Направи дарение на училище!

Доц.д-р Тодор Чобанов е археолог по образование, в момента е заместник-кмет на Столична община.

В специално интервю за „Българска наука” доц. д-р Чобанов разказа за своя професионален път като археолог. Любовта му към тази професия се зародила още в детството му, прекарано в родния му Асеновград, град богат на старини, където и за първи път се срещнал в момчешките си години с екипите археолози, провеждали разкопки на Асеновата крепост. Тези първи детски впечатления в съвкупност с други фактори – негови близки са сред първите краеведи на Пловдивския край, цял живот събирали данни за миналото и написали книги, го убедили да поеме по този път.  Зам.-кметът на София сподели още, че археологията е една много интересна професия, в която за разлика от много други професии, никога нищо не се повтаря – няма два еднакви обекта, няма два еднакви проблема, няма два еднакви дни. Никога не знаеш какво ще откриеш. „Науката археология и историята изобщо е едно любопитство към миналото, към нашата същност, една възможност човек да опознае обществото, хората, себе си в един по-широк план, най-вече да може да разгадае закономерностите на това, което се случва около нас, защото аз съм от хората, които смятат, че няма нищо случайно”, добави той.

На въпроса на „Българска наука” по какъв начин археологията е помогнала в работата му, доц. д-р Тодор Чобанов сподели, че археологията на първо място учи на системност, да подреждаш една често откъслечна информация, тъй като археолозите в своята работа винаги боравят с части от цялото познание, никога не получават наготово отговорите на дадени въпроси. Следователно това възпитава упоритост, целенасоченост, умения, свързани с търсене на решенията на определени проблеми – за да сглоби цялата картина, на археолога се налага да направи анализ, да развие у себе си качествата да може да опознава без да има достъп до всичко налично. Всичко това е много полезно и когато си ангажиран с обществена работа, защото при нея проблемите също много често са свързани със систематично, упорито събиране на информация, обобщаването и поднасянето й в разбираем вид.

Доц. Д-р Чобанов разказа още, че кметът на София държи да има в екипа си хора, които да се занимават с историческото наследство, тъй като столицата ни е изключително богата на исторически ценности. София има 8000-годишна история, непрекъснато се правят нови и нови открития. Тази история е безценен капитал както по отношение на българската ни идентичност, така и във връзка с туристическата индустрия на града. Ние сме вече на картата на света с туристическите си места, броят на туристите надминава чувствително броя на жителите на града. Следователно град с такова културно наследство има нужда от специалисти. Неслучайно екипът на Столична община успя да създаде втория по големина музей в България – Музея за история на София, известен и като Регионален исторически музей. „Това е една много сложна, постоянно развиваща се система, която стопанисва обекти като Западната порта на Сердика, подземната експозиция с триъгълната кула на Северната порта, къща-музей „Проф.Ненко Балкански” и др. Това е важна система, която на първо място подпомага образователното израстване на българските деца, а освен това е страшно интересна и за туристите. Всичко това в съвкупност обяснява присъствието на археолози в екипа на Столична община, включително в ръководния екип”,разказа още той.

По отношение на значението и ролята на науката, доц. Д-р Чобанов смята, че тя е важна част от човешката цивилизация, вероятно дори най-важната, защото в крайна сметка, за да имаме блага, постижения, качество на живот, лично и колективно щастие, всичко това, което ползваме в ежедневието си, дори идеите, които са в нашия ум – всичко това се поражда най-често „в двора на науката” според думите му.

Разбери повече за БГ Наука:

***

„Всяко постижение е било преди това предмет на работа на учените. Почти нищо в човешката история не се е породило случайно. Сега, разбира се, тук там можем да кажем, че шансът е играл роля, но огромната част от благата на цивилизацията, от нашето ежедневие, включително духовния живот на човечеството са плод на научни процеси. Дори изкуството няма как да избяга от прегръдката на науката – това важи и за архитектурата, киното, фотографията и т.н., защото новите технологии пораждат и промяна в самото изкуство, и дават възможности, които преди това не са съществували. Науката дава решенията на всички проблеми, които човечеството има пред себе си. Като учен убедено вярвам, че например проблемът с  климата ще намери своето решение в научни технологии, които ще бъдат внедрени и ще позволят да нанасяме по-малко щети на природата. Мога да дам много подобни примери как чрез наука и технологии са разрешавани проблеми – древните римляни например са пиели вода от водопроводна система с оловни търби без да знаят, че по този начин се тровели. Но след като проблемът бил установен, той бил успешно решен с помощта на науката.”

„Единствено проблеми от морален характер не биха могли да бъдат решени чрез наука, макар че дори и там научни дисциплини като политология, социология, културология дават решения на редица морални дилеми, пред които е изправено човечеството. Знаете, че има вечни въпроси от Древна Гърция до днес, от класическата философия като например „Истината ли е по-ценна или толерантността”, които винаги са на дневен ред, но дори там науката може да даде различни методи за намиране на едни по-обективни решения. Така че науката е нещо велико, нещо вълнуващо, което е и мисия, и призвание, и хоби, и професия, което дава удовлетвореност, каквато малко други сфери на човешката активност могат да дадат и което най-накрая може да направи човека безсмъртен. Учените, които правят открития (в България има доста такива хора, макар не всички от тях да са известни), създават лекарства, технологии, намират решения на сложни проблеми  – това са хора, които ще живеят вечно в колективната памет, защото чрез техните дела човечеството заживява един по-добър и по-спокоен живот. Така че аз винаги съм призовавал младите хора да мислят за науката и тези от тях, които усещат призванието, които имат, ако щете, тръпката и енергията да се занимават с наука, да не се колебаят да тръгнат по този път. В развитите общества, а ние вече се причисляваме към този кръг, макар и да сме все още на опашката може би по икономически просперитет, но убеден съм рано или късно ще заживеем като всички останали развити общества – в развитите общества ученият човек е уважаван.”

„ Най-важният аргумент – науката е една от много малкото системи в цивилизацията, които са 100-процентови меритокрации т.е. по-нагоре в йерархията са не хората с връзки, с пари или големи мускули, а именно хората с по-големи постижения, тези, които работят повече, публикуват повече, правят повече открития. Това е една пирамидална система,  в която колкото си по-успешен в своята професия, толкова по-нагоре се издигаш. Едва ли може да се каже това за която и да е друга система. Това е нещо уникално и неслучайно философите на днешния ден казват, че това е последната крепост на йерархията, последната област, в която заслужилите получават повече. Навсякъде по света учените са много уважавани хора.”

Видеозапис на цялото интервю на Българска Наука с доц. д-р Тодор Чобанов:

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!