1.    Кажете малко повече за себе си, къде сте израснала и учила?

Израснала съм в град София, заобиколена от семейството и приятелите ми, които взети заедно имат голямо значение за мен.
След като имах оценка 6 от олимпиада по биология в 7-ми клас, продължих  обучението си в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Л. Чакалов” с профил биология. Миналата година, 2010-та защитих бакалавърска степен по молекулярна биология и в момента продължавам с магистърската си степен „Генетика” отново в СУ „Климент Охридски”.

2.    Кое Ви запали към науката и кога се случи това?
–    Как семейството ви се отнася към вашата работа?

Семейството ми и близките ми винаги са ме подкрепяли в моите начинания, за което съм им благодарна. Атмосферата в моето семейство сигурно е оказала своето влияние, тъй като родителите ми работят в сферата на здравеопазването и аз винаги съм
искала да се занимавам с нещо, с което да съм от полза на хората, да облекчавам живота им. В това се крие и целта на науката като цяло – интересна и с приложение!

Разбери повече за БГ Наука:

***

А как се е запалил интересът ми към науката?
Неусетно  , винаги съм се интересувала от наука. Когато се научих да чета, първите книги, които започнах да чета самостоятелно, бяха енциклопедии!

3.    Как решихте да участвате в „Лаборатория за Слава”?

Случайно, както може би често се случват и хубавите неща!
 Знаех за конкурса, но програмата ми в университета е толкова натоварена, че нямах и представа как мога да съвместя тези две неща. В крайна сметка любопитството и интересът ми към конкурса надделяха! Мобилизирах се и организирах времето си. Доволна съм, че направих този избор!

4.    Има ли нещо, което никога няма да забравите от преживяването си по време на „Лаборатория за Слава”?

Няма да забравя целия процес, който включваше този конкурс – от подготовката до финала. Това бе и една добра възможност да се срещна и запозная с много нови и симпатични хора със сходно разбиране за науката, било то и в различни области.

5.    Финала на „Лаборатория за Слава” се проведе в рамките на първият фестивал на науката в България. Мислите ли, че подобни инициативи имат бъдеще?

Науката не може да съществува само в лабораторни условия, защото в същността си тя е за хората, свързана е с тях. Живеем във векът на високата информираност. Обикновеният човек, в забързаното си ежедневие, има необходимост от бърз и лесен достъп до информация от всякакво естество, за да бъде в крак с времето, в което живее, иначе изостава! Специализирани телевизионни програми и списания, информация в интернет представят науката на достъпно и популярно ниво, за хора-неспециалисти от всякакви възрасти. Инициативи като фестивали на науката са подходящо място, за да се случи живата среща човек-наука. Те имат бъдеще и смятам, че е добре да се случват все по-често! Това е и мястото, на което могат да се проведат беседи и неспециалистът, който се интересува да се докосне до лабораторията.

6.    Занимавали ли сте се с нещо извън наука?

Когато започнах да изучавам молекулярна биология разбрах, че не искам да се затворя в лаборатория и да изгубя директния контакт с хора, които не са от моята област. Паралелно с лекциите в Биологическия факултет, работех и като сътрудник в програма „Христо Ботев” на БНР. Писала съм и статии в различни печатни издания, както и съм работила различни неща, които са спомагали за усъвършенстването на комуникацията ми с хората.

7.    Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката е поле без граници, науката е универсална по целия свят!
            Добре е човек да следва своя път. Ако някой вярва и чувства, че това е неговия път, е добре да поеме по него, вместо да се колебае! Първата крачка се прави от него самия!

8.    Щом си говорим за наука няма как да не споменем Българската Академия на Науките, запозната ли сте с работата на академията и какво мислите, че трябва да се промени?

През годините на следването ми съм имала възможността да се срещам с преподаватели от Българската Академия на Науките. Но аз самата съм страничен човек спрямо тази институция и не мога да изразя отношение.

9.    Как се виждате след 10 г.?

Струва ми се трудно да отправя поглед толкова далече и да се обвъжа с конкретност. Искам да вървя по пътя, който съм избрала, но докъде ще ме е отвел след 10 години ми е трудно да кажа.

10.    Благодаря за отделеното време. Целият екип на сп. „Българска Наука” ти пожелава успех в Челтнъм на финала на „Лаборатория за Слава”.

Благодаря ви!