Направи дарение на училище!

• Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Владислав Попов, Професор д-р, Зам.-ректор на Аграрен Университет (АУ)-Пловдив, Делегат на България (МОН) в Постоянния Комитет за Аграрни Науки (SCAR-Standing Committee on Agricultural Research) на Европейската Комисия, в Стратегическата конфигурация „в сянка“ на Програмния комитет на „Хоризонт Европа“, в Експертната група за подкрепа на имплементирането на Инструмента за Политическа Подкрепа в областта на Био-икономиката (PSF) страните-членки на ЦИЕ (Mutual Learning Exercise 2020-2021), както и Член на Европейския Форум на Храните (EFF-European Food Forum, Board of Management Members) на Европейският Парламент. 

• С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Работата ми е свързана с управление на научните изследвания и иновации (НИИ) в АУ-Пловдив и извън него. От една страна се опитвам да изслушвам учените и да им помагам, заедно с моите колеги от Управителния съвет на Центъра за научни изследвания (ЦНИ) при АУ (www.au-plovdiv.bg ), a от друга, да продължа да интегрирам в своите лекции със студентите научните си постижения в областта на биологичното земеделие и агроекологията. Искам да „запаля“ младите учени и опитните колеги да намираме нови научни полета като кръговата био икономика, дигиталните технологии, създаването на предприемачески умения в сектора агро-храни и др. По-скоро се стремя към това учените и преподавателите в Университетите да не се възприемат от обществото като „затворена общност“, а като хора, които търсят решения на обществени предизвикателства, чрез колаборация именно с хората в това общество. А и в агро-хранителните вериги е много специфичен и важен контакта с ползвателите на научните продукти, т.е. производителите в селските райони, потребителите в градовете, собствениците на преработвателни предприятия и др., за да се адресират техните нужди.

• Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Научните ми постижения са свързани най-вече с получаване на данни и внедряването на селскостопански практики, които намаляват необходимостта от използване на методи, практики, технологии, включващи  химични пестициди, минерални торове и антибиотици, чрез по-широкото възприемане и прилагане на агроекологията и биологичното земеделие. Имал съм водещи учители в тази област като Проф. Сенгалевич, доц. Костадинова, Проф. Каров, които още в началото на 1990-те години прозряха какво ще е бъдещето на Европа и България и как агро-сектора трябва да се адаптира към него. Съавтор съм на първите Стандарти за Биологично Земеделие в България през 1998 г. Намирам и сега съмишленици в лицето на Ректора на АУ-Пловдив Проф. Янчева, с която от 2017 г. работим в нова посока – био-икономика. Оказва се, че сме били прави – виждате днес целите на Зелената сделка на ЕК, Стратегиите за Биоразнообразие, „От фермата-до-Трапезата“ и Плана за действие за Биологично земеделие, Стратегията за Кръгова Икономика и Био-икономика. Но аз винаги, след завършването на своята Магистратура в Нидерландия 1995 г., не съм спирал да търся „горещите“ проблеми, да работя в национални международни проекти и програми, защото работата в международни колективи води до обмен на ценни идеи, подходи и данни, от които в последствие има полза и науката, и политиците и обществото в България.

Разбери повече за БГ Наука:

***

• Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Опитвах се през годините да си задавам въпроса „Защо“ по отношение на различни процеси и практики най-вече в моята област – агроекологията. Как може да интегрираме резултатите от науката в практиката, за да произвеждаме безопасни селскостопански продукти и същевременно да опазваме природата.

Мотивацията ми да работя като изследовател се поддържа най-вече от моето желание младите хора да разбират значението на НИИ за подобряване здравословният начин на живот, работа и отношение към природата. Искам те да живеят и работя в среда, в която оценяват възможностите, които им предоставя Университета, да го чувстват като своя „дом“. Работил съм доста с производителите по селата, а и със селскостопанският бизнес. Искам те да се издигнат на по-високо ниво, да им помогнем да създават свои Регионални Иновационни Екосистеми, където земеделските производители, консултантите, учените, потребителите да работят заедно, по този начин изпълнявайки своята социална отговорност и създавайки публични блага, в полза на обществото. Искам малките старт-ъпи на младите предприемачи в агро-хранителният сектор да  се разраснат и да бъдат иновативни и успешни, да се развива самостоятелното мислене и действие по отношение на ‚зелените‘ иновации и технологии. Затова, сега изпълняваме няколко проекта като CAPBIO4BG Развитие на научноизследователския и иновационен капацитет на Аграрен университет-Пловдив с цел повишаване на регионалния иновационен потенциал в областта на био-икономиката (https://capbio4.bg/ ) в рамките на Националната Програма на МОН Европейски Научни Мрежи, и COOPID Коопериране между клъстери за био-икономика за трансфер на био-базирани знания чрез иновативни техники за разпространение в секторите на първично производство (http://www.coopid.eu/ ), чрез развитие на динамична мрежа от „клъстери за биоикономика“ от 10 европейски държави, включваща широк кръг заинтересовани страни – първични производители (кооперации или асоциации в селското и горското стопанство и аквакултурите), промишлеността, публичния сектор, изследователски и академични среди и др.

• В момента работя върху ……., което ще …….

В момента координирам няколко проекта и програми като Националните Научни Програми на МОН, т.е. ННП „Здравословни Храни за Силна Биоикономика и Качество на Живот” http://www.nnp-food.au-plovdiv.bg/, която ще „произведе“ съвременни решения в агро-хранителния сектор на въздействието на климатичните промени, за агроекосистеми близки до природните, запазване качествата на български традиционни продукти и храни, нови функционални храни или опаковки от рециклирани материали и др. и ННП „Интелигентно растениевъдство“ https://nnp-ir.bg/ , която проучва възможностите и разработва модели за използването на роботизирани технологии, сателитни изображения и дигитални методи за диагностика, прогноза и управление на производството на качествена растениевъдна продукция, без негативни ефекти върху климата и околната среда. Предизвикателството е голямо, защото се изпълняват за пръв път в България в такъв обем – във всяка ННП работят над 500 учени в 13 Работни пакета от 2 Академии и 7-8 Университета – представете си колко е сложно да се обединят интереси, опит, идеи, подходи, научна инфраструктура и ресурси..?! Имаме и нов интересен проект с партньори от Италия и Полша, който отразява нашите новаторски търсения – SCOOP “Разработване на смесени растениевъдни системи с растението Камелина за повишаване на реколтата и качествените й показатели като местно неизползвано растение”, по Програма „Core Organic Co-fund” на Европейската ERA-NET.

• Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Предизвикателствата са свързани най-вече с мотивацията на младите (а и на утвърдените) учени, по отношение на техния професионален капацитет и желание да търсят включване в национални и международни научни мрежи и колективи. Затова и търсим трансфер на ноу-хау от Нидерлндия, Италия, Ирландия по проекта CAPBIO4BG за повишаване капацитета на учените от АУ-Пловдив за изпълнение на НИИ в областта на Биоикономиката. Тоест, искаме нашите учени да оставят традиционния подход „тясна проблематика – тясно научно изследване“ и да преминат към „системният“ НИИ подход. Нека да го обясня с пример – от изследване на „ефекта на пестицид Х върху плевелните асоциации при култура Y“ да се премине към „проучване на въздействието на биологичните продукти за растителна защита X, Y, Z върху биологично разнообразие на вредни и полезни видове при овощните видове A, B, C  с цел намаляване употребата на химични пестициди от групата на M и L и производство на безопасна продукция“. Моята убеденост е, че само о този начин а) нашите учени ще се научат да работят заедно в междукатедрени, интердисциплинарни колективи, защото в тях един ще е специалист по растения, друг по почвите, трети по пестицидите, четвърти по ентомология и т.н. б) ще се научат да си сътрудничат по-ефективно с колеги от други Университети и Научни институти за обмен на информация и данни в) ще оценят приносът си към националната и Европейска наука, ще бъдат признати в Европейското научно пространство, да имат принос за постигане на целите на Зелената сделка и Стратегиите за Биоразнообразие и „От Фермата до Трапезата“ и г) ще бъдат оценени от бизнеса, който ще произвежда безопасни плодове за обществените потребители, които от своя страна в крайна сметка ще каже „нашите учени и арго-сектор се грижат да ни снабдяват с вкусни и безопасни плодове, затова нека да подкрепим техните усилия“. Това е – до това с е свежда всичко, т.е. учените да осъзнаят, че техните резултати са в ползва на обществото, а то да не се чуди къде и за какво отиват неговите данъци..! Тук не искам да пропускам и работата на АУ-Пловдив като координатор на консорциум с Cleantech България и Софийския университет „Св. Климент Охридски “, който ще осъществява съвместни дейности на EIT-Food Hub в България, като представлява Европейски Институт за Иновации и Технологии  (EIT) https://eitfood.eu/in-your-country/country/bulgaria. Хъбът ще действа като катализатор на партньорства за увеличаване на усвояването на знанията и уменията в агро-хранителния сектор, ще улесни участието на студенти, изследователи, предприемачи, стартиращи фирми, представители на индустрията и експерти в програмите на EIT за храни и инициативи на европейско ниво https://www.eitfood.eu/ , създаващи условия в подкрепа на развитието на стартиращи предприятия в агро-хранителната индустрия, трансфер на научни знания и иновативни технологии и съвместно участие в национални и международни програми и проекти.

• Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мен, в науката в България трябва да се променят основно три неща: Първо, финансирането на научни колективи трябва да се трансформира в посока финансова подкрепа на конкурсен принцип, но на колективи, които работят по обществено-значими теми. Например, нека да се определи какви са икономическите приоритети за страната, каква ресурсна база имаме за това, особенно с акцент върху био-базираните ресурси (селскостопанска и горска биомаса, или така от животновъдството), какви с възможностите за нашиете био-технологии за създаване на кръговост, рециклиране на вторичните суровини, отпадъците. На тази база могат да се формулират и приоритетни теми, като например „с какви ‚зелени‘ агро-технологии може да произвеждаме продукцията, така че почвата водите и биоразнообразието да останат за следващите поколения, а сегашните да консумират безопасни продукти“. 

Второ, на Университетите да бъде дадена законова възможност да разработват и внедряват иновации съвместно с бизнеса. Например, в Нидерландия, колегите учени от Университета във Вагенинген работят по „поръчки“ на фирмите от агро-хранителният сектор. Какви са ползите? Директно финансиране на Университетите, което ще облекчи държавата и ще стимулира работата на учените, както и много по-бързото прилагане на иновациите и технологиите в индустрията.

Трето, да се стимулират финансово и поетите ангажименти от държавата за обновление на научната инфраструктура на Университетите, т.е. тези отразени в актуализираната Национална Пътна Карта за Научноизследователска  Инфраструктура на МОН https://www.mon.bg/bg/53. Ние в АУ разработваме подобна НИС „Център за Диагностика и Технологии за Растително Здраве – ПлантХелт“ https://plant-health.bg/, в която, в партньорство с Институт за Гората при БАН и Тракийски Университет-Ст.Загора, ще се опитаме да изградим първата по рода си в България модерна НИС, съвкупност от диагностична лаборатория и свързани научни ресурси за диагностика, прогнози и технологии, насочени към изследване на растителното здраве (през 2020 г., ФАО обяви годината за Година на Растителното Здраве – Plant Health). Това е пряка подкрепа за научните изследвания в един от секторите на Био-икономиката в Европа, чрез възможност за извършване на изследвания на съвременно системно ниво на факторите, въздействащи върху растителното здраве по веригата почва-растение-растителен продукт, за осигуряване на технологични решения за безопасни био-базирани растениевъдни продукти и фуражи за страната и Европейския Съюз. От 2022 г., НИС ПлантХелт ще бъде и редовен член на много авторитетна Европейска мрежа LifeWatch ERIC https://www.lifewatch.eu/. Подбно членство е много важно за нашите млади учени и специалисти, защото LifeWatch ERIC ще помогне на PlantHealth в поставянето на процеса на дигитализация на естествения капитал на биологичното разнообразие и екосистемните услуги, за ефективната обработка на големи данни, използвайки иновативни технологии като напр. цифрови услуги на LifeWatch ERIC, FAIR данни, виртуални изследователски среди (VRE) и Decision Making Tools, за да се улесни вземането на решения, основани на знания и да се увеличи участието на България в общи изследователски проекти и програми вкл. и чрез обучение на нашите експерти в гореупоменатите технологии, магистратури и докторантури, летни училища и дейности по разпространение.

• Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Получаването на сателитна информация директно в машините за сеитба на културите, торене, пръскане или прибиране на растенията от полето, и използването на тази информация при използването на новата технология „Прилагане с Променлива Норма“ /VRA, Variable Rate Application/, може да доведе до намаляване на пестициди (до 20%), на хербициди до 20-30%, на фунгициди 20 до 80%, на минерални торове до 40% с въздействие върху значително намаляване на емисиите парникови газове, без да намалява количеството получена продукция.

• В свободното си време обичам да пътувам до живописни места в България и чужбина, еко-туристически обекти, да откривам нови култури и да общувам с истински хора, както и слушам разнообразна музика.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!