интерес у тях по дадения предмет. Мисля, че реформа в началното и средно образование би помогнала много на науката в България.

Отново съд с Mycobacterium smegmatis. На местата на петната вирусът е убил бактериите, за да се размножи.
Отново съд с Mycobacterium smegmatis. На местата на петната вирусът е убил бактериите, за да се размножи.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

В свободното си време чета новини и книги. Интересувам се много от политика – българска и световна. Занимавам се с джудо, гледам филми с приятели или просто си говоря с тях на различни теми. Интересно ми е да дискутирам с хора, които имат мнение, различно от моето и се опитвам да намирам възможности за това в университета и сред хората, които познавам.

 

Интервюто взе Петър Нефтелимов от Neftelimov.com

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts