Интервю с проф. Владимир Димитров относно Центъра за компетентност

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Владимир Димитров и съм професор в Института по органична химия с Център по фитохимия при БАН. Занимавам се с органична химия, а по-точно с разработка на синтетични подходи за получаване на биоактивни синтетични съединения, както и на техни природни аналози.

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Институтът по органична химия с Център по фитохимия при БАН се занимава с органична и фитохимия, както и със създаване на нови материали с приложение в съвременните технологии. Разработките в така общо формулираните области се подкрепят от спектроскопски и други методи за изучаване и охарактеризиране на синтетични и природни съединения, за което разполагаме с някои от необходимите научни инструменти.

Бихте ли представили проекта накратко?


РЕКЛАМА:

***

Проектът е за създаване на Център за компетентност (договор BG05M2OP001-1.002-0012-C01) „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“. Същността на проекта е чрез ефективно използване на националните ресурси от лечебни и ароматични растения и оползотворяване на агробио-отпадъци, както и прилагане на зелени технологии да бъдат създадени и предложени на индустрията иновативни продукти и технологии и по този начин да се създадат условия за устойчив растеж на биоикономиката на страната и извън нея.

Стратегическата цел на проекта е да се изгради Център за компетентност с необходимата научна инфраструктура и човешки потенциал за осъществяване на изследователска дейност и приложни разработки насочени към предприемачеството.

Кои са партньорите по проекта?

  • Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН (водеща организация).
  • Агробиоинститут при Селскостопанска академия.
  • Факултет по химия и фармация на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
  • Биологически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
  • Институт по полимери при Българска академия на науките.

С какво финансиране разполага и кой го осигурява?

Общата стойност на финансирането е 23 791 055,20 лв., от които 20 222 396,92 лв. европейско финансиране от „Европейски фонд за регионално развитие“ и 3 568 658,28 лв. национално съфинансиране.

Какви дейности ще се извършват в отделните лаборатории?

В началото, основните дейности по проекта са фокусирани към:

  • Създаване на съвременен научно-изследователски комплекс, който да обхваща целия процес – от растението до продукта, за ефективно, екологично съобразно и устойчиво оползотворяване на природните ресурси, чрез изграждане на съвременна научна инфраструктура.
  • Обновяване, модернизиране и функционално интегриране на научната инфраструктура на партньорските организации, изграждащи Центъра.

След изпълнението на инвестиционната програма, научните разработки в лабораториите ще са насочени към комплексното изучаване и оползотворяване, например на дадено перспективно лечебно растение, по цялата верига до създаване на краен продукт (напр. хранителна добавка, лечебна козметика и др.). Това включва химично профилиране на природните съединения, съдържащи се в растението, определяне на биологичната им активност, създаване на ефективни методи за получаване на екстракти с полезна биоактивност. В края на този процес се предвижда създаване на прототипи на продукти, включително крайни форми за потребление, които да се предлагат за внедряване на малки и средни компании.

Каква ще бъде ползата за обществото от успешното реализиране на проекта?

Очакваните резултати и ползи за обществото от изграждането на Център за компетентност са: концентрация на научен и финансов потенциал, и на съвременна научна инфраструктура в Център за компетентност за реализация на планираните цели и дейности; разработване на зелени технологии и подходи за създаване на иновативни фитопродукти за медицински, козметични и хранителни цели; стимулиране и реална подкрепа на земеделски производители от различни райони, включително и икономически слабо развити, за култивиране на лечебни и ароматични растения като устойчив поминък; активно опазване на растителното биоразнообразие в страната, чрез разработване на интелигентни и щадящи подходи и технологии за оползотворяването му; увеличаване на капацитета на българските предприятия за разработване и внедряване на иновативни конкурентни продукти, с пазарна реализация в страната и чужбина; социална значимост – повишаване на качеството на живот чрез създаване на иновативни продукти от природен произход.

Как оценявате работата на екипа си?

Съществува хармонично взаимодействие и плодотворно сътрудничество между колективите на партньорските организации. По време на разработването на проектното предложение се изгради атмосфера на интердисциплинарно сътрудничество, която продължава в процеса на изпълнението.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Млади хора има, но те не са достатъчно за възпроизводството на учени и специалисти. Не е тайна, че нивото на обществено признание на учените от природните науки в България е ниско, както по отношение на финансиране, така и по отношение на реализацията на специалистите с придобита висока квалификация (с малки изключения). Поради това са малко желаещите да се реализират в нашата област или пък търсят реализация в чужбина. Ако това не се промени решително в близките 1-2 години, ще се генерира още изоставане, което няма да може да се навакса с десетилетия. С колеги се шегуваме, че след изпълнението на проекта за създаване на Център за компетентност ще разполагаме с чудесна апаратура, но няма да има хора, които да работят с нея.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Инвестиции в образованието – да се фокусират средствата в малко университети с потенциал за обучение на съвременно ниво (знае се кои могат да са тези университети).

Инвестиции в обучението магистри и докторанти (особено в природните науки), чрез провеждане на изследователска дейност – понастоящем средствата са крайно недостатъчни.

Бизнесът, който се оплаква от липса на кадри, следва да насочи инвестиции към създаването им – напр. стипендии за студенти и предлагане на работни места и социални придобивки при започване на работа; съществуват модели и възможности, които не се прилагат, а се практикуват от поколения от работодателите в други страни.

Инвестиране в социалният статут на учените в България – без това няма да има възпроизводство на учени, а от там и инвестициите в образованието няма да са ефективни. Всичко казано накратко до тук по този въпрос се практикува успешно в повечето европейски страни и поради това не е нужно да се „открива колелото“, а просто да се прилагат добрите практики.

Тук можете да прочетете повече за проекта.