Направи дарение на училище!

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Мая Митева Стоянова е заместник-декан на Факултета по математика и информатика на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (ФМИ-СУ); доцент (по алгебра и приложения) към катедра „Алгебра“, доктор (по алгебра и теория на числата).

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

Във ФМИ като заместник-декан отговарям за академичния състав. На фона на редицата промени в ЗРАС в РБ се наложи да организирам  процедура за проверка на наукометричните данни и след това поетапно да регистрирам  академичната колегия на ФМИ в Регистъра на академичния състав в Република България с наукометрични показатели. Сега такива регистрации се извършват само при академично израстване на колега от ФМИ или за новоназначени колеги. Организирам и следя за ежегодното актуализиране на данните за публикационната активност на преподавателите от ФМИ-СУ, които се подават към РАС (НАЦИД). Искам специално да благодаря на колегите от НАЦИД, за чудесното сътрудничество при съвместната ни работа и  за винаги бързото и акуратно съдействие от тяхна страна.

Като ресорен заместник-декан отговарям за организацията и провеждането на традиционната Пролетна научна сесия на ФМИ-СУ, за която държа специално да отбележа, че тази година въпреки, че се наложи да я проведем онлайн през платформата Microsoft Teams, имаше голям интерес и участие от страна на колеги от различни университети. Проведе се и пленарна част посветена на математически модели и прогнози за COVID-19.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Като доцент д-р към катедра „Алгебра“ водя лекции по задължителните дисциплини Алгебра, Линейна алгебра и Висша алгебра, както и лекции по избираемите курсове „Кодове и дизайни в полиномиални метрични пространства“ и „Избрани глави от алгебрата“.

Научните ми интереси са в областта на алгебричната теория на кодирането, по-точно се занимавам с охарактеризиране на структурата на някои комбинаторни конфигурации в полиномиални метрични пространства и минимизиране на техните енергии. Имам удоволствието да работя в екип с едни от най-добрите в тази област колеги от цял цвят, като Edward Saff, Douglas Hardin (Vanderbilt University, Nashville), Peter Dragnev (Purdue University Fort Wayne, Fort Wayne), Alexander Barg, (University of Maryland, College Park, Maryland), Danyo Danev, Петър Бойваленков (Институт по математика и информатика, БАН), Силвия Бумова (ФМИ-СУ) и др., което ме стимулира към непрекъснато самоусъвършенстване. Това прави научната ми работата не просто интересна, а и често забавна, тъй като от една страна се налага да работим с тях по всяко време от денонощието  през различни платформи zoom, скайп и други, а от друга се опитваме да се засичаме на важни международни събития и конференции, където обичайно приключваме текущи съвместни проекти, а като бонус ни остават многото общи хубави моменти и спомени от цял свят.

3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Заедно с колегите Boyvalenkov, Dragnev, Hardin и Saff, получихме универсални долни и горни граници за енергиите на разглежданите от нас сферични кодове и дизайни, както и на кодове и дизайни в Хемингови пространства. Получихме и съответни подобрения на границите на Левенщейн за мощността на тези кодове и дизайни. Резултатите от съвместната ни работа през последните няколко години са публикувани в над 15 статии в научни списания или томове на конференции. От друга страна с колеги получихме редица ограничения и взаимовръзки между спектрите на даден ортогонален масив и свързаните с него така наречени производни ортогонални масиви. Имаме изграден апарат и алгоритъм за генериране на всички възможности за спектри на разглежданите ортогонални масиви и съответно алгоритми за редуциране на броя на тези възможности. Целта ни е доказване на несъществуване на ортогонални масиви с потенциално зададени параметри или на конструиране на нови ортогонални масиви. За ортогонални масиви е двоичното и троичното Хемингово пространство има създадени и непрекъснато се актуализират съответни библиотеки с резултати (бази от данни), налични в уеб-пространството. Разглежданите от нас комбинаторни конфигурации имат редица приложения в статистиката, теория на кодирането, криптографията, физиката, компютърните науки (за тестване на софтуери) и други.

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

За мен преподаването на студенти и научно-изследователската работа във ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ не е просто отговорност и работа, а е една сбъдната детска мечта. От малка бях запленена от необятната красота на математиката и когато в 5 клас ме попитаха каква искам да стана, аз казах „… Искам да съм като другарката Лазарова, но да преподавам да големи батковци и каки и да правя нова математика …“ Разбира се тогава др. Лазарова бе моята учителка по математика. До ден днешен аз преподавам с желание, стремя се студентите да ме разбират, да общувам с тях по време на лекции и да виждам доволните им погледи, че съм ги научила на нещо. За мое съжаление, последното малко ми липсваше през последната година при наложилото се поради ситуацията преподаване в електронна среда, но и с това се справихме. Мисля, че студентите усещат, че аз обичам работата си и затова винаги има взаимно уважение и разбиране между нас.

5. В момента работя върху ……., което ще …….

С прилагането на методи на линейното програмиране и на някои комбинаторни свойства с моите колеги продължаваме научната си работата върху получаването на нови граници за енергиите и на граници на други важни характеристики на разглежданите от нас комбинаторни конфигурации в полиномиални метрични пространства. Надяваме се това да доведе както до нови резултати за несъществуване в потенциално открити към момента случаи, така и до конструиране на съществуващи конфигурации, които биха имали важни практическите приложения.

6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Основен проблем навсякъде по света е недостигът на мотивирани млади учени и изследователи, тъй като от една страна изследванията в областта на математиката и информатиката изискват много работа, а от друга в частния бизнес особено в IT средите заплащането е в пъти по-добро. Когато атакуваш даден математически проблем трябва да имаш желание и търпение, да си упорит и да не се отказваш въпреки, че нямаш сто процентова сигурност за успех, трябва да се доверяваш на интуицията си, често се налага да се правят редица експерименти, които да доведат до съставяне на обща хипотеза и едва тогава да се започне същественото научно изследване, водещо до конкретен нов резултат. За съжаление наблюдението ми е, е младите хора са доста нетърпеливи и искат бързо и без много усилия да постигат резултати, а професионалното развитие в академичните среди навсякъде по света не е лесно и бързо.

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

За мен най-вече отношението на обществото към нас. Много хора смятат, че ние имайки само по няколко часа лекции или упражнения на ден, и то не всеки работен ден, сме доста свободни и само напразно се оплакваме за заплащането ни и т.н. Рядко обществото си дава сметка, че наука не се прави почасово и по график. Колегите ми и аз всъщност нямаме работно време. Работим ежедневно и по много часове.

Хората трябва да си дадат сметка, че ще имаме добре развито и проспериращо общество, само ако всички се борим за непрекъснато повишаване на нивото на образованието в България и стремеж нашите ученици и студенти да са сред най-добрите в света.

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Не бих казала, че е малко известен факт, но със сигурност е сред най-любимите ми 😊

Да разгледаме функцията (съответствието), при което заместваме всяка отсечка с фигурата “отсечка с квадратна чупка”, където чупката има квадратна форма с дължина една трета от отсечката, т.е.

Да започнем с една отсечка и да видим как изглеждат нейните превъплъщения след неколкократно прилагане на горната функция:

Тези линии се наричат криви на Кох съответно от първо, второ, трето и четвърто поколение. Те принадлежат на по-общ клас от криви, известни като фрактали.

А ето един квадрат и един осмоъгълник, чиито страни са заместени с криви на Кох от пето поколение:

Кажете сега, че създателките на прекрасните български шевици не са прилагали математика и че математиката не е красива 😊

9. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)

Свободното си време обичам да прекарвам със семейството и приятелите ни. Обичаме да играем тенис, боулинг, да посещаваме интересни театрални и оперни постановки. Аз ходя и на народни танци. Стремя се да поддържам живо детето в мен!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!