Направи дарение на училище!

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Дроздстой Стоянов е специалист по психиатрия. Ръководител на Катедрата по психиатрия и медицинска психология в Медицински университет-Пловдив; национален консултант по психиатрия (2018-2019), понастоящем член на Експертния съвет по психиатрия на Министъра на здравеопазването и втори мандат зам. Председател на Постоянно действаща комисия за оценка на научно-изследователската дейност във висшите училища и научни организация в Министерство на образованието и науката. Работи като лекар-психиатър във Военно-медицинска академия (2003-2005) ДПБ „Св. Иван Рилски“ (2006-2015) и в ДКЦ XX-София (от 2011 г.).

Дроздстой Стоянов е роден през 1980 г. Придобива ОНС „Доктор“ през 2007, избран за доцент през 2008 г., а за професор – през 2014 г. Придобива НС „Доктор на науките през 2018 г.

Вицепрезидент на Европейското дружество за личност-центрирана медицина (2013), Зам.-председател на специализираната група по философия в Кралския Колеж на психиатрите, Лондон (2012); член на секцията по философия и хуманитарни науки на Световната психиатрична асоциация (от 2008), български делегат в секцията по психиатрия на Европейския съюз на медицинските специалисти (от 2018).

Разбери повече за БГ Наука:

***

Проф. Дроздстой Стоянов е въвел метода на функционалната магнитно-резонансна томография на мозъка у нас. Освен това проф. Стоянов е формулирал и експериментално е описал оригинален модел на уязвимост към синдрома на професионално изпепеляване; има подчертан принос в имунобиологични, генетични и медико-психологични проучвания в психиатрията, съвместно с мащабни международни консорциуми, и е сред влиятелните автори в изследванията по философия на психичното здраве.

Проф. Стоянов е автор и съавтор близо 200 публикации, сред които над 60 публикации в списания с импакт фактор и шест монографии в чужбина, издадени от Oxford University Press, Springer Nature, Cambridge Scholars Publishing, Nova Science, River Publishers. Според Web of Science той е първи автор в 52 % от статиите и кореспондиращ автор в 49 %. Произведенията му са цитирани над 1200 пъти в специализираната литература. проф. Дроздстой Стоянов притежава Индекс на Хирш (Google Scholar) 20; Индекс на Хирш (Research Gate) 18. Главен редактор на Bulgarian medicine; Associate Editor, European Journal of Person Centered Healthcare;  Associate Editor, Frontiers in Psychiatry (Neuropsychiatric Imaging and Stimulation) (IF=4.1); Executive Guest Editor, Current Topics in Medicinal Chemistry (IF=3.2); Executive Guest Editor, CNS and Neurological Disorders-Drug Targets (IF=4.4); Guest Editor, Diagnostics (IF=3.7); член на редакционните колегии на International Journal of Person Centеred Medicine, Dialogues in Philosophy, Mental and Neurosciences и други. Рецензент ad hoc на над 100 статии в списания с импакт фактор.

Под ръководството на проф. Стоянов са защитени 6 дисертации за придобиване на ОНС „Доктор“ (на две от тях е научен консултант) и понастоящем се разработват още три.

Координатор на международни проекти по договори с Human Brain Project (Medical Informatics Platform); National Institutes of Health/National Institute of Drug Abuse, USA, Horizon 2020 (Университет на Берген, Норвегия) и редица други.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, .

Откровено казано, по-голяма част от времето ми в последно време е заета от административни отговорности. Иначе най-ценното, което правя на работното си място, е активната работа с докторанти и пост-докторанти, под формата на индивидуална супервизия, теренни изследвания, семинари (lab meetings). 

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Нашите постижения се простират в четири изследователски полета. Първото от тях е философия на познанието и философия на съзнанието. Винаги ме е вълнувал и продължава да ме занимава въпросът за подходящия изследователски дизайн, който да осигури здрава научна връзка между науките за психичното функциониране и природо-математическото познание. Първите оперират със субективни понятия – макар и в една голяма част психичните измервания да са привидно количествени в последна сметка те описват интер-и интрасубективни разкази. Природо-математическите науки използват обективни универсални измерими показатели, които подлежат на репликация. Създаването на мост между двете групи науки, съответно между психопатологията и невронауката винаги е било предизвикателство. Основите на това предизвикателство се коренят в психофизичния въпрос, интерпретацията на който в полето на емпиричните изследвания, силно повлияват изследователските програми. В продължение на години съм се фокусирал върху разработването на компромисно решение на психофизичния проблем чрез тъй наречения дивергентно-конвергентен метод за решаване на научни проблеми. Това решение е заложено като предпоставка за клинико-експериментална програма за трансдисциплинарно валидиране на клинични инструменти. Клиничните инструменти в областта на психологията и психиатрията се състоят от интервюта и самооценъчни скали, които на свой ред са съставени от въпроси и твърдения, следователно от субективни оценки и самооценки. Тяхното обективиране със средствата и подходите на съвременното невроизобразяване в реално време е основна цел в нашата програма. Различните компоненти от скалите се прожектират на пациентите и функционалния сигнал в мозъка им бива записан по същото време, в което отговарят на дадените въпроси. При това се откриват значими закономерности и кръстосана валидност на мозъчните сигнали при изпълнение на психологически тестове и резултатите от самите тестове. Нашите резултати се допълват от функционална магнитно-резонансна томография (ФМРТ) в покой, която описва ефективната свързаност между различни мозъчни зони и предлага рационален обяснителен модел за възникване на симптомите и признаците на душевните заболявания. 

Следващото поле на нашите интереси се простира в молекулярната психиатрия. С помощта на генетични имунобиологични методи и измервания биват регистрирани биологични маркери на афективните разстройства и шизофренията, както и потенциални прицелни молекули за иновативни методи на лечение. 

Третата област на нашите научни изследвания е свързана с изучаването на синдрома на професионалното изпепеляване. Традиционното разбиране за професионално изпепеляване или бърнаут като системен феномен, свързан със социално-психични фактори на работната среда, беше предизвикано в края на миналия век от убеждението и емпирични данни в полза на тезата, че бърнаут идва като резултат от личностова предразположеност, която не зависи от системните фактори. В нашия модел конструктите на психологичния климат на работното място и личностовата структура като диатеза са комплементарни един с друг фактори, обуславящи професионалното изпепеляване. Напоследък ситуирахме своите изследвания и в контекста на актуалната пандемия с оглед на проблема за кохерентността. 

Извън тези основни полета на реализация съм взел участия в редица публикации, посветени на ефекта на шумовото замърсяване (акустичната среда) и озеленяването върху психичното здраве на популационно ниво. 

Нашите изследвания посредством ФМРТ ще позволят използването на валидираните чрез невроизобразяване психични скали в клиничната практика, което ще позволи при използването на минимални икономически ресурси да бъде постигнато оптимално измерване на медицински състояния в психиатрията. 

Нашите проучвания в полето на молекулярната медицина са насочени към производство и внедряване на нови методи за лечение и управление на психичните заболявания, което в перспектива може да доведе до значително намаляване на обществено-икономическия товар на психиатричните разстройства. 

Нашите изследвания в областта на професионалното изпепеляване са насочени към изграждане на програми за скрининг и ранна диагностика на бърнаут, което съдържа в себе си потенциала да оптимизира управлението на човешките ресурси в различни професионални сектори – здравеопазване, образование, сигурност и др. 

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Желанието да създавам знание, което да импрегнира и вдъхновява хората около мен и след мен. За да оставя следа в трансценденталната ноосфера на човешкия ум и постижения. Както се изразява Аксел Мунте, ако не си оставил на хората себе си, нищо не си им дал.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

В момента работя върху мащабен социално-психологически експеримент. Самият експеримент е заложен в далечната 2004 г. Тогава в свое интервю определих Българската академия на науките (БАН) като „развъдник за пенсионери“ и подложих на аргументирана критика механизмите, процесите и критериите чрез които се получават почетните звания член-кореспондент и академик. През следващите години станах последователно дописен член и академик на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) и  неин заместник-председател. В последното си качество въведох публични минимални (т.е. елиминативни) количествени критерии за произвеждане на избор на дописни членове и академици на БАНИ, приети от нейния Академичен съвет. Тук е мястото да поясня концептуалното различие между двете организации. БАН се явява легитимна организация, учредена от Народното събрание през 1948 г. в София като бюджетна институция със съответен административен и щатен състав. В тази си роля нейната дейност е регламентирана от Закона за БАН, което осигурява финансиране и известни привилегии за нейните почетни членове. БАНИ е неправителствена гражданска организация, която е съществувала от 1869 до 1947 г., като през целия период е притежавала статут на неправителствено дружество, макар и с различни наименования, което е ползвало само частична субсидия от държавата за отделни свои дейности и на практика се е издържало чрез членския внос на своите членове. Последните са получавали своята заплата като щатни служители в държавни висши училища. Промяна в статута на тази организация, която е съществувала до 1947 г. е била възможна само и единствено чрез санкция на общото й събрание. Такова събрание за преструктуриране на БАНИ не е било свикано преди учредяването на БАН поради обективна невъзможност, породена от факта, че преобладаващата част от членовете на БАНИ в този момент са обект на политически преследвания или се ликвидирани физически. Действащият Закон за БАН по никакъв начин не предполага монопол върху даването на почетни звания. Напротив, тяхното получаване може и следва да бъде регламентирано чрез прозрачни измерими критерии в условия на здрава конкуренция.

И точно тук се поражда развръзката на моя експеримент. В продължение на хипотезата от 2004 г., взех решение да проверя валидността на своята хипотеза, че БАН се явява порочна тоталитарна пост-комунистическа организация, в която няма никакви обективни принципи и правила. За осъществяване на експеримента подадох документи в конкурс за член-кореспондент на БАН. Документите на всички кандидати в момента са публикувани на сайта на организацията. Видно от тях в отделението по Медицински науки има отчетливо и безспорно предимство по всички възможни обективни критерии на двама колеги в конкурса за академици и двама в конкурса за член-кореспондент над 50 год. възраст, както и на един в конкурса за член-кореспондент под 50 год. възраст – аз. Броят на кандидатите е 13, а местата са 4+1. Някои от останалите кандидати дори не биха били допуснати до избор за членове на неправителствената БАНИ.

Алтернативната хипотеза е, че БАН не е развъдник на пенсионери, в нея господстват ясни, точни и обективни правила при избор за академици и член-кореспонденти. В този случай петимата кандидати в Отделението по медицински науки с най-ярък научно-изследователски и обществен профил следва да бъдат избрани. Между тях и аз. При подобно развитие е закономерно публично да се извиня за изказванията си и да поема своята отговорност.

Нулевата хипотеза на този експеримент е, че БАН е развъдник за пенсионери, дълбоко корумпирана организация без правила и принципи. В този случай за обявените пет места ще бъдат избрани други фигури, които не отговарят дори на съставените от мен като заместник-председател на БАНИ и приети от нейния Академичен съвет официални минимални критерии за избор на дописни членове и академици за членство в неправителственото сдружение БАНИ. Това ще докаже допускането, че в една неправителствена организация, обект на постоянни атаки през последните 17 години от БАН, всъщност има много добре регламентирани правила, каквито не е имало, и няма в БАН. 

В хода на настоящия експеримент срещу мен вече беше организиран опит за дискредитиране и компрометиране, който най-вероятно има връзка с конкурса. 

Неделима част от настоящия експеримент е и това интервю за Българска Наука, имащо за цел да провери дали ще бъде извършен опит за налагане на цензура върху добре аргументирани, балансирани и обективни твърдения. 

Kакво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Учените в областта на медицината и здравеопазването се сблъскват най-общо с три големи групи проблеми. 

Първата група са проблеми от икономически характер, свързани с осигуряването на апаратура и консумативи за нейната експлоатация. Тези проблеми бяха особено отчетливо очертани в началото на моята научна кариера – във втората половина на 90-те години на миналия век. В онова време на крайна политическа нестабилност бяха ограничени както възнагражденията на персонала до границата на бедността, така и достъпът и възможностите за работа с модерна апаратура. Днес тази група проблеми е частично преодоляна благодарение на финансови инструменти, обвързани със съфинансиране от Европейския Съюз –  рамкови, оперативни програми и други. Тези програми предоставят възможности за обогатяване на изследователската инфраструктура с външни за бюджета средства. 

Втората голяма група проблеми са свързани с диспропорционалното лично възнаграждение. Съществува огромна разлика във възнаграждението, която се получават от академичния състав в различните висши училища и научни организации, като това все още не е пряко обвързано с техните постижения. Нещо повече, в редица институти на БАН възнаграждението на голяма част от персонала граничи с прага на бедността/минималната работна заплата. За мен като лекар също така е обезпокоително извънредно ниското ниво на заплащане в системата на здравеопазването, където голяма част от академичния състав има втори трудов договор. Тази разлика може да достигне два до четири пъти по-ниска заплата в сравнение с висшите училища и води до тежко обезценяване на труда и усилията на медиците. 

Третата и фундаментална група проблеми, пред които сме изправени е свързана с критичния психоклимат на работното място, който в някои ситуации е съвършено несъвместим с понятията за академична етика, етикет и морал. Както бе изтъкнато по-горе психологическият климат на работното място, съчетан с уязвимостта на личността може да отключи синдрома на професионалното изпепеляване, което води до съществена редукция на мотивацията на персонала и оттам на неговата ефективност. Работна среда, в която финансовият стимул е противоречив и недостатъчен и която страда от неблагоприятен психоклимат води до постоянна ерозия в мотивацията на млади и талантливи учени за академична кариера. Мога да изтъкна, че точно с този вид проблеми се сблъсквам и в момента при опита си да приобщя към полето на научните изследвания млади студенти и стажанти, които изпитват разочарование на първо място от токсичния психоклимат, и разбира се, от лошото възнаграждение на труда. Ако второто би могло да бъде компенсирано чрез различни извънбюджетни механизми, включително проектно финансиране, то психоклиматът е унаследената болест на пост-тоталитарните научни институции, тумор в тялото на прогресивната наука, който трябва да бъде отстранен радикално, за да предотврати продължаващата емиграция на интелектуалния потенциал.  

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Според мен в науката в България коренно трябва да се промени количественото и качественото измерване на приноса. По настоящем преобладават все още унаследени модели на медиокрация. При тях се насърчава „средното“ (посредственото) постижение и се ограничават опитите за значимо отклонение от общоприета за определена област на науката статистически средна норма. Тук имам предвид норма за научна продукция –статии, цитирания, финансирани проекти и др. Под влиянието на редица глобални процеси през последните шест години удивителен прогрес постига алтернативният модел на меритокрация, при който успешното кариерно развитие в науката се обвързва с обективните заслуги на изследователя. Този модел следва да бъде поощрен и подпомогнат чрез политически и правни инструменти като се заложи експлицитна зависимост на академично развитие и трудово възнаграждение от постигнати резултати. Наред с това следва да се преоцени разбирането за производството на знания като различно от възпроизводството. Съществуват висши училища, които могат и трябва да обучават до равнище на бакалавър и са призвани да възпроизвеждат готови знания. За разлика от тях академичните институции, които обучават магистри и докторанти са длъжни да се посветят на произвеждането на нови знания, технологии и рационализации. Нужни са още много усилия в тази насока, които да стимулират една здрава и продуктивна конкурентна среда в науката и висшето образование в България. 

В свободното си време обичам да…

Нямам свободно време ☺ Когато имах, слушах класическа музика и посещавах конен спорт.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!