Направи дарение на училище!

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Емилия Ченгелова, професор по социология, доктор на социологическите науки и зам. директор на Института по философия и социология при БАН.

С какво се занимава един директор на институт?

Функциите на директора на изследователски институт в системата на БАН са широки и многоспектърни. Първата основна функция е организация и управление на научно изследователската работа. Това е изключително тежка и отговорна задача, тъй като управлението на научните дейности е много деликатен процес. От една страна, трябва да се спазват действащите нормативни разпоредби, като се започне от Кодекса на труда и осигурителното законодателство, и се премине през специфичната нормативна уредба, която урежда функционирането на научните звена в системата на БАН. От друга страна, науката изисква определена степен на свобода и автономност, чрез които да бъде стимулирано творческото мислене на учените и успешното им реализиране като изследователи. Намирането на прецизен баланс между нормативната уредба и гарантирането на свободна, несугестирана наука е една от основните задачи на директора на научен институт. Успешните директори са тези, които съумяват да прилагат законовите разпоредби и в същото време да създават за учените в института максимално благоприятни условия за творческа реализация. В контекста на казаното, директорът на научния институт организира работата на административните звена в института – -човешки ресурси, деловодство, счетоводство, материално технически звена. Тези звена на научния институт имат изключително важна роля за успешното осъществяване на научно изследователската дейност. Затова първостепенна задача на директора е да организира работата на администрацията така, че да гарантира създаването на необходимите административни предпоставки за осъществяване мисията и задачите на института. Това особено силно проличава при реализирането на научно изследователските проекти. Учените са водещи в проектите, но при тяхното изпълнение имат потребност от ефективно съдействие от страна на администрацията на института, която следи включително за законовото изразходване на средствата по проектите. В научен аспект, директорът може да е генератор на иновативни идеи, но като цяло се съобразява с Научния съвет, който като колективен орган за управление на научната дейност изпълнява важни функции, включително формулиране на приоритетите за научно изследователската работа, развитие на отделните направления в изследванията, провеждане на целесъобразни и законосъобразни политики за развитие и израстване на академичния състав на института и др.

Може ли да разкажете накратко за историята на института?

Институтът по философия и социология при БАН (ИФС-БАН) е създаден през юли 2010 г- решение на Общото събрание на академията под името Институт за изследване на обществата и знанието, като правоприемник на три института – Институт за философски изследвания, Институт по социология и Центъра по наукознание и история на науката. На заседание на Общото събрание на БАН, проведено на 18.11.2019 г., е взето решение за преименуване на Института за изследване на обществата и знанието в Институт по философия и социология.
Институтът по философия и социология е наследник на богати теоретични и приложни традиции. ИФС-БАН подготвя и провежда комплексни теоретични и емпирични, фундаментални и приложни, философски, социологически и науковедски изследвания на знанието, ценностите, човека и обществото в съответствие с академичните, националните и европейските критерии и световните тенденции в развитието на науката и обучава специалисти в академичните дисциплини философия, социология и наукознание и техните подразделения. Това е уникална институция, чиито приоритет са изследвания и тeхния анализ и осмисляне, съчетани с образованието (самостоятелно и съвместно със сродните университетски катедри), популяризиране на идеи и продукти, продължаването и по-нататъшното развитие на анализа на класически и актуални области на социалното познание като епистемология и история на философията, философия и социология на социалните структури и много други, които имат важно значение за устойчивото развитие на българското общество, социалния прогрес и повишаването на благосъстоянието. Дейността на ИФС включва и извършването на експертна и консултантска дейност за нуждите на управлението и организацията на всички сфери на социалната практика, свързани с потребностите на социално-икономическото, културното и политическото развитие на България и с развитието на науката като социален феномен. Обобщавайки казаното, мисията на института като част от Българската академия на науките е да гарантира адекватно познаниe за обществените процеси и да съдейства за оптимизиране на процесите по разработване на политики в основните социално икономически области.

Разбери повече за БГ Наука:

***

С какво би се похвалил институтът и защо това е важно за науката?

ИФС-БАН е уникален поради своята структура. Институтът обединява философи, социолози и науковеди. В своята съвкупност, това е огромен творчески и изследователски потенциал, който е насочен директно към изучаване, концептуализиране, осмисляне и обяснение на сложните социално икономически процеси и феномени в българското общество.
ИФС-БАН организира научно изследователската си дейност, воден от стремежа да развива фундаментални научно изследователски дейности, така че да формира собствен принос към философията, социологията и метанаучните изследвания. Другият основен приоритет на ИФС-БАН е разработването на социално значими проблеми, като стремежът е по този начин учените от института за бъдат полезни при решаването на практически, злободневни проблеми на българското общество.
Като примери за значими фундаментални и практико приложни изследвания могат да се посочат следните изследвания:
Философски и социологически аспекти на промените в българската икономика;
Бъдещето на Европа в контекста на цифровите промени в индустрията;
Специфичните социални проблеми във връзка с реализирането на младите хора на пазара на труда;
Разработването на ефективни и иновативни политики за преодоляване на несигурността на пазара на труда за младежите;
Преодоляване на ограничеността на връзката между висшето образование, бизнеса и политиката/администрация чрез засилване на диалога със заинтересованите страни;
Изследване на нагласите и възможностите за учене през целия живот и изграждане на включваща и социално чувствителна Европа;
Философската методология в помощ на изследванията относно ролята на елементите на изкуствения интелект в съвременните теории на образованието.
Ограничаване на моделите на девиантно поведение: ограничаване на нагласите за нарушаване на законите и повишаване силата на социалните норми и императиви.;
Развитието на ценности и култура, характерни за обществата с развита демокрация, като например културата на дарителство в сферата на образованието и нейните социални, институционални и личностни измерения;
Изследване възможностите за синергия между процесуална философия и елементи на изкуствения интелект в теорията на обучението.
Изследване на социалните и образователните неравенства.
Добър атестат за значимостта и полезността на ИФС-БАН са реализираните през последните пет години шест значими научно изследователски проекта по Програма Хоризонт 2020 от учените в ИФС-БАН на обща стойност над 2 млн. лева, за което през 2019 г. ИФС-БАН бе отличен от МОН със Сертификат за най-успешен институт, реализирал проекти по Програма Хоризонт 2020. В момента в института се реализират осем значими проекта, финансирани от Програма хоризонт 2020 и други европейски програми. Това е индикация за интензивната изследователска инициативност на учените от института и високата степен на реализиране на научно изследователските им идеи.

Как да обясним на обществото, че Вашата наука е важна?

Полезността на философията и социологията едва ли се нуждае от специална аргументация. Все пак, ако трябва да обясним на обществото какви са ползите от съществуването на такъв институт, то вероятно трябва да акцентираме върху същностния изследователски, обяснителен и прогностичен потенциал на тези две науки. Философията и социологията са ориентирани към изучаване на човешкото битие и мислене, извеждане на закономерностите в моделите във функционирането на човешките общества, идентифициране на водещите ценностни, социално психологически и поведенчески модели. Най-простичко казано, нашите изследвания помагат да се вникне в случващото се в българското общество – основните социални, икономически, политически и социалнопсихологически процеси. За да функционира успешно, всяко общество се нуждае от саморефлексия – то трябва да е наясно какви процеси протичат в икономически, политически и социален план и на базата на това знание да строи планове за бъдещото си развитие. Философията и социологията правят тъкмо това – те наблюдават, изследват, установяват случващото и го обясняват, като препоръчват успешни стратегии и подходи за развитието на обществото като цяло и в отделните му аспекти.

Този отговор важи ли за политиците или бихте добавили нещо и за тях – защо трябва да се увеличат средствата за наука?
Специално за политиците бих добавила, че философските и социологическите изследвания би следвало да бъдат поставени в основата на процеса по вземане на управленски решения. В интерес на истината, през последните 10 и повече години сме свидетели на висок интерес към изследванията и постепенно осъзнаване на значимостта на тези изследвания за вземането на адекватни, ефективни и ефикасни управленски решения. В тази връзка според нас е наложително да се мисли и работи за увеличаване на относителния дял на средствата, отделяни за развитие на наука. Държавите и обществата, които ценят своите учени и инвестират в научни изследвания, генерират огромни ползи – както в научно отношение, така и по отношение развитието на икономиката, индустриалните отношения, бита на хората и жизнения стандарт. Ето защо ние многократно сме апелирали за промяна в мисленето по отношение на българската наука. Науката е неизчерпаем източник на идеи, разработки и изобретения. Но наука без пари не се прави, и това се отнася както до фундаменталните изследвания, така и практико приложните изследвания. Вярно е, че фундаменталните изследвания изискват значими инвестиции. Мъдростта на едно общество се съзира включително и в отношението му към науката и учените. Това отличава зрелите общества, мислещи в перспектива, от по-слаборазвитите, живеещи ден за ден и подценяващи ролята на науката.

Може ли да опишете типичния научен работник в института?

Типичният учен в нашия институт е високообразован, с отлична академична подготовка, широка култура и стабилни научни интереси. Трябва да отбележа, че ученият-философ и ученият-социолог притежават доста общи характеристики – те са еднакво вглъбени в своите изследвания, фокусирани върху едно или няколко предметни полета, водени от желанието да създадат нови теории и концепции, да проникнат под повърхността на очевидното и да уловят същността на социално икономическия живот. Ученият в нашите науки е с висока степен на себеотрицание и до голяма степен идеалист. Въпреки сравнително скромните финансови мотиви, ученият остава високо мотивиран – воден от вътрешен пламък и стремеж да даде най-доброто от себе си и да бъде полезен. Това се забелязва както при по-възрастните поколения, така и при младите колеги, които тепърва навлизат в нашите поприща и се изграждат като учени и изследователи.

Има ли бъдеще науката в България?

Аз съм оптимист по отношение на развитието на науката в България. Ако в първите години на прехода учените бяха поставени в твърде неблагоприятно положение, то с течение на времето се развиха положителни тенденции. Всеки нов програмен период създава по-богати и алтернативни възможности за развитие на научните изследвания. Достатъчно е в най-ново време да погледнем Програмата Хоризонт 2020 и новите проектни възможности, които се създават от Програма Хоризонт Европа. В национален план се полагат усилия за разработването на необходимите стратегически и оперативни документи, чрез които се рамкират и разписват възможностите за научни изследвания. Оперативните програми са добър пример за богати възможности за развитие на науката. Но трябва добре да се познават и да се подхожда креативно.
Мисля, че българското общество започва да осъзнава колко е важно да обгрижва своите учени. И макар на този етап средствата да идват предимно от европейски финансови инструменти, прави впечатление увеличаващият се дял на националните програми, които също насърчават развитието на науката. Фокусът все по-често се поставя върху развитието на партньорства, чрез които да се финансират идеи и изследвания, генериращи преки, видими и реални ефекти за българската икономика. Това е нормално и очаквано. Българският учен трябва да е наясно, че уважението към науката е живо и присъщо и на съвременния българин. Съвременните общества обаче поставят високи изисквания към своите учени и очакват от тях конкретни, реални резултати. Осъзнаят ли учените тази простичка истина, шансовете за развитие на науката ще се увеличат.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!