Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Христина Стефанова Христова, доктор, главен асистент към лаборатория „Атомна спектроскопия“ в Институт по физика на твърдото тяло „Акад. Георги Наджаков“

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Разбери повече за БГ Наука:

***

По документи се водя теоретик и работата ми основно е предимно пресмятане (на ръка или на хартия), като това по което работя, ако се потвърди в лабораторни условия, може да се приложи в реални устройства и да се използва в апаратура. Последните две години участвам имено в конструкцията на такива прототипи. Следователно може да се каже, че напоследък се изявявам като експериментатор. Участвам засега в два проекта като единият е финансиран от Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ на МОН, а другият проект „Физиката е забавна“ е насочен към обучение на ученици и там съм част от голям екип.
И като цяло продължавам да търся отговор на въпроса защо толкова малко хора са мотивирани да работят в областта на науката в България, при положение, че тази работа предоставя един куп възможности.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Моята работа е свързана с прилагане на квантови модели в оптиката. Накратко модели, които описват взаимодействия на атоми и молекули с лазерни полета могат да бъдат реализирани чрез оптични устройства – например структури от оптични влакна, нелинейни кристали или поредица от вълнови пластини. Като резултат се получават нов вид устройства – с подобрени характеристики, а понякога дори с нови функции. Подобренията се изразяват основно в оширяване диапазона на действие, стабилност на устройството при вариации (например в честотата на лъчението), удобен за производството дизайн като цена или като конструкция.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Ето на този въпрос продължавам да търся упорито универсален отговор. И все още не мога да отговоря с увереност какво е – нито при мен, нито при колегите. Обратното – мога да изредя редица демотивиращи фактори дори и без да се замислям много.
Може би отговора е, че работейки, попадам в някакъв друг свят – абстрактен, паралелен… но тъй като се определям като ентусиаст, много не вярвам в универсалността на тази мотивация.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Изключително важно е, според мен, в каква среда попада бъдещия научен кадър. Това включва както обучението, екипа и ръководителя на екипа, така и наличие на всички необходими чисто материални условия за работа. Например, когато отиваме на специализации при колеги извън страната, много често бюрократичните спънки са ни спестени. Да не говорим, че всичко, което е необходимо за работния процес или е осигурено, или се осигурява в разумни срокове. Поради тази причина доста от колегите установяват, че са много по-ефективни извън страната. И предпочитат или да останат да работят там, или поне да прекарват по-голямата си част от работното време в онези благодатни условия.
Тъй като случих на ръководител и екип, смея да твърдя, че съм се чувствала еднакво мотивирана и в България , и в чужбина.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Основното е неразбиране на важността и спецификата на нашата работа. Производителите имат продукция с относително точно определени параметри като качество и количество. Има и вариации, разбира се, но като цяло всичко е прогнозируемо, следователно и печалбата е прогнозируема. При нас не е така. И точно това неразбиране ражда недоверието – „я напишете сега хиляда и сто отчета какво и защо, и защо пък точно така сте го направили.“ А допълнителната бумащина отнема време за съществената част от работата.
Друг огромен проблем са липсата на хора. Например в нашата лаборатория се търсят поне по четири различни тематики хора. Едната тематика е свързана с лазерно почистване на обекти – тъй като по нея се работи с мощни лазери, работата е подходяща само за хора с опит. Втората тематика е свързана с лазерно-индуцирана флуоресценция – тук може да се включат дори и студенти. Третата тематика, свързана с охлаждане на рубидиеви атоми, търси ентусиасти, желаещи да се включат активно в работата. Четвърта тематика вече представих преди малко – и по нея ще се радваме на нови попълнения.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Личното отношение на всеки един от нас към науката – не само на обикновените хора, но и на самите изследователи. Проблемът с липсата на хора е пряко свързан с желанието ми да намеря силно мотивираща и достатъчно универсална причина. За съжаление само обичайната финансова мотивация при нас не действа макар, че едно по-добро финансиране би подобрило картината. Например наскоро тръгнаха програми за финансиране на младите учени – много колеги се задържаха на работните си места точно заради тези програми. Но младите току-що завършващи магистри и бакалаври продължават да се ориентират навън. Да не говорим, че изтърваме ситуацията още от стъпката училище-университет. Не, че няма къде да се реализират и в България, но някак тук нещата им изглеждат по-трудно осъществими. И нещата опират до там, че не успяваме сякаш да рекламираме достатъчно нашите научни институции и постижения. А доста често и не намираме време за това.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Вървейки по логиката на досега казаното, трябва да променим отношението към науката на голяма маса хора. А това става с говорене за науката и с учените. Ние учените трябва да намерим време да преведем на достъпен език сложните си изследвания, да намерим начин огънчето, което гори в нас да достигне до повече хора и медиите трябва да намерят време да предадат това огънче нататък.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!