Интервю с проф. Николай К. Витанов, Институт по механика – БАН

1. Кратка информация за изследователя:

Николай К. Витанов, професор, доктор на математическите науки, Институт по механика – БАН.

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен)

С научна работа, административна работа и с работа по подпомагане на държавни структури в борбата с пандемията от COVID-19. Ежедневието ми обща взето протича така. В началото на деня, малко след полунощ, стартират компютърните програми, които събират информацията и извършват изчисленията, необходими за направата на анализите и прогнозите за развитието на пандемията. Около 8 часа сутринта информацията е събрана и изчисленията са приключени. Тогава започвам с обработката на изчисленията и с изготвянето на анализите и прогнозите. Това ми отнема 3 часа. Следва един час писане на сводки за оперативната обстановка, най-голямата от която е около 8 печатни страници и е пълна с числа и прогнози. Много миниатюрен вид на тази сводка публикувам и във Фейсбук, защото няма достатъчно и адекватно информация за развитието на пандемията. Тези публикации са много четени, но мога да ви уверя, че голямата сводка е къде по-интересна. След завършването на тази работа започва научната чест на дейността ми. Трябва с нещо да си изкарвам хляба, за дейността, свързана с пандемията, никой не ми плаща нищо. Та, заниманията ми в момента са в няколко посоки. Едната е собственият ми метод за решаване на частни диференциални уравнения. Другата са разработките ми по теория на мрежите, които напоследък са в посока на развитие на теорията на растящите случайни мрежи. Покрай това се анализират и времеви редове от системи, свързани с механиката на флуидите. Всичко това е комбинирано с провеждане на различни срещи с докторанти и учени и придвижвам административни неща. Тези последните се трупат непрекъснато и ми създават работа за вечерта. Така идва и вечерта. Тогава започва писането, свързано с административната работа – доклади, проекти, обосновки, кореспонденция, пресмятания, свързани с участието в комисии, онлайн разговори с колеги и докторанти от чужбина. Така си минава и вечерта. Идва полунощ и цикълът се завърта отново.


РЕКЛАМА:

***

3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Аз съм един от малкото български учени, чиито научни постижения и тяхната полза за обществото са очевадни за целия народ. От година и половина анализите и прогнозите ми за пандемията, основани на собствените ми научни разработки, се четат всеки ден от милиони хора, защото големите информационни агенции и вестниците редовно препечатват сводката ми за оперативната обстановка от Фейсбук. Какво повече да пиша – дал съм на тази държава много повече, отколкото тя е дала на мен. Не съм чакал държавата да ми дава пари по проекти, пък аз да ги харча. Напротив, нищо такова не ми е дала държавата по същество и това е лесно доказуемо. Взела е от мен безплатно ползване на анализи и прогнози, за които трябваше да плати десетки милиони, ако беше наела консултантска фирма да и ги прави, като при това качеството едва ли щеше да бъде същото. Научни постижения имам повече, отколкото съм и мечтал, че ще имам. Имам си собствен метод за намиране на точни решение на нелинейни частни диференциални уравнения и вече е признато и публикувано, че той е свързан с други мощни методи като този на Хирота и метода на обратната задача на разсейването. Само това е достатъчно. Но освен него има и още. Математическата теория на миграционните канали и математическата теория на идеологическата борба можете да намерите в моите статии. Няма да говоря за многобройните аналитични резултати в теорията на турбулентността – ако ви се струва лесно, опитайте и вие да получите такъв аналитичен резултат и да ви то публикуват по добрите списания. Е, моите са много и са публикувани. Хайде стига толкова.

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Известно е, че аз не исках да ставам учен. Исках да стана футболист. След като родителите ми се погрижиха да не стана футболист, кандидатствах ей така, в местната математическа гимназия. И взеха, че ме приеха – на трето място отзад-напред в списъка на приетите бях. Там срещнах отлични учители по физика и математика и това ме мотивира да продължа нататък. Другото, което ме мотивира, бе престоят ми в Германия. Тамошните ми учители ми показаха върховете на науката. Разбрах, че да имаш отлични научни постижения, не е сложно. Трябва да имаш добри учители, докато учиш и малко ум и разум в главата след това. Имах късмета да имам и двете, затова успях. Добрите учители обаче са много малко по нашите земи. Така, много талантливи деца се похабяват. Решават, решават задачи, а като дойде време да се превърнат в добри учени, няма кой да им покаже пътя. И вместо отличен учен, се появява третокласен такъв.

5. В момента работя върху ……., което ще…….

Аз си имам оформени цели. Работя си върху метода за диференциални уравнения и върху теорията на мрежите. Докъдето стигна. Областите на приложение са огромни, не смогвам на всичко. Така си работя – тръгвам от нещо практическо и търся фундаменталната наука в него. Така, хем фундаменталната наука се развива, хем има и практическо приложение. Тъй ме научиха германските старци, при които учих занаята.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Много са проблемите. Вземете книгата ми за динамиката на науката и оценката на изследователската продукция и я прочетете. После може да седнем и да поговорим да проблемите на клетата българска научна система. Тя е зле организирана. Отишъл човекът накъде, видял нещо, върнал се, направили го началник и мъчил да го внедри това. А то така не става. Става мазало – всеки маже отгоре на мазалото на предишния. И учените страдат от липса на организация. Отидат в чужбина, където има организация и не можете да ги познаете. Работят и постигат резултати, та пушек се вдига. Ето ви основния проблем. Ето ви още един проблем – андрешковското отношение към българския учен – гледаме все да минем тънко, все да изкопчим научна продукция, пък да не платим нищо за нея. Не става така и няма да стане. Трети проблем – потъване в пясъка и на оскъдното финансиране. Финансираме, финансираме проекти, пъчат се финансираните, че усвоили милиони, а резултат накрая – няма. Покажете резултат – и те ви вадят статии. А там не са тези резултати, които трябва да се изискват. Не става така и няма да стане така. И се знае, че няма да стане, но идва следващият и маже върху мазалото от предишните. Защо се чудим, че нещата не са наред. Ами няма да са наред. Професионално развитие – какво професионално развитие, какви 5 лева. Системата е настроена така, че да произвежда третокласни специалисти. Докато това е така, никаква свястно професионално развитие няма да има. Ще има много професори. В огромната си част – третокласни. Проблемите и в работата са гигантски. Вместо да се разтоварват учените, за да се занимават с наука, те се товарят с нови и нови формуляри и правила. Целта е проста – трябва да се поддържа размножаването на бюрокрацията (не съм го измислил аз, а Паркинсон). Не става така.
И тъй нататък и тъй нататък. Какво да прави истинският учен – много просто – минимален контакт с мазалото, минимална загуба на време.

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Много неща. От тях 2 са най-важни. Чакате ме да кажа кои са, нали. Да де, но това струва много пари.

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Затворете муха в малка стая и я наблюдавайте как лети. Тя ще облети почти целия обем на стаята. Това е добра илюстрация на една теорема от теорията на динамичните системи, която казва, че след достатъчна дълго време фазовата траектория на системата ще мине достатъчно близко до коя да е точка от фазовото пространство. Изводът какъв е – дори летежът на мухата може да ни научи на нещо.

9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Обичам да готвя. Хем отпускащо след дългия работен ден, хем полезно.


Европейска нощ на учените 2022 г.: