Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Красимира Олегова Тодорова-Хайрабедян, професор, доктор на биологичните науки, Институт по биология и имунология на размножаването, Българска Академия на Науките.
С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
На работното ми място се занимавам с цялата дейност, присъща за един учен, изследовател, преподавател и не на последно място ръководител на самостоятелно звено, каквато е лабораторията по ОМИКс технологии.
На първо място е изследователската дейност: подготовка за провеждане на лабораторни експерименти, извършването им, обработка на получени данни, изводи от получените резултати и планиране на следващи експерименти; Също така се занимавам с изготвяне на проекти, писане на книги, на статии, на дисертации, подготовка за участие в конгреси, изготвяне на постери и доклади, а понякога и организиране на самия конгрес.
Научната дейност върви заедно и с преподавателската. Част от дейността ми е свързана с подготовка на дипломанти от различни университети, обучение на студенти по Европейски програми и най-вече работа с докторанти и асистенти.
Една не малка част от дейността ми включва участие в експертни комисии, журита, научни и директорски съвети, което е свързано с решаването на важни за организацията въпроси и академичното израстване на колеги от областта. Като ръководител на самостоятелно научно звено имам и доста административна дейност, която включва планиране на дейността на цялата лаборатория, подаване на отчети за работата на звеното и контрол на работата на всеки един изследовател, който е част от този екип. Организиране провеждането на заседания в звеното. Отговарям за придвижване на всяка една процедура, касаеща всеки един служител, зачислен към звеното. Като ръководител се стремя да подсигуря благоприятна среда за работа, с нови апарати, консумативи, ново обзавеждане на лабораториите и кабинетите. Да предам всички натрупани през годините знания на новодошлите и сега започващи своето кариерно развитие колеги.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Над 20 години работя в сферата на имуно-онкологията.
Започнах изследванията си съвместно с екип от Университета Вашингтон, като това беше първото за страната ни клинично изследване за приложение на „гола ДНК“ ваксина на огромен брой пациенти с простатен карцином, подлагани на химио-, лъче-терапия. Тогава разработвах дисертацията си за образователна и научна степен „Доктор“. Изследванията бяха фокусирани върху хуморалния имунен отговор (изграждане на антитела) при тези пациенти към една специфична за простатния карцином молекула PSMA (простатно-специфичен мембранен антиген), тогава наскоро открита и много слабо проучена.
След направената специализация в Университета Харвард, където придобих нужната квалификация за работа със съвременна апаратура и научих нови технологии, непознати за страната ни, започнах работа по тематиката за микроРНКи и онкофузионни протеини. Съществена част от изследванията включват установяване на експресия на един от основните фузионни протеини TMPRSS2–ERG, който е уникален за простатния аденокарцином, и представлява фузия между промоторен участък на гена, кодиращ андроген-чувствителната простатно-специфична серинова протеаза 2 (TMPRSS2) към онкогенния хомолог ERG. Фузията на TMPRSS2 с ERG е най-често срещаната и съчетана с амплификация на новия ген води до влошена прогноза. В изследванията, които проведох бяха използвани както комерсиалните клетъчни линии, така и значителен брой серуми на пациенти в различен стадии на заболяването. Една част от получените резултати бяха публикувани в международни издания, а друга част бяха включени в патент. Накратко за патента: създаден е аналитичен метод за детекция и количествена оценка на протеиновите продукти, само на тези генни реаранжировки, които водят до правилно функционално навити части на TMPRSS2 и ERG и биха имали фунцкионална активност като транскрипционен фактор, с цел стратифициране на пациентите с най-висока вероятност за преминаване към андрогенна резистентност.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Да бъдеш изследовател е необикновено преживяване. Свързано е с търсене, откриване и преоткриване на интересните и важните неща от живота. Свързано е с творчество, с използване по най-правилен начин на натрупаните знания и опит, прилагане на аналитично мислене, логически ум, прецизност в изчисленията и професионална изработка на експериментите, свързано е със специфични умения, съобразителност, точност и разбира се със спазване на правила в лабораторната практика, които включват и етично поведение. Всеки ден сме изправени пред прага на новите предизвикателства – нови болести, които са неизлечими. Ние като учени трябва да разгадаваме неразрешими проблеми, като тези решения трябва да бъдат внедрени по най-правилния начин в практиката. За мен интереса към фундаменталната наука е огромен. Винаги съм се впечатлявала от природата и нейните механизми на действие, не само от наблюдения, но и от книги, учебници и филми (документални и научно-популярни). От друга страна приложната наука е важна за развитието на обществото и човечеството. Винаги съм се стремяла изследванията, които правя да са с фундаментален характер и да съм сигурна в резултатите, особено ако са потвърдени след моето публикуване и от други изследователски екипи по света (което се е случвало не еднократно). Разбира се част от изследванията, които правя имат и практическа насоченост, тогава прибягвам до изработването и изготвянето на патент, с надежда за приложение в здравните заведения. Науката е призвание, тя е мисия, тя е необятност. А имунологията е мултидисциплинарна наука, която съчетава няколко научни направления, тя е бутикова наука, тя е ключът към откриването на много загадки.
В момента работя върху ……., което ще …….
През последните десет години, с откриване на некодиращите РНК-и, в частност микроРНК-ите се промени изцяло парадигмата за механизмите на генна регулация, включвайки допълнителни нива (ДНК – РНК – микроРНК – протеин). Както вече е известно, микроРНК-ите са с ключови регулаторни функции, свързани с клетъчния растеж, развитие и диференциация, както и са свързани с множество болести, включително карциномни заболявания. Регулаторният потенициал на микроРНК-ите едновременно върху множество главни транскрипционни регулатори, имащи туморно-супресорни или онкогенни функции, има за пряка последица високата им предиктивна способност. Установяването на подходящ биомаркер за идентификация, стадиране и мониторинг на простатния карцином е от голямо значение за клиничната практика.
Като новатор на научно направление за страната ни (ръководител съм на първият спечелен проект за България още през 2011г.) , свързано с микроРНКи, направените до момента разработки послужиха за изграждане на нови, които допълват идеята за създаване на панел от микроРНКи за диагностика на карциномни заболявания. До момента съм изследвала ролята на 3 микроРНКи, като тези данни са публикувани в престижни международни списания с импакт фактор, както и защитих дисертация за „Доктор на науките“ по темата.
Изследванията засягат извършване на генна трансфекция с микроРНКи в простатно-карциномни векторно обезсмъртени клетъчни линии (клетките са изолирани от лимфен възел, от костен мозък на пациенти с карцином на простата). В последствие с метода обратно транскриптазна полимеразно-верижна реакция в реално време (RTqPCR) са проведени изследвания относно генната експресия на важни за епитело-мезенхимната трансформация на клетките транскрицпционни фактори, отговорни за развитие на метастази при карциномни заболявания. Изследвана е и протеиновата експресия на същите фактори.
Един интересен феномен, наблюдаван в разработките ми е че някои от ефектите на микроРНК-204 за регулация на андроген – рецепторният сигналинг и експресията на онкофузионният ген TMPRSS2–ERG са опосредствани чрез епигенетични механизми, като промяна в нивата на ДНК промоторно метилиране, промяна на ключови ДНК метилази, хистонова регулация и препрограмиране на убиквитинирането, свързано с транскрипционната регулация на андрогенния рецептор. Откритието, че изследваната микроРНК има дуалистична роля бе ключово за фундаменталната наука и послужи за основа за провеждане на множество изследвания по темата от други екипи в известни университети по света, които не само потвърдиха нашите данни, но и надградиха с нови за други микроРНКи.
В настоящия момент, у нас почти няма проучвания на тема микроРНК-и, а такива целящи изследването на конкретни микроРНК-и и връзката им с ключови транскрипционни фактори, както и с основни фузионно-реаранжирани протеини при простатен карцином, не са правени.
Съчетаването на подходящият биомаркер с прилагането на възможният терапевтичен потенциал на микроРНК-ите, чрез стартирането на микроРНК-базирани тестове за карцином на простатата, както наскоро беше направено при аденокарцином на панкреаса, би довело до решаване на трудната задача, а именно откриването на най-успешната терапия за простатен карцином.
Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Основните проблеми, които възникват са свързани с недостатъчното финансиране, което е необходимо за провеждането на научните изследвания. В областите имунология, молекулярна биология и генетика изследванията са свързани с материали и консумативи, които са доста скъпи. За да бъдем конкурентно способни е необходимо провеждане на качествени експерименти, които се повтарят по няколко пъти, не винаги се получават добри резултати от първите опити и това налага промяна в експерименталната постановка, с нови методи и материали.
Друг проблем, с които се сблъскваме напоследък е липсата на квалифицирани кадри. В една научна система кадровият потенциал е от съществено значение. Изграждане на експерти в областта става бавно и не винаги изградилите се такива остават в системата, поради ниското държавно финансиране и заплащане.
Много често се налага изграждане на цели инфраструктурни отдели, което също отнема време и ресурси.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Думата „коренно“ във въпроса е много уместна. Промяната трябва да започне от корените. Положението още от училищата не е добро. Забелязвам спад към интереса за наука, за знание, за образование, за просвещаване. Ценностната система девалвира. Залага се на материалното, а духовното е заличено. Няма стремеж, няма желание. При нас идват млади хора, завършили университет, но не могат да пишат грамотно, не могат да обработват информация, имат фрагментирано знание. Разбира се не искам да генерализирам, но процента е огромен. За последните десетилетия през института и в лабораторията, която ръководя са преминали стотици студенти, десетки дипломанти и докторанти. Изводите са тежки. Промяната трябва да започне от корените наистина.
Отношението на обществото ни към науката е ужасно. Не трябва да се забравя факта, че учените са високо ерудирани и образовани хора с научни степени и звания, които са придобити с много знания. В социалните медии опитите за комуникация са на много ниско ниво, снизходително или агресивно. Факта, че се изписват строги научни термини с български букви, които нямат никакъв смисъл, с променен контекст е показателен. Като експерт в областта на ОМИКс технологиите, които включват и геномика, ми беше много неприятно да се подиграват с метода полимеразно-верижна реакция, която се изписва PCR (polymerase chain reaction), а не ПСР, което няма смисъл. Всички станаха експерти по тази технология, която всъщност е доста чувствителна за изработване и изисква строги правила за изпълнение и най-вече солидна образователна подготовка и опит. Забелязах и още една неприятна и плашеща тенденция, че хора с образование в друга област или хора без специализирано образование даваха мнение по въпросите за ваксинирането. Но може би по-неприятен ми е факта, че хора, които работят в системата от дълги години, се опитват да оспорват некомпетентно и неаргументирано съвременните технологии, които са революционни за развитието на науката. Като учен, който е имал възможността за специализации във водещи университети по света, какъвто е Университета Харвард, САЩ и Университета в Есекс, Великобритания, както и участник в множество международни екипи от водещи университети и компании в Австралия, САЩ, Германия, Израел, мога да твърдя, че тези технологии, които са приложени в РНК ваксините са уникални. Не разбирам генезата на отричането на науката. Това „разяждане на системата от вътре“ подсилва негативното отношение на обществото към учените. Коренната промяна трябва да включва висока ефективност и конкурентност сред международната научна общност, както и затвърждаване на позициите на учените пред обществото.
Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Един интересен и по-малко известен факт, свързан с имунологията е възникването на имунитет, а по-късно и на имунна система при организмите разгледан от филогенетична гледна точка. Това е въпрос, който много често задавам на изпитите на докторантите и до сега няма случай на отговор. Факта, че имунни клетки са открити при бодлокожи или иглокожи (напр. морски звезди), които са безгръбначни животни и морски обитатели е много интересен. Вкаменелости на бодлокожи са известни от камбрийския период (палеозойската ера), преди 542 млн. г. При бодлокожите са открити фагоцити. Наименованието им идва от гръцката дума фагос – изяждам. Фагоцитозата е процес на изяждане на частица или цял микроорганизъм. Фагоцити например са клетките Т – убийци (Т-killer cell), които са основна част от имунна система при човека. Разпознавайки вируси или бактерии, ги разграждат на съставните части чрез биохимични реакции. През 1882г. Иля Мечников вкарва в ларви от морска звезда зрънца карминова боя и наблюдава как фагоцитите ги заграждат и поглъщат. При бодлокожи е установен и опростен вариант на алтернативния път на комплемента.
Интересно е да се отбележи, че първите организми, при които се откриват В и Т клетки и система на комплемента са хрущялните риби. Те са древен клас риби, запазили се и до днес. Имунния орган тимус и главния комплекс за тъканна съвместимост (МНС комплекс) са открити и при костни риби.
В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Моите любими занимания в свободното ми време са пътешествията по целия свят, които ме зареждат позитивно и ми носят нови идеи, писането на стихове, които тази година издадох в две книги, с мои илюстрации – класическа поезия и хайку стихове, обичам да свиря на пиано, да композирам, да се занимавам с животни, имам котка на 11г. и куче, което живее на вилата, грижа се за бездомни животни, фотографията също ми е интересно занимание, обичам да чета книги, да гледам филми, да слушам музика, да отглеждам рози и орхидеи, да участвам в каузи.
