• Бихте ли се представили на нашите читатели?

Работя в Националния музей на образованието от откриването на неговата експозиция през 1986 година. Започнах като екскурзовод с немски език, после преминах през всички степени в отдел „Връзки с обществеността“ – уредник, завеждащ-отдел, главен уредник. Мисля, че моите 35 години в музея не са рутина, а предизвикателство, което продължава и днес. От август 2019 г. съм директор на институцията. За мен е изключителна чест и отговорност да ръководя този уникален музей, посветен на просветното дело по българските земи от IX век до наши дни, и единствен в Европа по исторически обхват и богатство на фонда.

• Каква е основната функция на един директор на музей?

Като всеки ръководител на културна институция и директорът на музея планира, организира, координира и контролира цялостната дейност. При нас по-различното от другите музеи е, че сме в структурата на Министерството на образованието и науката, което ни дава големи възможности да се развиваме в по-специфични направления. В смисъл, координиращата функция в Националния музей на образованието е по-силно подчертана, заради разнообразието от партньори, проекти и дейности. Но за мен е изключително важно и първостепенно да поддържам комфортна и спокойна атмосфера за работа на екипа, защото това е гаранция за изява на индивидуалните възможности и постигане на общ добър резултат.

• Може ли да разкажете накратко за музея и от кога съществува?

Както справедливо наричат Габрово „люлка на новобългарското образование“, така и музеят е получил своето признание – определят го като „паметта на българското образование”.
Националният музей на образованието носи в себе си заряда на новите, следосвобожденски идеали – той е наследник и продължител на първия Училищен музей, създаден през 1905 година в София. Инициативата принадлежи на проф. Иван Шишманов и е един модерен старт в музейното дело, реализиран по европейски образец. Част от тогавашните експонати, преминали през различни звена на просветното министерство, сега се съхраняват във фонда на НМО.
Юридически музеят съществува от 1974 година, а постоянната експозиция е открита 12 години по-късно в историческата сграда на първата пълна гимназия по българските земи – Габровската, сега Националната Априловска гимназия. Музеят и училището оформят един уникален комплекс – израз на връзката между история и съвремие.
Музеят съхранява над 180 000 движими културни ценности.
Неговата постоянна експозиция е разгърната хронологически в четири просторни зали. Обособени са пет възстановки – на килийно училище, на първото новобългарско училище – Габровското, кабинет по естествени науки, детска градина от края на XIX век и класна стая от 20-те – 70-те години на ХХ век. Оформен е кът „Учебен кинематограф“. Кинозалата на музея е подходящо оборудвана за провеждане на различни събития – срещи, семинари, конференции… Музейният разказ се обогатява от външната експозиция „Алея на знанието”.

• С какво би се похвалил музеят? С кое най-много се гордеете?

Гордостта на един музей несъмнено е неговият фонд и комплектуваните колекции. Съхраняваме уникална колекция с учебници от Възраждането. Тя включва ценни издания като Рибния буквар, първата българска аритметика „Наука числителна”, шестте части на „Славяноболгарское детеводство”, граматиката на Неофит Рилски и други.
Част от богатия фонд са колекциите „Училищни уреди и апарати”, „Училищни печати”, „Учебници 1878 – 1944 г.”, „Снимки на Априловска гимназия”, „Училищни знамена”, „Снимки на училищни сгради”.
Имаме историческия шанс до нас да достигне личната библиотека на Васил Априлов, пренесена от Одеса десетина години след смъртта му. Тя съдържа 233 книги, много от които библиографска рядкост. Най-старото издание в нея е Омировата „Одисея” от 1551 г.
Притежаваме ценни издания от библиотеката на Габровското училище.
Имаме и музейна специализираната библиотека, която предлага 32 000 тома педагогическа, историческа, справочна литература, редки и уникални издания, речници и енциклопедии.

• Какво бихте казали на бъдещите посетители и защо да дойдат и да Ви посетят?

Постоянната експозиция, петте възстановки, залата за временни изложби, кинозалата, огромното красиво оформено дворно пространство предлагат на посетителите богати и разнообразни възможности за познание, приятни емоции и усещане за принадлежност. Защото е особено вълнуващо, когато показаната от нас история отразява паметта на няколко поколения в едно училище, един род или едно семейство. Тук всеки намира частица от себе си, връщайки се във времето, когато е тръгнал по пътя знанието и е създал приятелства.
Постоянната експозиция е консервативна в най-добрия смисъл на думата – впечатлява с научната си издържаност, художествено-пространствено решение, условията за провеждане на музейни дейности, които приобщават посетителите към културното наследство. Стараем се да използваме всички съвременни музейни методи в работата с публика, за да спечелим посетителите, да им доставим стойностно и приятно преживяване.

• Има ли наука в музейната работа и каква е тя?

Самите музеи са резултат от дългогодишна, сериозна изследователска и научна работа, тяхното съществуване и дейност са немислими без наука.
Богатите музейни фондове са първоизточник за десетки изследователи, не само в областта на хуманитаристиката, но и в природните науки. Ще цитирам един любопитен пример.
Правнукът на Нестор Марков – проф. Светослав Марков от Института по математика и информатика към БАН, и негови колеги от Техническия университет в Габрово откриха при нас преведен от френски език учебник по математика, в който Нестор Марков е доразвил и обогатил решените задачи. С наше съгласие математиците сканираха учебника и се заеха да разкрият приноса на възрожденския учител. Това стана благодарение на една изложба в музея и интереса към нея.
Почти всеки ден получаваме заявки за използване на документи от докторанти, автори на исторически трудове, дипломанти и най-много краеведи. Някои биха казали, че краезнанието не е точно научна работа, но националната история се гради на всеотдайния и упорит труд на местните изследователи.
Научноизследователската дейност в музея, организирането и провеждането на научни прояви (конференции, работни срещи, дискусии) е регламентирано в Правилника за дейността ни.
В края на миналата година спечелихме проект „Физика в музея… с Нютон и Тео“, финансиран от Министерството на културата, в който всички дейности са свързани с научна работа. Музеят притежава уникална колекция, която се състои от над 300 физични уреда и апарата. Целта на проекта е да разкрием нейната културна, научна и познавателна стойност. Това постигнахме чрез проучване и събиране на допълнителни и специфични метаданни за уредите и апаратите и въвеждането им с помощта на информационно-комуникационни технологии в интегриран цикъл от събития, които подобряват музейното преживяване. Работата по проекта доведе до засилване интереса към научно-изследователска работа сред музейните специалисти, участници в проекта и развиване на нови компетентности.

• Как музеите могат да помогнат на образованието?

Музеят и училището работят и си помагат взаимно. С радост бих отбелязала веднага, че диалогът между двете институции в последните 4 – 5 години получи силна подкрепа от Министерството на образованието и науката и от Министерството на културата. С националната програма на МОН „Осигуряване на съвременна образователна среда“ се създава възможност музейните ресурси да подпомагат, обогатяват и разнообразяват урочната работа в българското училище. Към тази програма е дейността на Национален център „Музейно училище” – партньорска инициатива на Националния музей на образованието и Регионалното управление на образованието – Габрово. Идеята на Центъра е да подпомага диалога между музеите, образователните институции и учителската общност с намерение да се представя и ползва културното наследство в образователния процес за приобщаване на младите хора към културните ценности.

• Как държавата може да помогне на музеите в България?

Ще изразя лично мнение, което е базирано на дългогодишния ми опит и работата с различни аудитории. Вероятно се изисква огромен ресурс от специалисти и финансови средства, но е наложително да се мисли за единна информационна система, която да дава публичност на всички музейни фондове. От години институциите дигитализират движими културни ценности, но те могат да се видят единствено на отделните музейни сайтове. Трябва да се работи в посока за обща електронна база на българското културно наследство. Разбира се това е дълъг процес, но може да бъде започнат само с подкрепата на държавата.

• Какво друго бихте споделили с нашите читатели?

Аз ще използвам възможността да поканя Вашите читатели, да посетят Националния музей на образованието и не по габровски ще им предложим безплатна прожекция на новия ни 30-минутен филм „Експериментът 1872“. Той също е за наука, но разказана приятно и разбираемо от златния учител на България Теодосий Теодосиев.

Направи дарение на училище!