Направи дарение на училище!

• Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Христина Николова. Професор съм и ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в УНСС. Завършила съм едноименната специалност в този университет и съм защитила докторат в областта на Икономиката на транспорта. Специализирала съм в Института за транспортни изследвания към Университета на гр. Лийдс, Великобритания и към Центъра за транспортни изследвания в Оксфордския университет. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Преподавам също в Техническия университет за приложни науки във Виена, Австрия от 2008 г. и в Университета в Хайлброн, Германия – от 2017  г. до момента. Член съм на консултативните съвети на Университетския център за устойчиво развитие към УНСС, на Център за енергиен бизнес и инфраструктура и на Секторен консултативен съвет „Транспорт“ към Българска стопанска камара. 

Работила съм по 20 международни и национални научно-изследователски и практико-приложни проекти и съм била консултант на редица държавни институции като Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Столична община, Център за градска мобилност и др. 

Член съм на Управителния съвет на Българска асоциация „Интелигентни транспортни системи“, на Български форум за транспортна инфраструктура, на Американския форум за транспортни изследвания, на Центъра за интермодален транспорт към БТПП, както и на Научно-техническия съюз по транспорта.

Имам над 115 научни публикации, издадени в България, САЩ, Австрия и Великобритания.

Основните ми научни интереси са в областта на транспортната политика, устойчивото развитие на транспорта, развитието на международния транспорт и спедицията и приложението на интелигентни транспортни системи за решаването на транспортни проблеми.

• Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Представлявам Университета за национално и световно стопанство. Този университет е създаден през 1920 г. и е най-старото, най-престижното и най-голямото икономическо висше училище в Югоизточна Европа, обучаващ над 16 000 студенти към момента. УНСС заема първо място сред българските университети с икономически специалности. Със своя преподавателски състав от около 800 души, 300 от които професори и доценти, УНСС обучава студенти в 43 бакалавърски и 88 магистърски програми (в редовна и дистанционна форма на обучение). Университетът развива научните знания в областта на икономиката, администрацията, управлението, правото и други научни области. Обучението се провежда в 8 факултета и 33 катедри. Преподавателският състав на катедрите провежда изследвания в областта на стратегическите анализи на българската икономика и прогнозирането на нейното развитие, макроикономика и микорикономика, анализи на финансовия сектор, социална политика, предприемачество, конкурентоспособност на българските предприятия, селскостопанска политика и устойчиво развитие, социално управление, външна политика, национална сигурност, транспорт, енергетика и др.

• Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Към науката и научните изследвания ме насочиха моите преподаватели в УНСС. Завърших бакалавърската и магистърската степен на специалност „Икономика и управление на транспорта“ с отличен успех и преминаването към обучение в следващата образователна и научна степен „Доктор“ беше естествено продължение на моето образование. 

Моите преподаватели и ментори ме насочиха към академична кариера с много солидни аргументи, отчитащи придобитите знания и умения по време на следването ми и отчитайки моите амбиции и изяви от този период. По тяхна препоръка започнах работа като асистент във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“, където работих в първите 8 години от моята академична кариера. Успоредно с това бях и хоноруван преподавател в УНСС. След спечелен конкурс през 2005 г. станах и щатен преподавател в този университет. През 2006 г. спечелих стипендия и продължих обучението си в Института за транспортни изследвания към Университета в Лийдс, Великобритания. Той е един от мозъчните тръстове на изследванията в областта на транспорта в Европа. По късно – през 2016 г. специализирах и в Оксфордския университет. През 2010 г. станах доцент, а 11 години по-късно – през 2018 г. и професор по Икономика на транспорта. През цялото това време имах непрекъснатата подкрепа на моите преподаватели и ментори в университета и тяхното насърчение да продължавам напред и да се развивам в тази сфера. Нещо повече, възможността да изследвам, откривам, аргументирам и творя е ключова за моето желание да се развивам в науката. Високата степен на креативност и иновативност, които се изискват за развитието на успешна научна кариера са основните причини да се насоча и да остана в академичната общност. Тези умения винаги са били ключови за мен и съм се стремяла към личностно и професионално развитие, с което да ги доусъвършенствам. 

• Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?

Проектът, на който съм ръководител по договор №КП-06-ДК2/4 с ФНИ е на тема: „Оценка на икономическите, социални и финансови последици от пандемията COVID-19 и мерки за възстановяване на транспортния сектор“. Проектът спечели финансиране по Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 през 2020 г. Основната цел на проекта е да предложи мерки за възстановяване на транспортния сектор в страната и за преодоляване на социалните и финансовите последици от пандемията и ограниченията, наложени във връзка с нея, както и за възстановяване на позициите на отделните видове транспорт на транспортния пазар в страната и в ЕС. 

Екипът, работещ по проекта включва всички членове на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в УНСС и трима докторанти (едниния от които междувременно защити своята докторска степен):

Проф. д-р Христина Лазарова Николова – ръководител

Проф. д-р Виолета Людмилова Мутафчиева 

Проф. д.ик.н Христо Първанов Първанов

Доц. д-р Светла Драганова Цветкова

Доц. д-р Борислав Стефанов Арнаудов

Доц. д-р Ташко Йорданов Минков

Гл.ас. д-р Даниел Стоянов Йорданов

Гл.ас. д-р Илия Добромиров Гътовски

Гл. ас. д-р Георги Георгиев Димитров

Д-р Вероника Любомирова Гъркова

Докторант Иван Василев Господинов

Докторант Дина Стефанова Цоневска

През 2020 г. транспортният сектор беше изправен пред предизвикателството на ограничаване на свободата на движение и други координирани рестриктивни мерки, необходими за осигуряването и запазването на човешки животи по време на пандемията от COVID-19. Тези мерки доведоха до сериозен спад в икономиките, закъснения с доставките на стоки и услуги и необходимост от скъсяване на веригите на доставките на стоки от първа необходимост. Забавянето в доставките на стоки, от своя страна, доведе до критичен недостиг на някои от тях. Предприетите ограничителни мерки за разпространението на вируса доведоха, също така, до забавяне на доставката на пратки в Европа и в целия свят.

По време на тази криза, най-важно беше осигуряването на лекарства, защитна екипировка и други консумативи в болниците, лекарските кабинети и медицинските центрове. В този контекст, ключов проблем е осигуряването на непрекъснати транспортни услуги, които са от жизнена необходимост за функционирането на вътрешния пазар на Европейския съюз и за ефективност на действията в отговор на здравната криза в обществото, причинена от разпространението на COVID-19.

Кризата и последствията от нея доведоха до необходимост от предприемането на мерки за възстановяване и преодоляване на икономическите, обществени и финансови загуби и последици във всички сектори на икономиката, респективно за ограничаване на въздействията върху функционирането и управлението на транспортния сектор в страната. От друга страна са налице все по-строги европейски изисквания за ограничаване на консумацията на енергия и подобряване на енергийната ефективност на сектора, за увеличаване на неговата екологична устойчивост и подобряване на качеството на живот на населението в съответствие с основните принципи на т.нар. „Зелена сделка“. Всичко това налага идентифицирането на конкретни мерки и изграждането на ясна и устойчива концепция за справянето с кризисни ситуации, което е във фокуса на нашия научен интерес и изследванията по проекта.

• С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последната ми публикация е студия със заглавие „Оценка на въздействието на политиката за защита правата на пътниците върху конкурентоспособността на авиокомпаниите и летищните оператори чрез прилагането на подхода на динамичното програмиране“ (Evaluating the Impacts of Passengers’ Rights Policy on the Competitiveness of Airlines and Airport Operators Using the Dynamic Programming Approach). Тя е в съавторство с д-р Вероника Гъркова и е одобрена за публикуване в сп. „Икономически изследвания“, индексирано в базата данни Scopus.  Студията беше разработена именно в рамките на дейностите по проекта, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Тя концентрира вниманието върху факта, че политиката за защита на правата на пътниците има изключително важно значение за предоставянето на качествени въздушни транспортни услуги и оказва значително въздействие върху конкурентоспособността на авиокомпаниите и летищните оператори. Този проблем е разгледан в контекста на промените, които настъпиха в сектора на въздушния транспорт по време на COVID кризата. Въздействието на политиката за защита правата на пътниците може да бъде измерено чрез определяне на система от количествени и качествени показатели и може да се управлява чрез предприемане на адекватни мерки за повишаване на ефективността на тази политика, които допринасят за по-голяма конкурентоспособност на всички участници на европейския и национален пазар на въздушни превози. Студията има за цел да представи възможностите на подхода за динамично програмиране при решаване на проблеми, свързани с необходимостта от повишаване на ефективността на политиката за защита на правата на пътниците по отношение на конкурентоспособността на авиокомпаниите и летищните оператори. Прилагането на подхода е тествано емпирично и въз основа на това е разработено предложение за актуализиране на политиката за защита на правата на пътниците и са разгледани очакваните въздействия и последици от неговото прилагане.

• С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?

В резултат от работата ни по проекта ще подготвим и предложим система от мерки за ограничаване и намаляване на загубите на транспортните компании и за осигуряването на предлагане на транспортни услуги, адекватни на новите изисквания на клиентите. Ще систематизираме и възможностите за  подобряване на ефективността на превозите като цяло и за прилагане на устойчива стратегия за справяне с аналогични кризисни ситуации в бъдеще. Очакваме да постигнем значими научни, научно-приложни и практически резултати, които ще могат да намерят широк отзвук сред научната и икономическата общественост в страната и в чужбина и ще допринесат за затвърждаване на лидерските позиции на УНСС в научно-изследователската дейност и в образователната практика в областта на икономиката на транспорта. 

Основните резултати, които очакваме да постигнем могат да бъдат обобщени в следните направления: 

1). Научни резултати: 

– Дефиниране на рамка с ключови индикатори за оценка на въздействието на пандемията COVID-19 върху транспортния сектор.

– Идентифициране на основните направления на въздействие на пандемията COVID-19 върху отделните видове транспорт и на съответните фактори, които оказват решаващо влияние върху търсенето и предлагането на транспортни услуги.

– Разработване на инструментариум за планиране и прогнозиране на рисковете за транспортния сектор и възможностите за тяхното преодоляване при възникването на други подобни кризи.

2). Научно-приложни резултати:

– На базата на анализ на основни показатели за COVID-19 ще бъдат оценени основните направления на въздействие на пандемията върху транспортния сектор.

– Ще бъдат систематизирани и обобщени основните принципи и аспекти на политиката за развитие на транспорта по видове след пандемията.

– Ще бъде направена критична оценка на стратегическите документи и мерки за възстановяване на транспортния сектор и ще бъдат предложени нови такива.

3). Практически резултати:

– Предоставяне на информация и по-добро разбиране на рисковете и последиците от настоящата и евентуални бъдещи кризи върху транспортния сектор.

– Идентифициране на практически мерки, които да бъдат предприети на национално, регионално и международно равнище за преодоляване на последствията от пандемията върху транспортния сектор.

– Осъществяване на публични дискусии за необходимите и приемливи действия и мерки, които трябва да се предприемат за възстановяването на различните видове транспорт след пандемията.

– Въз основа на анкетно проучване сред транспортните компании ще бъде направена оценка за равнището на приемливост, адекватност и ефикасност на предложените мерки и  ще бъдат изведени онези от тях, които ще имат най–съществено икономическо, социално и финансово въздействие за възстановяването на сектора.

Вече реализираме и първите публикации на резултатите от изследванията ни до момента и по този начин популяризираме нашите научни изследвания по темата като ги правим достъпни за обществото. 

• Как оценявате работата на екипа си?

Работата на екипа по проекта е силно концентрирана и много интересна. Когато кандидатствахме през 2020 г. бяхме с очакването, че пандемията ще отмине до края на годината и ще можем да анализираме какво се е случило и да предложим варианти за справяне с последиците от нея. Това обаче не се случи и пандемията продължава. Изследваме икономическите, социалните и финансовите условия и ефекти на пандемията COVID-19 в движение. Всичко се променя за дни и часове. Непрекъснато изникват нови казуси и динамиката е много голяма. Ние изследваме проблемите в реално време, а не ретроспективно. Това е уникален опит и голямо предизвикателство пред екипа. Освен това, условията за работа са необичайни. Винаги досега сме работили по проекти с много срещи и дискусии на живо, а сега ни се налага често да контактуваме виртуално. Пред нас стои и нелеката задача да организираме срещи със заинтересованите страни от проекта, срещи с транспортни компании и публични и местни органи на властта. Това също ще бъде предизвикателство, предвид последните развития на пандемията. Радвам се, че се адаптирахме бързо към новите реалности и работим като сплотен екип.

• Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Науката е занимание за високо мотивирани, творчески настроени и самоотвержени хора. Тя изисква голямо себеотдаване, посвещение и упоритост, но и осигурява невероятно удовлетворение и признание за постигнатите с много труд резултати. 

В първите години след завършване на университет, младите хора често пренебрегват научното поприще за сметка на практиката в бизнеса. Все по-често обаче, се забелязва засилен интерес към науката след натрупването на известен практически опит. Именно тогава младите хора напълно осъзнават необходимостта от изследване и анализ на емпиричните примери и казуси в практиката, от тяхното обяснение и обосноваване с помощта на научни подходи и модели. Стратегиите за развитие на научните изследвания на национално и европейско ниво поставят акцент именно върху обвързването на науката и практиката и тяхното синхронно развитие. По този начин обществото започва да не ги отделя едно от друго, а да гледа на тях като две страни на едно цяло. 

Прилагането на тази концепция, може би дори без да се познава задълбочено от младите хора, започва да дава своите резултати. Все повече млади хора са заинтересовани от това как могат да прилагат науката в своята работа и ежедневие. Забелязваме все по-голям интерес към докторските програми в УНСС. През последните години кандидат-докторантите са средно по 2 или 3 за едно обявено място. Към момента имаме зачислени 28 докторанти към нашата катедра, които са на различен етап от своето обучение. От тях 15 са в редовна форма на обучение, 10 са в задочна и 3 – в самостоятелна подготовка. Мисля, че това показва безспорния интерес към науката в областта на икономиката на транспорта. Голяма част от докторантите са хора с натрупан практически опит и знания и са продължили своето образование в ОНС „Доктор“ с идеята да намерят научното обяснение на заобикалящия ни свят и икономическите реалности и да допринесат за решаването на транспортните и икономическите проблеми на обществото.  

• Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Науката е сила. Тя е тази, която обяснява ежедневните ни дейности, може да изясни техния смисъл и да проектира ефекта им върху нашия живот. Това е така във всяка научна област. Независимо дали става въпрос за социалните, стопански и правни науки или за природните, математическите, инженерните, науката е тази, която предоставя знания и постепенно допринася за формиране на уменията ни за работа и за решаване на възникналите проблеми.  Тя предоставя възможности за развитие и професионална реализация в много и различни области. Академичната кариера е предизвикателна и нелека, но гарантира възнаграждение на усилията и обществено и лично признание за постигнатите резултати. 

• Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мен това, което трябва коренно да се промени по отношение на науката в нашата страна е възприятието, че тя е кабинетно занимание и е откъсната от действителността. В нашето общество се е наложил шаблона, че учените са едни странници, които обичат да се ровят в дебелите книги, удобно заседнали в своите кабинети. Отдавна науката не е това. Тя е част от живия живот и нашето ежедневие. Виждаме, че все повече и на европейско и на световно ниво, тя е авангарда на обществото. Всеки голям проект се реализира задължително с участие на науката. Големите инициативи за трансформации, каквато е например т.нар. „Зелена сделка“ на Европейския съюз не могат да се реализират без научни изследвания. Ако погледнем в момента многобройните покани за проектни предложения в тази област, които да бъдат финансирани от фондовете на ЕС, ще забележим, че за всяко от тях се изисква научна обосновка. Сформират се огромни консорциуми и в тях задължително участват научни институции. Очевидно, светът напълно е осъзнал, че наука и практика трябва да се развиват и съществуват в пълен синхрон. 

• Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Извън научната работа съм се занимавала със спедиция в началото на моя професионален път. Интересът към науката обаче надделя и продължих само с нея. Разбира се като утвърден учен в областта на икономиката на транспорта се занимавам и с консултантска дейност. Но в този случай едното е следствие на другото. Работя по много приложни проекти с различни компании и институции и прилагам науката в практиката. Не мога да не споделя, че много ме радват резултатите от сътрудничеството ми с практиката в областта на транспорта.  

Свободното си време прекарвам със семейството си. Много обичам да пътувам, но за съжаление пандемията много ограничи възможностите за това. Чакам с нетърпение условията да се променят, а междувременно заедно с екипа на нашия проект изследваме възможностите за възстановяване на транспортния сектор и пътуванията и необходимостта от трансформации. 

През периодите на ограничения през последните 2 години пътуванията ми са основно в страната. Открих много нови красиви места, за които не съм се сещала преди. Все по-често си правим семейни излети в българските планини и преоткриваме красотите на нашата страна.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!