Интервю с гл. ас. д-р Елмира Василева

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Елмира Василева, главен асистент, доктор в Институт за балканистика с Център по тракология, БАН

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Аз съм историк и моето нормално ежедневие включва, проучвания в архивохранилища и библиотеки, общуване с колеги, организиране и участие в научни форуми и мероприятия, но най-вече много четене и писане.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?


РЕКЛАМА:

***

Моите научни дирения са свързани с католическата и протестантска мисионерска дейност в Югоизточна Европа през османския период. Надявам се с тях да допринасям за разширяване познанията ни за миналото на нашия регион. Историята на Балканите е бурна, разнообразна, многопластова и учудващо слабо позната на широката общественост. В тази връзка смятам, че както моята работа, така и тази на колегите ми има просветителска функция и е от съществено значение за развитието на българското общество, което се нуждае от тези знания, за да разбира съвременните процеси.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Избрах професията на изследовател случайно, просто се възползвах от открила се пред мен възможност, след като бях посветила няколко години на преподаване в средно училище. Работата на изследователя е изискваща и трудоемка, но пък много интересна. Харесва ми откривателския елемент, тръпката да научаваш нещо ново и да го разказваш.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Развитието ми като изследовател дължи разбира се много на обучението, курсове и специализации, на няколкото стипендии в чужбина, от които имах възможност да се възползвам. Смятам обаче и за много важна работната среда в Института за балканистика с Център по тракология при БАН, в който имам късмета да работя, сътрудничеството с колегите, интересните проекти, международните контакти.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Основният проблем, пред който се изправят учените и който поражда всички останали трудности и спънки, е отношението на обществото към научния труд и хората, посветили се на него. Те остават неразбрани и неоценени, и дори смятани за излишни, като това се отнася в особено голяма степен за хуманитаристиката. При такова отношение не може да се очаква нито адекватно финансиране, нито създаване на добри условия за осъществяване на научни изследвания.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Когато знанията и интелекта се превърнат в ценност за обществото, тогава можем да очакваме промяна в отношението към науката.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Трябва да се говори за наука, за открития, за постижения, за научни събития и мероприятия. Трябва да има по-голяма публичност на хората, занимаващи се с наука, които да търсят контакта с обществото и да
рекламират своята дейност. Това е много важно условие, за да се постигне така желаната положителна промяна.


Европейска нощ на учените 2022 г.: