Направи дарение на училище!

• Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Валя Василева, доктор, професор, ръководител на лаборатория „Регулация на генната експресия“ в Институт по физиология на растенията и генетика – Българска академия на науките.

• С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Научната работа предлага едно голямо предимство – свободата сами да организираме графика си за работа. Ежедневието на учения включва изключително разнообразни дейности. Не се сещам за друга професия, която да е свързана с толкова различни активности и да изисква толкова различни умения. Какво имам предвид? На първо място, един учен се занимава с експериментална работа, защото, поне в областта на биологията, основните резултати се постигат в лабораторията. Научното познание и методология се развиват изключително бързо и непрекъснато трябва да усвояваме и прилагаме, ако искаме да работим на съвременно ниво. И в тази връзка, освен работата с лабораторната пипета, почти всекидневно правим литературни справки и статистически обработки на данните, усъвършенстваме протоколи, изчисляваме концентрации, правим графики, таблици и какво ли още не. Често се занимаваме и с извличане на информация за определен набор от кандидат-гени/белтъци от наличните онлайн биологични бази данни – това са геномни, протеомни и метаболомни ресурси, които неимоверно подпомагат изследователската ни работа. Ежедневно пишем различни документи – публикации, проекти, отчети, програми, купища имейли, за да се поддържа връзка с останалите колеги от България и света, т.е. „доброто перо“ е едно от важните изисквания към учените. Занимаваме се и с организационна работа, свързана не само с планирането на конкретния експеримент, но и с организирането на конференции, семинари, работни срещи и какво ли още не. Налага се да се опитваме да бъдем и добри лектори, тъй като доста често представяме работата си на научни конференции, семинари и т.н. Занимаваме се и с преподаване, тъй като в лабораториите ни се обучават докторанти, дипломанти и други млади хора, на соито трябва да предадем опита си. И не на последно място – занимаваме се и с администриране, най-вече на научни проекти. Мога да продължавам още в този дух, но така или иначе, това са накратко част от дейностите, които определят ежедневието на един учен.   

Освен това, предимството или недостатъкът на научната работа е, че никога не можеш да си направиш точен план за деня. Много често няма почивни дни, няма отпуски, в смисъл, че дори и да имаш почивен ден, винаги се появява нещо спешно, за което има краен срок и трябва да се придвижи на минутата. И тогава забравяш, че си възнамерявал да си починеш. Наскоро прочетох някъде, че научната работа може да се сравни с тичане по бягаща пътека – непрекъснато спринтираш, а краят му не се вижда….

Разбери повече за БГ Наука:

***

• Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Извършването на фундаментални изследвания често води до въпроса за ползите от този тип изследвания. Но точно чрез тях се генерират знания и предоставят решения за справяне със спешни проблеми, с каквито човечеството постоянно се сблъсква. 

Моите конкретни научни приноси са свързани с разкриване на функцията на някои важни гени и сигнални пътища, участващи във формирането на кореновата система в хода на развитието на растенията и под въздействие на неблагоприятни фактори на средата. Някои от идентифицираните молекулни компоненти могат да бъдат използвани като маркери за стресова толерантност на културни растения, т.е. на един по-ранен етап от развитието на даден сорт или вид култура, можем да кажем дали те са устойчиви или чувствителни към стресовия фактор. Като цяло, при неблагоприятни условия на средата, адаптационните промени в растенията често са свързани с модулиране на кореновата система. Например, някои устойчиви към засушаване сортове култури се отличават с  по-разклонен и дълбок корен.  

Друг научен принос е свързан с използването на моделни растения като алтернативни експериментални системи за проучване на функциите на гени с висока степен на еволюционна консервативност. Редица заболявания при човека се дължат на генни мутации, чийто летален ефект върху човешките индивиди затруднява тяхното проучване. Изследванията с растения са добра алтернатива, тъй като в много случаи растенията са по-толерантни към мутации, в сравнение с животинските организми. По време на специализация в Университета в Лийдс, изследвах възможността за функционална взаимозаменяемост на две основни метилтрансферази, които изпълняват ключова роля в метилирането на ДНК в бозайници и растения. Тези изследвания разкриха някои важни аспекти от функционалната роля на тези епигенетични регулатори. Унаследяемите промени в ДНК метилирането са важна предпоставка за трайни адаптационни изменения, които подпомагат оцеляването на организмите в екстремни условия. Продължавам с тези изследвания и в момента.

• Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

При мен този избор беше по-скоро резултат от стечение на обстоятелствата. Харесвах биологията, но не бях много сигурна в каква насока ще се развие това харесване. След началото на научната ми работа дойде интересът и любопитството да видиш как се случват нещата, появи се и вълнението, с което отварях новите публикации на колеги по света, работащи по интересуващата ме тематика. А след това работата се превърна в хоби… Уникално е усещането, когато даден експеримент сработи, така както се надяваш (въпреки че доста по-често се случва обратното ☺), или когато научната ти публикация е добре оценена и приета за печат (въпреки че често се налага да се правят поправки, доработване, отговори на въпроси..). Освен това научната работа е свързана с пътуване по света и обмяна на експертиза с колеги – научни специализации, участия в конференции и научни мрежи, което доста разширява хоризонта и начина на мислене. Специализациите ми в Япония, Белгия, Швейцария и Великобритания ми дадоха възможност да срещна невероятни учени и интересни хора, които оставиха дълбок отпечатък върху творческото ми развитие и разбирането ми за света. Коя друга професия предлага такива възможности? 

• В момента работя върху ……., което ще …….

През последните години работя върху няколко финансирани проекта. Eдиният е Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, финансирана от Министерството на образованието и науката (МОН). Задачата на нашата работна група е да проучва генетичните и епигенетични механизми на регулация на стрес-индуцируеми гени в икономически важни култури. Изследваме адаптационния потенциал на растенията, като проучванията засягат различни нива на биологична организация (клетка, тъкан, орган, организъм). По такъв начин се създава основа за подбор на устойчиви към стрес генотипове пшеница и ечемик. 

Другият проект е финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и засяга еволюционно консервативни гени, кодиращи белтъци с NudC домен, които участват в клетъчното делене и в постигането на повишена толерантност към високи температури, засушаване и засоляване на моделния растителен вид Arabidopsis thaliana. Това белтъчно семейство присъства във всички еукариотни организми, включително и в човек. Променената експресия на NudC гените води до редица летални заболявания при човека, като например диабет, тумори, мозъчни аномалии. По тази причина, NudC гените могат да се разглеждат като потенциална терапевтична мишена. Растенията с мутации в тези гени могат да оцелеят, което дава възможност за проучване на молекулярните им функции и механизми. Получената информация би могла да допринесе не само за разкриване на ролята им в растенията, но и да се екстраполира за разрешаване на проблеми в медицината. 

От миналата година участвам в европейската научна мрежа EPI-CATCH (Еpigenetic mechanisms of crop adaptation to climate change) като ръководител на един от работните пакети. Освен научната работа, посветена на предизвикателствата на глобалните промени в климата, има доста организационни ангажименти, като ежемесечни онлайн заседания, организиране на обучителни семинари, конференции, съвместно разработване на протоколи и т.н. Крайната цел е да подпомогнем въвеждането на авангардни селскостопански практики, базирани върху епигенетични промени и маркери за важни селскостопански култури.  

• Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Основен проблем не само за мен, но и за всички колеги, е липсата на мотивирани млади хора, които да се посветят на научната работа. Предполагам, че това се дължи не само на ниското заплащане, но и на многото работа и липсата на свободно време, както и бавното професионално израстване. По-възрастните колеги казват, че един средно квалифициран научен работник се създава за около 12 години). През тези години той трябва да се труди много упорито, тъй като трябва да навлезе в тематиката, да се обучи методически, да се научи да пише научни статии и проекти, да представя резултатите си и т.н. При мен например, израстването от докторант до професор отне около 17 години, което е сравнително бързо.

Друг важен проблем е късането на нишката между науката и практиката. Някак си в България бизнесът не търси науката и не използва нейния потенциал. И двете страни биха имали голяма полза от такова сътрудничество, но за момента това не се случва. 

• Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Първо трябва да се започне с промяна в отношението към науката и учените като цяло. В България хората извън науката и ръководните институции не разбират необходимостта от научни изследвания. Гледа се, като че ли науката е нещо, без което обществото може. 

Друг основен проблем е затвореността и липсата на механизми за привличане и назначаване на чуждестранни учени в българските институции, като промените трябва да се извършат на ниво законодателство. Обикновено това финансиране в развитите страни идва от научни проекти, но при нас нивото на финансиране на проектите е такова, че едва успяваме да покрием разходите за материали и консумативи, и не можем и да си помислим за назначаване на докторанти, постдокторанти и други специалисти с тези средства. От друга страна, дори и да разполагаме със средства, няма правни уредби по въпроса, което блокира всяка такава инициатива. Но като цяло, ресурсите, с които разполагат българските учени, както и заплащането за труда им, са в пъти по-ниски от тези в останалите страни. 

Сериозен проблем е и администрирането на науката. Нивото на подготовка на нашата администрация е доста слабо и администрирането, например на европейски проекти, си е истинско предизвикателство.  

• Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Изследователската работа с растителни обекти в много случаи е по-сложна отколкото тази с животински обекти. Структурата на растителната клетка създава допълнителни затруднения поради наличието на клетъчна стена, пластиди и други специфични особености, които правят работата по-трудоемка. Тези особености до известна степен са свързани с неподвижността на растителните организми, които не могат да избягат от неблагоприятните условия на средата. За да оцелеят, растенията търсят начини за справяне „на място“, като са изработили допълнителни защитни механизми и по-сложна регулация на различни нива. Такава е, например, епигенетичната регулация, която при растенията е многократно по-сложна от тази в животинските организми. 

• В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Като цяло, не ми остава много свободно време. Но все пак при възможност чета любимите ми детективски романи, карам колело в парка, виждам се с приятели. Обичам и фотографията, защото чрез нея човек си прави видеоархив от спомени – пътувания, събития, хора, преживявания. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!