- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Йоана Сиракова, д-р, доцент, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет по класически и нови филологии, Катедра по класическа филология.
През настоящата академична 2021–2022 година се навършват 100 години от създаването на Катедрата по класическа филология в Софийския университет.
- С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
На работното си място основно се занимавам с преподаване, което схващам като неизменна част от изследователската си работа. Контактите с млади хора не позволяват на преподавателите да „остаряват“ и да губят връзки с актуалността на времето. Иначе изследователската работа и проектната дейност в областта на хуманитаристиката са свързани на първо място с четене, мислене и писане, за щастие в последните десетилетия и с технологични решения и дигитални инструменти, които разширяват обсега на проучванията и поставяните въпроси. Напоследък се опитвам да съчетавам четенето и размишленията си върху академичните текстове и върху текстове в интернет пространството, социалните медии и под. от областта на класическата филология. Отварянето на моята специалност към света е огромно предизвикателство, което в голяма степен се случва благодарение на Интернет.
- Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Труден въпрос за хуманитарист… Докторатът ми е посветен на българските преводи на една от големите книги на Античността – „Метаморфози“ на Овидий. Изданието засега е единственото систематично и цялостно изследване на превод на български език на античен текст с методологичните инструменти на преводознанието. Тези мои интереси към превода от класически езици се отразиха върху курикулума на специалността, в който са включени дисциплини, посветени на тази проблематика. Впрочем присъствието ѝ в други университетски програми дори и на университети със солидни традиции е съвсем спорадично. Тъй като преводът е част от работата с антични текстове, той някак си се подразбира и се пренебрегва. Обществото не е наклонно да се замисля върху факта, че зад изворите, които ползва за най-разнородни цели и в най-разнообразни научни области (философия, история, лингвистика, литературознание, право, медицина, природни науки и т.н.), стои една много древна и специфична човешка дейност като четенето, разбирането и предаването на друг език, т.е. превода, на написаното.
Що се отнася до икономиката, убедена съм, че колкото повече мислещи хора с широк кръгозор попадат в нея, толкова по-добре за нея и за обществото. Затова и приветствам заложеното в новата стратегия за висше образование обучение по хуманитарни и социални дисциплини в точните науки и по дисциплини от точните науки в хуманитарните и социалните области.
- Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Мисля, че подобна мотивация е най-естествената за областта на хуманитаристиката. Краткият отговор е: удоволствието от преодоляването на предизвикателствата (при работата с класически текстове). Все още обичам да „се боря“ със сложните езикови структури на латинските текстове и да разчитам логиката на мисълта и идеите зад тях. Мотивацията в случая е от чисто характерологично и изцяло лично естество, още от средното ми образование в Националната гимназия за древни езици и култури. Струва ми се, че много бързо осъзнах каква огромна полза ми се предоставя от тази своеобразна „борба“ за всичко, с което се сблъсквам в професионалния и в личния си живот.
Освен това харесвам професията си, защото е разнообразна, защото не седя в офис от 8 ч. до 17 ч., защото не съм задължена да спазвам дрескод, с други думи – харесвам свободата. Изследователят е свободен човек в много смисли, в които другите не са.
- В момента работя върху ……., което ще …….
Работя върху създаването на двуезичен паралелен корпус на българската преводна рецепция на латински автори, което ще доведе до разработване на модели, методологии и технологични решения с потенциал за ползване от различни образователни и изследователски институции и ще създаде възможности за интердисциплинарни изследвания в различни научни области. Технологичната революция няма да отмине хуманитаристиката и създаването на онлайн среда ще бъде не само основа за нови проучвания, но и за популяризиране на културноисторическото наследство в областта на преводната рецепция, както и за подпомагане на електронното обучение на студенти и ученици чрез дигитализирани уеб-базирани текстуални ресурси и източници.
Работя по съставителството на сборник за преводната рецепция на антични автори в периода 1996–2021 година, който ще допълни предходен том по тази проблематика, обхващащ периода от Освобождението до 1995 г.
Работя и върху един по-дълъг текст за рецепцията на Античността в съвременните теории на превода, изследване, което се надявам още веднъж да покаже на публиката колко здраво европейското (и не само) общество е стъпило върху античните фундаменти.
- Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Колкото и клиширано да звучи, на първо място ще посоча финансовото изражение за изследователската (респективно преподавателската) работа. Можех и да го пропусна, тъй като се намирам към края на професионалния си път, но държа да го спомена заради младите колеги и бъдещите изследователи, за които искрено се надявам нещата да се променят.
Що се отнася конкретно до моята специалност, винаги е имало проблем с достъпа до източници и литература, дори и сега в ерата на Интернет този проблем все още стои, макар че социалните медии вече предоставят голямо количество информация, по която можем да се ориентираме за новостите и тенденциите в областта.
Като проблем бих очертала и факта, че интересът към изследванията в областта на класическата филология у нас не е голям, въпреки че в последното десетилетие се наблюдава тенденция към засилване на интереса към работата на локалните и по-малките изследователски общности в Централна и Източна Европа. Езиковата бариера често възпрепятства възможностите за популяризиране и разпространяване на резултатите от изследванията.
Проблем за мен представлява и приоритизирането на публикационната дейност в професионалното развитие на изследователя в областта на хуманитарните науки за сметка на всички други дейности, което в голяма степен противоречи на новата роля на хуманитариста, който разказва, излага, популяризира, визуализира идеи, аргументира концепции по най-разнообразни канали за комуникация с аудиторията, предоставени от медии и технологии. Устното представяне (четене) на написан текст безвъзвратно отминава до такава степен, че един и същи текст, представен устно и в писмена форма, изисква на практика двойна работа. Към това трябва да прибавим и настройката на публиката да гледа/вижда и слуша, за сметка на това да чете.
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Трябва да се променят наистина фундаментално учебните програми, образователните стандарти и изисквания, както и учебниците за началното, основното и средното образование. Мисля, че трябва да се започне оттам. Имах възможност покрай сина ми да сравня нашите учебници (тук да не забравяме за съществуването на Интернет) и програми (напр. по точните науки, но това е валидно и за хуманитарните и обществените) с такива от западноевропейски страни и разликата е от небето до земята в начина на представяне на научното знание и на информацията – от една страна, сложна терминология и дефиниции, които освен да се наизустяват, няма какво друго да се правят, защото са неразбираеми, от друга, целият заобикалящ ни свят, в който намира приложение натрупаното световно знание. И наистина не разбирам защо просто не се възползваме от тези добри примери и не ги внедрим в нашата система. Струва ми се, че има някакъв напредък в посоките, които очертах, но се опасявам осъвременяването да не ни отнеме отново прекалено много време.
- Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Класическата филология е била в центъра на университетския курикулум до началото на XX в., а изучаването на латински език е замествал математиката като най-добра подготовка за критично, логическо, систематично, алгоритмично мислене.
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Да съм просто сред природата.
