Интервю с доц. Петър Воденичаров

 

  1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

Аз съм Петър Воденичаров, доцент по социолингвистика и психолингвистика в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Чел съм лекции по интеркултурни комуникации  в Пловдивския университет, а 5 години съм преподавал български език и култура на преподаватели и студенти от Американския университет. Специализирал съм териториални и социални диалекти в Берген /Норвегия/, масови медии и култури в Копенхаген и езикова политика в Югозападна Европа в Грац /Австрия/.

 

  1. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Освен университета и Катедрата по славистика аз представлявам Международния семинар за балканистични проучвания и специализации към Филологическия и Правно – Историческия факултет. Семинарът е създаден през 1991 година и от тогава до днес функционира главно чрез проекти към ЮНЕСКО, Европейския съюз, Отворено общество, Австрийския център и др. Това ни дава по-голяма независимост и инициативност. От 30 години издаваме списание „Балканистичен форум“, на което сега аз съм главен редактор. Семинарът организираше курсове по български език за чужденци, които се провеждаха през зимата в Банско, сега курсът се провежда от Филологическия факултет с подкрепата на МОН. Съвместно с Института за Югоизточна Европа в Грац и Виенския университет десетки години организирахме курсове по историческа антропология за студенти и докторанти от тези университети и от български университети. 


РЕКЛАМА:

***

 

  1. Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Аз съм завършил българска филология с руски език в Пловдивския университет, имах невероятни преподаватели, запалиха ме експедициите из Родопите, диалектите на обикновените хора и затрогващите им разкази. Моята дисертация беше „Речевият ритъм в Гоцеделчевския говор“. Обичам живите и толкова изразителни  диалектни говори, които са ценно наше езиково наследство, но у нас на тях се гледа с високомерие и пренебрежение и дори и най-малкият диалектен акцент се санкционира, да не говорим за наличие на дублети от няколко диалекта в книжовния език. Защо източното „крак“ да е по-правилно от западното „нога“? В скандинавските страни на диалектите се гледа с голямо уважение и тяхното съхранение е част от борбата за екология на езика. Вижте какво направиха с българския език вулгарните таблоиди. Обичам и социалните говори – младежкият сленг е провокативен, но израз на езикова игра и творчество, което е част от богатството на българския език. По-късно се оказа и че мъжете и жените общуват по различен начин и имат различни социални говори. Плод на тези ми разсъждения беше и хабилитацията ми „Език, пол и власт“ /1999/.

 

Цялата статия, както и още много други, можете да прочетете в новият брой 148 на сп. Българска наука.
Подаряваме ти първите 41 стр. от брой 148 тук>>


Европейска нощ на учените 2022 г.: