Интервю с Дора Чаушева, директор на Национален музей „Васил Левски“

  • Бихте ли се представили на нашите читатели?

Дора Чаушева – работя в музея на Апостола в Карлово от 1986 г., а от 1993 г. съм директор. Завършила съм специалност история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, който ми даде много за по-нататъшната ми реализация. С родния град на Левски съм свързана от ранното си детство и за мен Карлово е бил и сега е един прекрасен град, а работата в музея истинско удоволствие с цялото ежедневно разнообразие, с всичките реализирани проекти, а и проблеми, които преодоляваме с колегите.

  • Каква е основната функция на един директор на музей?

Трудно е да се определи една функция като основна. Това е доста различно, свързано със спецификата на отделния музей. Може би най-общо тази функция на директора е да организира работата така, че от една страна музеят да продължава да се обогатява с културни ценности, които да съхранява и показва, а от друга той да е изпълнен с живот – посещения, образователни програми, събития. И още да направи така, че музеят да е разпознаваем в културното пространство и търсен партньор.

  • Може ли да разкажете накратко за музея и от кога съществува?

Музейният комплекс е оформен около родната къща на Апостола. Някога тя се е намирала в западната част на Карлово, по пътя за Сопот, а днес музеят е в идеалния център на града. Централен елемент в музея е самата родна къща на Васил Левски, възстановена през 1933 г. и отворена като къща музей през 1937 г.  Тук на 18 юли 1837г. се ражда Васил Иванов Кунчев – Левски. Един зимник, стая за гости и спалня обитавало тогава цялото семейство. Непосредствено до къщата е долепена работилницата – ниска постройка, състояща се от стая, в която са плели гайтани, служила и за склад на стоката, и полуоткрито помещение за бояджийница. 

Днес всеки посетител на Националния музей “Васил Левски” освен родния дом на Апостола може да разгледа още:

– експозиционната зала на музея, в която са показани материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски, неговия живот и ролята му в националноосвободителните борби на българския народ през 19 век, образа на Апостола в произведенията на поколения български художници, ценни екземпляри на научни и художествени произведения за Васил Левски;


РЕКЛАМА:

***

– мемориалния параклис “Всех святих болгарских”, в който се съхраняват косите на Апостола;

–  паметника на майката на Левски Гина Кунчева;

Музеят разполага и със зала за временни изложби, образователен център и детска работилница, а в Чардаклиевата къща има щанд за сувенири, художествена и научна литература за Васил Левски и Карлово. 

От 2000 г. музеят получава статут на държавен културен институт с национално значение, а от 2007 г. „Знак за европейско наследство“.

  • С какво би се похвалил музеят? С кое най-много се гордеете?

От една страна, че музеят е много посещаван. От друга, че материалната база на институцията се разви и обогати много в последните 25 години. Да, в последните 25, колкото и на някой да му звучи странно. Точно в тези години към музея се изградиха 3 нови обекта – две възстановени възрожденски къщи и един мемориален параклис в памет на Апостола. Това отвори прекрасни възможности за разгръщане на по-богата и разнообразна дейност – изложбена, образователна, научна, популяризаторска. Не че някой ни е изливал блага на готово. Това стана и с инициативата и настояването на музея пред много институции, фондове, програми. Не на последно място по-значение сме радостни и се гордеем с нашите млади колеги. Прекрасни специалисти с много идеи и енергия за реализиране, всеки със своите си наклонности – един за работа с деца, друг за изследователска дейност. Дано и в другите музеи да постъпват на работа млади хора, въпреки непривлекателните възможности за заплащане на труда, които имаме засега. 

  • Какво бихте казали на бъдещите посетители и защо да дойдат и да Ви посетят?

Музеят е на много комуникативно място, когато пътувате в България – почти в географския център е Карлово, а музеят е в центъра на града. Какво по-хубаво да спреш за почивка, та даже и да не си планувал това посещение. За кратко ще се потопиш в атмосферата на възрожденско Карлово, където е отраснал Васил Левски. От музея всеки може да се отправи и към онези калдъръмени улички, които помнят още стъпките на Апостола, църквите, които помнят неговия глас.

  • Има ли наука в музейната работа и каква е тя?

Естествено – това е едно от направленията на дейност на всеки музей, стига да има подтготвени и желаещи да се занимават с наука специалисти. Ако някои други от ежедневните дейности могат да се случват и с контролни мерки и заповеди, науката не. Това е, бих казала, вътрешна потребност на човека да изследва. Той или я има, или я няма. Не се създава с административни мерки. Ако желанието е подплатено и със съответната подготовка от университета, това е най-доброто попадение за един ръководител при подбор на специалисти. За щастие ние имаме такива колеги. Те се занимават с издирване и изследване на исторически документи и за рода на Левски, и за сподвижниците му, и за възрожденско Карлово и културното наследство за Апостола в родния му град. Имаме млад колега, който откри интересни нови документи за Левски в Османския архив в Истанбул и те станаха основа за издаването на няколко сборника с документи и изследвания за последните месеци от живота на Левски, за издирването му, особено след Арабаконашкия обир и залавянето на участниците и на комитетските дейци от района и съдебния процес срещу тях в края на 1872 г. и началото на 1873 г. Интересни материали бяха открити и за помощника на Апостола Ангел Кънчев, за четата на Димитър Войняговеца, минала в Българско почте едновременно с четата на Панайот Хитов през 1867 г., чиято публикация предстои.  Привлякохме към общото дело специалисти османисти и от България, и от Турция, с които работим ползотворно вече две години. Надявам се тези проучвания да продължат и да се разширят и в други архиви.

  • Как музеите могат да помогнат на образованието?

Много са възможностите. И тук отново въпросът опира преди всичко до желанието. Дали работещите в музея имат като своя мисия работата с деца и ученици или са преценили, че могат и без тази, донякъде допълнителна работа или даже тегоба за някои. Нашият музей е благословен, бих казала, в тази сфера на дейност. Първо публиката на музея е поне 50% детска, ученическа и студентска. Какво по-хубаво от това! Винаги сме полезни за тези млади хора в създаването на познание за Левски. Най-качествено е обаче, когато това става систематично и с натрупване на знания. Затова преди 6 години музеят започна реализирането на образователната програма „Аз уча в Музей „Васил Левски“ за начален етап на обучение за учениците от Карлово и региона. Четири години те имат по 3 урока в музея – общо 12 за целия курс. Темите разработихме и под формата на работни тетрадки, с които децата разполагат и използват при всички уроци с разнообразни задачи в тях – кръстословици, пъзели, работа с карти, с художествени произведения. В края на тази учебна година изпратихме нашият втори випуск, завършил 4-годишната програма. Децата получават удостоверения за завършен етап. За тези от страната и чужбина програмата е „Аз уча за Васил Левски“, отново с работна тетрадка, с по-обобщени теми, защото те не могат като учениците от града ни да идват така често в музея. Когато пък въобще нямат възможност да ни посетят, правим опит ние да отидем при тях. Тази година установихме, че това се случва много успешно и онлайн. Така направихме множество уроци с деца от българските училища в чужбина – макар и виртуално, те успяха да разгледат музея, да се срещнат на екрана с нашите екскурзоводи, да задават въпроси, а и да разкажат това, което знаят вече за Апостола. Полето на образованието е толкова безкрайно, че всеки музей може да намери своята част, стига да има желание и ресурс. А от скоро има и програми на двете министерста – на културата и на образованието, които подкрепят точно проекти в тази област.

  • Как държавата може да помогне на музеите в България?

Вярно, че най-лесно е да се оправдаваш само с държавата, когато имаш проблеми, или, когато не ти се работи. Аз поне мисля така. Наистина настъпиха много големи промени в средата, в която музеите функционираха преди 1989 г. и сега. Те са и в сферата на финансиране, и в сферата на  законодателството за културното наследство, в поддържане на материалната база, в конкуренцията за публика и много други различия има. Някои са за добро, но за по инициативните и предприемчивите музеи. За други остава и продължава позицията на непрекъснато и за всичко хленчене, че държавата не помага. И тук смятам, че е валидно посланието „Помогни си сам, та да ти помогне и Господ“. Разбира се държавата няма как да е Господ за всичко. Факт е, че в последните години малко по малко се повишава финансирането на музеите, не колкото ни е потребно обаче. В същото време на музеите е дадена възможността да акумулират собствени приходи, с които да финансират част от дейността си. Ролята на държавата виждам и чрез реализирането на една разумна политика за подготовка на музейни специалисти чрез образование и квалификация, защото все по-малко са желаещите да практикуват музейни професии. За това би спомогнала държавна политика на стимулиране чрез ниски такси за определени специалности, за по-високи заплати на младите и амбициозните, а не чрез 30-40% т. нар. „ прослужено време“, което в някои случаи е буквално прослужено. Липсват вече и специалисти, и фирми, които качествено да изпълняват ремонтни и консервационни дейности по многобройните сгради – недвижими културни ценности и от национално, и от местно значение. Тук също виждам необходимостта от промяна в държавната политика след разтурянето на централизираната система за реставрация, която добра или не чак толкова, работеше доста ефективно. Държавата може да помогне на музеите и чрез рекламата на културното ни наследство на световния пазар на туризма.   

  • Какво друго бихте споделили с нашите читатели?

Да посещават българските музеи – кои по-добри, кои по-лоши. Във всеки музей могат да научат нещо интересно, нещо полезно. Да не ни спестяват своето мнение. Както е казал Апостола – „кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим …“ Мисията на музеите е обществена и обществото трябва да изразява своето мнение и своята позиция.


Европейска нощ на учените 2022 г.: