Направи дарение на училище!

1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Доц. д-р Екатерина Търпоманова, СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по славянски филологии, Катедра по общо, индоевропейско и балканско езикознание

2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …

В Софийския университет преподавам общо езикознание. Това е дисциплина, която въвежда студентите в теоретичните въпроси за езика и се преподава в първи курс на всички филологически специалности. Обикновено действа шоково на новоприетите филолози, тъй като трябва да се гмурнат в дълбините на лингвистичната наука, да схванат основните явления и зависимости в езиците, за да продължат по-нататък с конкретния език, с който ще се занимават – български, английски, шведски, китайски… Трудно е, защото не всички са получили добра основа в училище. 

Отделям внимание и на научните си изследвания, които са в областта на балканското езикознание. Проучвам взаимните влияния между езиците от Балканския полуостров, които през вековете са развили общи характеристики и са част от т.нар. балкански езиков съюз – български, румънски, гръцки и албански. Участвам в така модерните напоследък научни проекти, финансирани от различни институции – Фонд „Научни изследвания“, европейски фондове и др. Превеждам художествена литература от албански език, предимно романи от съвременни автори, които ми се иска да популяризирам в България.

3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Спомням си как преди години, като докторантка, участвах в една конференция в Пловдив за млади учени от най-различни направления – филология, икономика, медицина. Вечерта се зачетох в програмите на другите секции – нови методи за борба с рака, участието на държавата в пазарните процеси, създаване на нови сортове череши, а нашият доклад – конструкции на глаголи с предлози… Казах на колежките направо да си стягаме багажа и да си ходим, хората се борят с рака, а ние се занимаваме с някакви си глаголи. Филологията не изглежда да има директна полза за обществото. Но езикът е основна характеристика на човека като биологичен вид. В съвременната лингвистика е възприето мнението, че човешкият език се различава от други системи за комуникация (животинските например) не просто количествено, т.е. по броя сигнали, които можем да предадем чрез думи, а качествено. Разбира се, животните също общуват помежду си, но в техните системи изцяло липсва сложната граматична организация на човешкия език или метафоричното значение на думите. Затова изследването на езиците и изобщо хуманитарните науки водят човека към себепознание. Напоследък се занимавам с възможностите да се предаде чрез глаголната форма свидетелска или несвидетелска информация – т.нар. евиденциалност, например Той вчера паднал и си счупил ръката. означава, че говорещият не е бил свидетел на тези действия и предава чужди думи; също така изразяването на предположение пак чрез глаголната форма – т.нар. презумптив, например Той ще да е стигнал вече. Развитието на тези глаголни категории в българския език, което е станало относително късно в нашата езикова история, показва, че за българите като носители на езика е било важно да направят разграничение между собствен опит (свидетелска позиция) и чуждо твърдение (несвидетелска позиция), затова то е кодирано дълбоко в езика ни – в неговата граматика.

Разбери повече за БГ Наука:

***

4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Да си изследовател означава да учиш и да се развиваш цял живот. Няма праг, който достигаш и спираш там. Във всички области на науката постоянно се откриват нови факти. Вълнуващо е за мен да бъда част от този процес. Вярвам, че науката и образованието са в основата на развитието на човешкото общество.

      5. В момента работя върху научен проект за глаголните граматични категории в балканските езици заедно с екип от колеги от Софийския университет. Близостта в граматичната структура на балканските езици е удивителна и показва дълбочината на социалната, културната и духовната общност на балканските народи. Можем да твърдим, че историческите процеси на взаимодействие на Балканския полуостров в рамките на две империи – византийската и османската, и състоянието на многоезичие, което е съществувало в тези империи, се отразяват върху езиковите структури.

      6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Основният проблем е подценяването на хуманитарните науки като цяло, в това число и на езикознанието. Друга страна на този проблем е стремежът за приспособяване на университетското образование към „нуждите на бизнеса“. Тази прагматизация личи и в отношението на студентите към науката, в търсенето непременно на материална приложимост на това, което изучават.

Друг проблем произтича от факта, че се занимавам с т.нар. малки езици – българският и балканските езици в момента не попадат във фокуса на световната лингвистика. Това е проблематично, тъй като изискването към нас да публикуваме в издания, индексирани в световните бази данни, е трудно изпълнимо, просто няма интерес към нашите изследвания. Тук виждам ролята на държавата и на научните институции, за да се подкрепи проучването на нашия език и да бъде създадена мрежа от наши научни издания, които да отговарят на международните критерии. Защото физичните закони важат еднакво в България и САЩ и един учен физик може да е българин или американец, но откритието му да е валидно, без значение от коя държава е. А българският език е важен най-вече за нас, неговите носители.

7. Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Струва ми се, че самите учени като общност трябва да положим усилия, за да се издигне престижът на науката и да се промени отношението на обществото към нас като някакви търтеи, които нищо не правят, но пък получават пари за това. Да не толерираме хората, които вегетират на научни и преподавателски позиции, а да насърчаваме динамичните хора с модерно мислене. 

8. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)

Глаголните форми бил съм се бил напил и съм се бил бил не са просто игра на думи, а съществуват в нашия език като граматична форма. Тя се нарича дубитатив и изразява съмнение в чуждо твърдение, т.е. някой твърди, че аз, съм се напил и съм се бил, но аз смятам, че това не е вярно.

9. В свободното си време се занимавам с народни танци. Това за мен е най-добрият начин за интензивно натоварване, което не е скучно.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!